site.btaКъде и какви избори ще има през 2022 г. по света
AV 11:38:31 11-01-2022
PA1133AV.001
Свят - избори
Къде и какви избори
ще има през 2022 г.
по света
София, 11 януари /Габриела Големанска от БТА/
През 2021 г. в редица страни по света имаше интересни изборни ситуации. В Германия след 16 години доминация на консeрваторите на Ангела Меркел на власт дойдоха след изборите през септември социалдемократите. През септември управляващата партия Единна Русия очаквано спечели парламентарните избори в Русия. В Норвегия след изборите през лятото приключи осемгодишното управление на консерваторите на Ерна Сулберг. Швеция едва се размина с предсрочни избори след лятна политическа криза. В Чехия през октомври изборите доведоха до отстраняване на премиера и милиардер Андрей Бабиш и до обединяване на два опозиционни блока с цел управление на страната. В Нидерландия избори имаше през март. Последваха десет месеца на преговори за съставяне на ново правителство, през които хората дори забравиха, че няма нов кабинет и едва през декември бе постигнат пробив в тази насока. В Молдова проевропейска партия победи на парламентарните избори в началото на годината. В Израел през март се произведоха четвъртите избори в рамките на по-малко от две години и невиждана многопартийна коалиция пое властта, обединявана единствено от това, че е против Бенямин Нетаняху. В Хондурас избраха жена за президент - Сиомара Кастро. В Чили избраха кандидата от левицата Габриел Борич за държавен глава и така той стана на 35 години един от най-младите лидери в света. В Либия така и не се състояха дългоочакваните президентски избори, насрочени за 24 декември поради вътрешни противоречия, въпреки че международната общност мислеше, че най-после е проправила път за помирение там. В Сирия Башар Асад беше преизбран на избори през пролетта.
У нас, в България, за една година имаше три парламентарни и един президентски вот, в резултат на което президентът Румен Радев беше преизбран, а нетипична четирипартийна коалиция, оглавявана от новосформираната партия Продължаваме Промяната, пое властта.
Настоящата година също ще е богата на интересни и оспорвани избори в различни точки по света. Изборният маратон започва на 24 януари в Италия, когато двете камари на италианския парламент плюс представители на италианските области, или общо около 1000 висши електори, ще избират нов държавен глава. Вотът може да се проточи няколко дни. През декември на годишната си пресконференция италианският премиер Марио Драги намекна, че няма нищо против да се раздели с премиерския пост, за да стане държавен глава. Тази перспектива ужасява голяма част от италианците, които възприемат кабинета на Драги като компетентен и стабилен и смятат, че Драги е върнал авторитета на Италия в Европа и по света. Ако друг стане премиер, има опасения, че Италия няма да бъде възприемана от света по същия начин и че може да се стигне до нова вътрешнополитическа криза. Заговори се и за амбиции на скандалния Силвио Берлускони да приключи политическата си кариера като президент, което пък съживи протестното движение "Виолетов народ", организиращо преди години протестни акции срещу него.
На 30 януари в Португалия ще има предсрочни парламентарни избори. През ноември миналата година парламентът отхвърли следващия държавен бюджет на правителството на малцинството на социалиста Антониу Коща и така се сложи край на относителната политическа стабилност и се стигна до избори две години по-рано от планираното. Изборите ще се проведат в момент на фрагментираност на политическия пейзаж в страната. На изборите през 2019 г. 10 партии влязоха в парламента, което направи постигането на компромиси много трудно. Социолозите вещаят победа на социалистите, но предупреждават, че има все пак умора от тази политическа сила. Традиционните десноцентристки опозиционни сили Социалдемократическата партия и Народната партия бяха разтърсени от вътрешни спорове за партийното лидерство. Накрая социалдемократите се справиха с тях и сега стопяват преднината на социалистите. В лявото пространство твърдолинейните леви сили Комунистическата партия и Левият блок са изгубили популярност. Според някои анализатори от всичко това може да спечели популистката и националистическа партия CHEGA /Стига/на Андре Вентура.
