site.btaКаква позиция заема Турция във връзка с развитията в Казахстан
AV 09:25:01 11-01-2022
ML0919AV.001 09:25
Турция - Казахстан
Каква позиция заема Турция във връзка с развитията в Казахстан
София, 11 януари /Нора Чолакова от БТА/
Събитията от последните дни в Казахстан очевидно силно разтревожиха Турция. Двете тюркски страни съюзнички поддържат тесни контакти и си сътрудничат по линия на Организацията на тюркските държави. За всички е ясно, че Турция има голямо желание да има силно влияние върху централноазиатската страна с ключово важно географско положение.
Вероятно не е случайно, че бурните събития в Казахстан се разразиха и точно преди срещата на върха Русия-НАТО.
Какво всъщност се случи в централноазиатската страна? Уволнението на 40 хиляди работници от енергийния сектор през декември м.г. доведе до вълна от стачки в провинциалните градове в първите дни на новата година. Фактът, че в разгара на съкращенията и стачките правителството в Казахстан реши да повиши рязко цените на горивото предизвика огромно недоволство сред хората, най-вече сред безработните младежи, и в градовете започнаха кървави бунтове.
Според коментатора от опозиционния турски в. "Джумхуриет" Мехмет Али Гюлер има две версии за безредиците в Казахстан. Според едната случващото се в страната е опит за нещо като "нежна революция" от страна на САЩ, а според другата версия в страната се извършва операция на Русия, която има за цел както демонстриране на сила пред САЩ, така и отслабване на Организацията на тюркските държави (ОТД).
Има и версии за опит за саботаж на руско-турското сътрудничество чрез Казахстан на фона на някои успехи, които се дължат на това сътрудничество на двете страни в Близкия изток и Кавказ.
На 11 януари (днес) в Турция ще се състои извънредна среща на външните министри на страните членки на Организацията на тюркските държави (ОТД). Според някои коментатори обаче може да се каже, че вече са взети решения, към които ОТД няма абсолютно никакво отношение.
Членки на Организацията на тюркските държави са Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан. Туркменистан и Унгария са със статут на страни-наблюдателки. Предишното наименование на ОТД бе Тюркски съвет, който бе създаден през 2009 г. по инициатива на тогавашния президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев с цел развитие на връзките между тюркските държави.
През уикенда турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че Организацията на тюркските държави ще окаже цялостна подкрепа на Казахстан с цел постигане на мир и стабилност в страната. Той каза, че Турция е била критикувана за забавянето на организирането на срещата на ОТД във връзка с развитията в Казахстан, но се е наложило известно забавяне, за да може в заседанието да участва и казахстанският външен министър. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар също заяви, че Турция е готова да окаже всякаква подкрепа на Казахстан.
Вчера от централата на Организацията на тюркските държави съобщиха, че в знак на съпричастност с Казахстан, където бе обявен Ден на траур, страните членки свалят наполовина флаговете си.
Вероятно Анкара е била шокирана от бързото изпращане на войски от ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) в Казахстан. Същевременно бившият ръководител на военното разузнаване на Турция Исмаил Пекин заяви, че събитията в Казахстан неслучайно са се разразили точно преди срещата на върха Русия - НАТО, а целта на тези, които стоят зад всичко това, е иницииране на събития подобни на тези в Украйна. Поради тази причина и към Казахстан са били насочени много бойци от джихадистката групировка "Ислямска държава".
Междувременно в последно време влиянието на Анкара в братски Казахстан явно е по-голямо от това на Москва. Анкара обаче няма достатъчно ресурси и време, за да реализира собствените си проекти в региона.
По данни на в. "Джумхуриет" и определени сили в Анкара са предполагали, че в Казахстан ще се разрази нова криза подобна на тази в Украйна и съответно се е планирало тогава Анкара "да влезе в ролята на посредник" за разрешаване на кризата в централноазиатската страна главно по линия на Организацията на тюркските държави.
Бившият турски премиер и влиятелен политик Ахмет Давутоглу, настоящ лидер на Партията на бъдещето, заяви, че е ОТД е трябвало да бъде по-активна и да не допуска изпращането на войски на Организацията на Договора за колективна сигурност.
Турското разузнаване пък има данни за извършвани дейности на казахстанската опозиция на територията на Украйна, където "бил създаден щаб, оказващ съдействие за проникването на ислямистки групировки в страната".
На фона на последните развития в Казахстан Анкара зае "предпазлива, сравнително неутрална позиция", ограничавайки се с максимално неутрални политически формулировки. Това явно е така, тъй като Турция разбира, че развитията са изключително важни и в случай на необмислени действия тя може просто да изпадне от централноазиатското уравнение.
Може би президентът Реджеп Тайип Ердоган вижда в по-широк план геополитическата картина и съответно не предприема праволинейни действия. Бързите действия на Организацията на Договора за колективна сигурност (във връзка с изпращането на военни) обаче показват, че кризата в Казахстан очевидно може да предизвика много по-сериозни последици от предвижданите в целия евразийски регион. Поради тази причина се създава някакво усещане, че Москва е имала предварителна информация за всичко, което е било планирано в Казахстан.
Мнозина вероятно са смятали, че Турция може да има по-сериозно участие в разрешаването на конфликта в Казахстан (след участието й в разрешаването на кризата в Нагорни Карабах), но намесата на Организацията на Договора за колективна сигурност явно е променила повечето планове на Турция в тази насока.