През април Франция избира президент. Двата тура са на 10 и 24 април в разгара на френското ротационно председателство на ЕС. Настоящият държавен глава Еманюел Макрон още не е обявил официално кандидатурата си, но неотдавна пред в. "Паризиен" той заяви, че много би искал отново да се кандидатира. В надпреварата засега са се включили три жени - крайнодясната Марин Льо Пен, десноцентристката регионална управителка на Ил дьо Франс (в който е и Париж) Валери Пекрес, социалистката Ан Идалго. Очаква се и кандидатурата на крайнолевия лидер Жан-Люк Меланшон, както и тази на бившата министърка на правосъдието Кристиан Тобира. Предизборният пейзаж се разчупва от включването в надпреварата на друг кандидат от крайнодясното пространство - Ерик Земур. Допитване на института Ипсос от 8 януари, цитирано от Франс енфо, показва, че във всички случаи ще победи Макрон. На първия тур той ще получи 26 процента пред Льо Пен с 17 процента, Пекрес с 16 процента и Земур с 12 процента. А на втория тур ако се изправи срещу Льо Пен, Макрон ще победи с 58 процента, а ако се изправи срещу Пекрес - с 55 процента. Победа на Макрон ще го утвърди още повече на европейската сцена в момент, в който ЕС търси нов лидер, след оттеглянето на Меркел от политиката в Германия.
През есента ще има президентски избори в Австрия. Настоящият държавен глава, представителят на Зелените Александър ван дер Белен има право на нов мандат, но все още не е обяви кандидатурата си. Допитвания показват, че той се ползва с 68 процента подкрепа. Двете най-големи партии в Австрия засега не са обявили своите кандидати.
През април или май в Унгария ще се произведат парламентарни избори. На тях управляващата партия Фидес на премиера популист, националист и консерватор Виктор Орбан, влизащ в чести сблъсъци с ЕС, ще се изправи срещу кандидати на коалицията "Заедно за Унгария", обединяваща няколко водещи опозиционни партии, покриващи целия политически спектър - от леви до десни, от либерали до консерватори, от проевропейци до зелени - сплотени от това, че искат да свалят Орбан от власт. През есента на миналата година те произведоха невиждани първични избори за излъчване на общи кандидати за парламента. В най-много окръзи победиха кандидати от партията Демократична коалиция на Клара Добрев, чийто баща е българин и която е съпруга на бившия премиер на Унгария Ференц Дюрчан. Самата Добрев обаче не успя да спечели надпреварата за единен опозиционен кандидат за премиер. Тя отстъпи през независимия консерватор Петер Марки-Зай, кмет на град Ходмезьовашархей, в Южна Унгария, който е баща на седем деца. Той се надява, че победата му ще е революция на обикновените хора в Унгария и обещава да работи срещу корумпираната диктатура на Орбан, припомня в. "Файненшъл таймс".
На 11 септември Швеция избира нов парламент. Сега правителство на малцинството са съставили социалдемократите, които имат най-много места в парламента. Те управляват от 2014 г., като след седем години на власт премиерът Стефан Льовен се оттегли миналата година и на негово място макар и трудно бе избрана Магдалена Андершон - първата жена премиер в историята на страната. В Швеция обаче в последно време се наблюдава умора от социалдемократите, възход на крайнодесната партия Шведски демократи и сближаване на Умерената коалиционна партия с тях, което може да поднесе изненади на изборите. Това вещае и фактът, че Андершон трябваше да премине през две процедури по избор за премиер в парламента. А предложеният от нея бюджет за настоящата година бе отхвърлен и парламентът й наложи бюджет, разработен от три опозиционни партии.
На 8 ноември има ключови избори в САЩ. Това е така нареченият вот по средата на президентския мандат. Ще се поднови целият състав на Камарата на представителите на Конгреса и 34 места в 100-местния Сенат. В 36 щата ще се гласува за губернатори. Ще има много избори на щатско и на местно ниво. Това ще бъде първият вот след президентските избори през ноември 2020 г., за които републиканецът Доналд Тръмп не престава да повтаря и досега, че са били спечелени от демократа Джо Байдън с измама, че са били откраднати от републиканците, без да привежда доказателства в подкрепа на твърденията си. Всичко това рискува да подкопае доверието в самите американски избори като цяло, казват анализатори. Везните в полза на една от двете големи партии може да бъдат наклонени и в зависимост от резултата от усилията на администрацията на Байдън за справяне с коронакризата, за възстановяване на икономиката, за пресичане на потока от незаконни мигранти, прииждащи към южната граница, за сплотяване на една дълбоко разединена нация, за посрещане на предизвикателствата, идващи например от такива страни като Русия, Китай, Иран, Северна Корея или от талибаните в Афганистан.
На 2 октомври в Бразилия ще се произведат избори за президент, вицепрезидент и парламент. Настоящият държавен глава, крайнодесният коронаскептик Жаир Болсонаро ще се бори за преизбиране. През ноември миналата година бе съобщено, че за целта той се е присъединил към Либералната партия. Това е деветата партия, на която той става член през динамичната си, 30-годишна политическа кариера. Либералната партия е политическата сила с най-голяма видимост в неформалната група в парламента, наречена Сентрао. Групата е съставена от политически формации, които в замяна на подкрепа, получават важни постове за своите членове или субсидии за електоралните бастиони на своите народни избраници, припомня Франс прес. Отричането на сериозността на коронакризата, галопиращата инфлация, стигнала 10,74 процента през ноември, неравенствата и бедността, икономическата криза, всичко това доведоха до рекорден спад в рейтинга на Болсонаро. Допитванията показват голяма победа на изборите на бившия президент от левицата Луиз Игнасио Лула да Силва, ако той обяви официално, че се кандидатира. Срещу Болсонаро се водят и няколко разследвания за неверни информации и има над 140 искания за свалянето му от власт. Лула да Силва също имаше съдебни проблеми и изкара 18 месеца зад решетките, от април 2018 г. до ноември 2019 г. с присъда за приемане на подкупи, в частност луксозен апартамент от инженерна фирма в замяна на договори за обществени поръчки. Но после с две решения Върховният съд на Бразилия го пусна на свобода и анулира обвиненията срещу него с аргумента, че съдът, който го е осъдил, не е имал юрисдикцията да разглежда обвиненията срещу него. Върховният съд постанови преразглеждане на делото и върна правата на Лула да Силва да се кандидатира на избираема длъжност. Интерес в тези избори поражда и кандидатурата на бившия федерален съдия Сержио Моро, присъединил се миналия ноември към малката бразилска партия Подемос. Именно той прати Лула да Силва в затвора и именно той постави началото на мащабно разследване, при което бе разкрита схема за плащане на милиарди долари подкупи, в която се оказа замесена и държавната петролна компания Петробраз. Разследването доведе до арести на десетки изпълнителни директори и политици. Моро беше и министър на правосъдието при Болсонаро. Той имаше намерение да изкорени корупцията в страната, но в крайна сметка подаде оставка, след като разкритикува президента, че се меси в разследвания за корупция, касаещи синовете му.
На 13 март Колумбия избира парламент, а на 29 май - президент. Кандидатът на левицата, сенаторът Густаво Петро от прогресивното ляво движение "Коломбия умана" е фаворит за президентския пост и допитванията му отреждат 42,1 процента. Очаква се след парламентарните избори да се очертаят и кандидатите, които ще се противопоставят на Петро на президентския вот.