/НЧ//МЛ/
ML0919AV.001 09:25
Турция - Казахстан
Каква позиция заема Турция във връзка с развитията в Казахстан
София, 11 януари /Нора Чолакова от БТА/
Събитията от последните дни в Казахстан очевидно силно разтревожиха Турция. Двете тюркски страни съюзнички поддържат тесни контакти и си сътрудничат по линия на Организацията на тюркските държави. За всички е ясно, че Турция има голямо желание да има силно влияние върху централноазиатската страна с ключово важно географско положение.
Вероятно не е случайно, че бурните събития в Казахстан се разразиха и точно преди срещата на върха Русия-НАТО.
Какво всъщност се случи в централноазиатската страна? Уволнението на 40 хиляди работници от енергийния сектор през декември м.г. доведе до вълна от стачки в провинциалните градове в първите дни на новата година. Фактът, че в разгара на съкращенията и стачките правителството в Казахстан реши да повиши рязко цените на горивото предизвика огромно недоволство сред хората, най-вече сред безработните младежи, и в градовете започнаха кървави бунтове.
Според коментатора от опозиционния турски в. "Джумхуриет" Мехмет Али Гюлер има две версии за безредиците в Казахстан. Според едната случващото се в страната е опит за нещо като "нежна революция" от страна на САЩ, а според другата версия в страната се извършва операция на Русия, която има за цел както демонстриране на сила пред САЩ, така и отслабване на Организацията на тюркските държави (ОТД).
Има и версии за опит за саботаж на руско-турското сътрудничество чрез Казахстан на фона на някои успехи, които се дължат на това сътрудничество на двете страни в Близкия изток и Кавказ.
На 11 януари (днес) в Турция ще се състои извънредна среща на външните министри на страните членки на Организацията на тюркските държави (ОТД). Според някои коментатори обаче може да се каже, че вече са взети решения, към които ОТД няма абсолютно никакво отношение.
Членки на Организацията на тюркските държави са Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан. Туркменистан и Унгария са със статут на страни-наблюдателки. Предишното наименование на ОТД бе Тюркски съвет, който бе създаден през 2009 г. по инициатива на тогавашния президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев с цел развитие на връзките между тюркските държави.
През уикенда турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че Организацията на тюркските държави ще окаже цялостна подкрепа на Казахстан с цел постигане на мир и стабилност в страната. Той каза, че Турция е била критикувана за забавянето на организирането на срещата на ОТД във връзка с развитията в Казахстан, но се е наложило известно забавяне, за да може в заседанието да участва и казахстанският външен министър. Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар също заяви, че Турция е готова да окаже всякаква подкрепа на Казахстан.
Вчера от централата на Организацията на тюркските държави съобщиха, че в знак на съпричастност с Казахстан, където бе обявен Ден на траур, страните членки свалят наполовина флаговете си.
Вероятно Анкара е била шокирана от бързото изпращане на войски от ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) в Казахстан. Същевременно бившият ръководител на военното разузнаване на Турция Исмаил Пекин заяви, че събитията в Казахстан неслучайно са се разразили точно преди срещата на върха Русия - НАТО, а целта на тези, които стоят зад всичко това, е иницииране на събития подобни на тези в Украйна. Поради тази причина и към Казахстан са били насочени много бойци от джихадистката групировка "Ислямска държава".
Междувременно в последно време влиянието на Анкара в братски Казахстан явно е по-голямо от това на Москва. Анкара обаче няма достатъчно ресурси и време, за да реализира собствените си проекти в региона.
По данни на в. "Джумхуриет" и определени сили в Анкара са предполагали, че в Казахстан ще се разрази нова криза подобна на тази в Украйна и съответно се е планирало тогава Анкара "да влезе в ролята на посредник" за разрешаване на кризата в централноазиатската страна главно по линия на Организацията на тюркските държави.
Бившият турски премиер и влиятелен политик Ахмет Давутоглу, настоящ лидер на Партията на бъдещето, заяви, че е ОТД е трябвало да бъде по-активна и да не допуска изпращането на войски на Организацията на Договора за колективна сигурност.
Турското разузнаване пък има данни за извършвани дейности на казахстанската опозиция на територията на Украйна, където "бил създаден щаб, оказващ съдействие за проникването на ислямистки групировки в страната".
На фона на последните развития в Казахстан Анкара зае "предпазлива, сравнително неутрална позиция", ограничавайки се с максимално неутрални политически формулировки. Това явно е така, тъй като Турция разбира, че развитията са изключително важни и в случай на необмислени действия тя може просто да изпадне от централноазиатското уравнение.
Може би президентът Реджеп Тайип Ердоган вижда в по-широк план геополитическата картина и съответно не предприема праволинейни действия. Бързите действия на Организацията на Договора за колективна сигурност (във връзка с изпращането на военни) обаче показват, че кризата в Казахстан очевидно може да предизвика много по-сериозни последици от предвижданите в целия евразийски регион. Поради тази причина се създава някакво усещане, че Москва е имала предварителна информация за всичко, което е било планирано в Казахстан.
Мнозина вероятно са смятали, че Турция може да има по-сериозно участие в разрешаването на конфликта в Казахстан (след участието й в разрешаването на кризата в Нагорни Карабах), но намесата на Организацията на Договора за колективна сигурност явно е променила повечето планове на Турция в тази насока.
/НЧ//МЛ/
news.modal.header
news.modal.text