На 17 декември ще има парламентарни избори в Тунис. Те ще се произведат близо година и половина, след като президентът Каис Сайед суспендира дейността на досегашния парламент и отстрани премиера, като назначи Нажла Буден за нов министър-председател в опит да извади страната от политическата парализа. Опозицията обаче го обвинява в присвояване на властта. Преди изборите ще има месеци на общонародни консултации, касаещи промените на конституцията и на изборния закон. После предложенията ще бъдат подложени на референдум на 25 юли, като всичко това цели изборите на 17 декември да се проведат според нов избирателен закон и при нова конституция.
На 9 август в Кения избират президент и парламент. Настоящият държавен глава Ухуру Кениата няма право на трети мандат според конституцията. Страната преживява дълбока политическа криза и напрежения между президента и опозицията. В основата им е реформата на избирателния закон и на конституцията, предложени от Кениата, които ще променят настоящата управленческа система, създавайки нови политически постове в изпълнителната власт, които според опозицията ще позволят на Кениата да бъде във властта, въпреки че няма да е президент, посочва италианската телевизия Скай Ти Джи 24.
През пролетта ще има общи избори и Ливан. Сега се водят спорове дали да са през март или през май. Вотът ще е в момент, в който страната преживява тежък икономически и финансов колапс, в който политическите разделения се задълбочават, а мигрантите, дошли от Сирия, продължават да са бреме. Изборите ще се проведат и 18 месеца след опустошителната експлозия на пристанището в Бейрут, отнела човешки животи, разрушила големи зони в столицата и задълбочила кризата в страната по всички фронтове. Според местни анализатори президентът Мишел Аун и партията Хизбула подкрепят идеята за отлагане на изборите и за удължаване на мандата на настоящия парламент, отбелязва италианската телевизия Скай Ти Джи 24.
През годината ще има и избори за президент и вицепрезидент в Индия. Ще се гласува и на много избори за щатски и местни законодателни органи, които ще покажат какви са нагласите на избирателите към правителството на националиста Нарендра Моди.
На 9 март 2022 г. в Южна Корея ще избират президент. Настоящият държавен глава Мун Дже-ин няма право на втори петгодишен мандат според конституцията. Кандидатите за поста са Ли Дже-мюн от Демократическата партия, бивш губернатор на Кьонги и бивш кмет на Съннам, Юн Сок-юл, който е бивш главен прокурор и който е от Партията на народната власт, депутатката и активистка за правата на тружениците Сим Сан-джун, кандидатка на Партията на справедливостта, и преподавателят и информатик Ан Чол-су, кандидат на Партията на народа, припомня Скай Ти Джи 24. В началото на годината Мун Дже-ин заяви, че до края на мандата си ще работи за пробив в междукорейския диалог. Но малко след това Северна Корея извърши ново ракетно изпитание, за което каза, че е било на хиперзвукова ракета. Това показа, че Сеул може да очаква всякакви изненади от Пхенян и че воденето на диалог с него ще е трудно и до края на мандата на Мун, и през мандата на който и да е нов президент на страната.
До 21 май в Австралия трябва да се проведат избори за депутати в долната парламентарна камара и за 40 от 76 места в Сената. Правителството на либералнационалната коалиция, оглавявано от премиера Скот Морисън, се опитва да спечели нов мандат. Предизвикателство му отправя Лейбъристката партия, оглавявана от Антъни Албанезе. Морисън ще разчита много на актива си при управление на коронакризата, заради която границите на страната бяха напълно затворени за чужденци и предстои да се отворят едва тази година. Морисън залага също така и на твърдата линия спрямо настъпателния Китай и на прагматичния си външнополитически подход, който той демонстрира със сключването на отбранителен договор с Япония тези дни и на тристранния стратегически алианс със САЩ и Великобритания, договорен миналия септември, съгласно който Канбера ще получи атомни подводници и заради който тя се отказа от многомилиардна сделка за френски конвенционални подводници, като си навлече гнева на Париж.
На 9 май Филипините гласуват за президент и за парламент. Настоящият президент, полемичният Родриго Дутерте по конституция няма право на втори мандат. Кандидатират се дъщеря му, кметицата на град Давао - Сара Дутерте, но не за президент, а за вицепрезидент в тандем с Фердинанд Маркос-младши, син на диктатора Фердинанд Маркос, който управлява страната в продължение на 20 години до 1986 година. Във Филипините президентът и вицепрезидентът се избират отделно и това може да доведе в крайна сметка и до тандем от противници. Сега вицепрезидент е Лени Робредо, която е отявлен критик на нарушенията на човешки права, извършвани в рамките на така наречената нарковойна, водена от Дутерте. Робредо също се кандидатира за президент. Сред кандидатите е и Франсиско Морено Домагосо, по-известен само като Иско Морено, който в миналото е бил актьор и телевизионна звезда и който сега е кмет на столицата Манила. Той е известен с борбата си срещу престъпността и усилията си за поддържане на чиста градска среда. Кандидат е и Мани Пакиао, едно от големите имена в световния бокс, който е и сенатор. Той обещава борба с корупцията, изкореняване на бедността и е противник на по-близките връзки с Китай. Анализатори очакват изненада под формата на кандидатура на Дутерте за вицепрезидент на тези избори.
Що се касае до отложените от 24 декември президентски избори в Либия, имаше предложение първият им тур да е на 24 януари, но засега това не е сигурно. Тази година трябва да се проведат и парламентарни избори, но съгласно пътната карта за помирение в Либия, преди тях трябва да са именно президентските избори. Сред кандидатите за президент са синът на либийския диктатор Муамар Кадафи - Сейф ал Ислам, и силният човек на либийския Изток - фелдмаршал Халифа Хафтар.
/ПА/
PA1133AV.001
Свят - избори
Къде и какви избори
ще има през 2022 г.
по света
София, 11 януари /Габриела Големанска от БТА/
През 2021 г. в редица страни по света имаше интересни изборни ситуации. В Германия след 16 години доминация на консeрваторите на Ангела Меркел на власт дойдоха след изборите през септември социалдемократите. През септември управляващата партия Единна Русия очаквано спечели парламентарните избори в Русия. В Норвегия след изборите през лятото приключи осемгодишното управление на консерваторите на Ерна Сулберг. Швеция едва се размина с предсрочни избори след лятна политическа криза. В Чехия през октомври изборите доведоха до отстраняване на премиера и милиардер Андрей Бабиш и до обединяване на два опозиционни блока с цел управление на страната. В Нидерландия избори имаше през март. Последваха десет месеца на преговори за съставяне на ново правителство, през които хората дори забравиха, че няма нов кабинет и едва през декември бе постигнат пробив в тази насока. В Молдова проевропейска партия победи на парламентарните избори в началото на годината. В Израел през март се произведоха четвъртите избори в рамките на по-малко от две години и невиждана многопартийна коалиция пое властта, обединявана единствено от това, че е против Бенямин Нетаняху. В Хондурас избраха жена за президент - Сиомара Кастро. В Чили избраха кандидата от левицата Габриел Борич за държавен глава и така той стана на 35 години един от най-младите лидери в света. В Либия така и не се състояха дългоочакваните президентски избори, насрочени за 24 декември поради вътрешни противоречия, въпреки че международната общност мислеше, че най-после е проправила път за помирение там. В Сирия Башар Асад беше преизбран на избори през пролетта.
У нас, в България, за една година имаше три парламентарни и един президентски вот, в резултат на което президентът Румен Радев беше преизбран, а нетипична четирипартийна коалиция, оглавявана от новосформираната партия Продължаваме Промяната, пое властта.
Настоящата година също ще е богата на интересни и оспорвани избори в различни точки по света. Изборният маратон започва на 24 януари в Италия, когато двете камари на италианския парламент плюс представители на италианските области, или общо около 1000 висши електори, ще избират нов държавен глава. Вотът може да се проточи няколко дни. През декември на годишната си пресконференция италианският премиер Марио Драги намекна, че няма нищо против да се раздели с премиерския пост, за да стане държавен глава. Тази перспектива ужасява голяма част от италианците, които възприемат кабинета на Драги като компетентен и стабилен и смятат, че Драги е върнал авторитета на Италия в Европа и по света. Ако друг стане премиер, има опасения, че Италия няма да бъде възприемана от света по същия начин и че може да се стигне до нова вътрешнополитическа криза. Заговори се и за амбиции на скандалния Силвио Берлускони да приключи политическата си кариера като президент, което пък съживи протестното движение "Виолетов народ", организиращо преди години протестни акции срещу него.
На 30 януари в Португалия ще има предсрочни парламентарни избори. През ноември миналата година парламентът отхвърли следващия държавен бюджет на правителството на малцинството на социалиста Антониу Коща и така се сложи край на относителната политическа стабилност и се стигна до избори две години по-рано от планираното. Изборите ще се проведат в момент на фрагментираност на политическия пейзаж в страната. На изборите през 2019 г. 10 партии влязоха в парламента, което направи постигането на компромиси много трудно. Социолозите вещаят победа на социалистите, но предупреждават, че има все пак умора от тази политическа сила. Традиционните десноцентристки опозиционни сили Социалдемократическата партия и Народната партия бяха разтърсени от вътрешни спорове за партийното лидерство. Накрая социалдемократите се справиха с тях и сега стопяват преднината на социалистите. В лявото пространство твърдолинейните леви сили Комунистическата партия и Левият блок са изгубили популярност. Според някои анализатори от всичко това може да спечели популистката и националистическа партия CHEGA /Стига/на Андре Вентура.
През април Франция избира президент. Двата тура са на 10 и 24 април в разгара на френското ротационно председателство на ЕС. Настоящият държавен глава Еманюел Макрон още не е обявил официално кандидатурата си, но неотдавна пред в. "Паризиен" той заяви, че много би искал отново да се кандидатира. В надпреварата засега са се включили три жени - крайнодясната Марин Льо Пен, десноцентристката регионална управителка на Ил дьо Франс (в който е и Париж) Валери Пекрес, социалистката Ан Идалго. Очаква се и кандидатурата на крайнолевия лидер Жан-Люк Меланшон, както и тази на бившата министърка на правосъдието Кристиан Тобира. Предизборният пейзаж се разчупва от включването в надпреварата на друг кандидат от крайнодясното пространство - Ерик Земур. Допитване на института Ипсос от 8 януари, цитирано от Франс енфо, показва, че във всички случаи ще победи Макрон. На първия тур той ще получи 26 процента пред Льо Пен с 17 процента, Пекрес с 16 процента и Земур с 12 процента. А на втория тур ако се изправи срещу Льо Пен, Макрон ще победи с 58 процента, а ако се изправи срещу Пекрес - с 55 процента. Победа на Макрон ще го утвърди още повече на европейската сцена в момент, в който ЕС търси нов лидер, след оттеглянето на Меркел от политиката в Германия.
През есента ще има президентски избори в Австрия. Настоящият държавен глава, представителят на Зелените Александър ван дер Белен има право на нов мандат, но все още не е обяви кандидатурата си. Допитвания показват, че той се ползва с 68 процента подкрепа. Двете най-големи партии в Австрия засега не са обявили своите кандидати.
През април или май в Унгария ще се произведат парламентарни избори. На тях управляващата партия Фидес на премиера популист, националист и консерватор Виктор Орбан, влизащ в чести сблъсъци с ЕС, ще се изправи срещу кандидати на коалицията "Заедно за Унгария", обединяваща няколко водещи опозиционни партии, покриващи целия политически спектър - от леви до десни, от либерали до консерватори, от проевропейци до зелени - сплотени от това, че искат да свалят Орбан от власт. През есента на миналата година те произведоха невиждани първични избори за излъчване на общи кандидати за парламента. В най-много окръзи победиха кандидати от партията Демократична коалиция на Клара Добрев, чийто баща е българин и която е съпруга на бившия премиер на Унгария Ференц Дюрчан. Самата Добрев обаче не успя да спечели надпреварата за единен опозиционен кандидат за премиер. Тя отстъпи през независимия консерватор Петер Марки-Зай, кмет на град Ходмезьовашархей, в Южна Унгария, който е баща на седем деца. Той се надява, че победата му ще е революция на обикновените хора в Унгария и обещава да работи срещу корумпираната диктатура на Орбан, припомня в. "Файненшъл таймс".
На 11 септември Швеция избира нов парламент. Сега правителство на малцинството са съставили социалдемократите, които имат най-много места в парламента. Те управляват от 2014 г., като след седем години на власт премиерът Стефан Льовен се оттегли миналата година и на негово място макар и трудно бе избрана Магдалена Андершон - първата жена премиер в историята на страната. В Швеция обаче в последно време се наблюдава умора от социалдемократите, възход на крайнодесната партия Шведски демократи и сближаване на Умерената коалиционна партия с тях, което може да поднесе изненади на изборите. Това вещае и фактът, че Андершон трябваше да премине през две процедури по избор за премиер в парламента. А предложеният от нея бюджет за настоящата година бе отхвърлен и парламентът й наложи бюджет, разработен от три опозиционни партии.
На 8 ноември има ключови избори в САЩ. Това е така нареченият вот по средата на президентския мандат. Ще се поднови целият състав на Камарата на представителите на Конгреса и 34 места в 100-местния Сенат. В 36 щата ще се гласува за губернатори. Ще има много избори на щатско и на местно ниво. Това ще бъде първият вот след президентските избори през ноември 2020 г., за които републиканецът Доналд Тръмп не престава да повтаря и досега, че са били спечелени от демократа Джо Байдън с измама, че са били откраднати от републиканците, без да привежда доказателства в подкрепа на твърденията си. Всичко това рискува да подкопае доверието в самите американски избори като цяло, казват анализатори. Везните в полза на една от двете големи партии може да бъдат наклонени и в зависимост от резултата от усилията на администрацията на Байдън за справяне с коронакризата, за възстановяване на икономиката, за пресичане на потока от незаконни мигранти, прииждащи към южната граница, за сплотяване на една дълбоко разединена нация, за посрещане на предизвикателствата, идващи например от такива страни като Русия, Китай, Иран, Северна Корея или от талибаните в Афганистан.
На 2 октомври в Бразилия ще се произведат избори за президент, вицепрезидент и парламент. Настоящият държавен глава, крайнодесният коронаскептик Жаир Болсонаро ще се бори за преизбиране. През ноември миналата година бе съобщено, че за целта той се е присъединил към Либералната партия. Това е деветата партия, на която той става член през динамичната си, 30-годишна политическа кариера. Либералната партия е политическата сила с най-голяма видимост в неформалната група в парламента, наречена Сентрао. Групата е съставена от политически формации, които в замяна на подкрепа, получават важни постове за своите членове или субсидии за електоралните бастиони на своите народни избраници, припомня Франс прес. Отричането на сериозността на коронакризата, галопиращата инфлация, стигнала 10,74 процента през ноември, неравенствата и бедността, икономическата криза, всичко това доведоха до рекорден спад в рейтинга на Болсонаро. Допитванията показват голяма победа на изборите на бившия президент от левицата Луиз Игнасио Лула да Силва, ако той обяви официално, че се кандидатира. Срещу Болсонаро се водят и няколко разследвания за неверни информации и има над 140 искания за свалянето му от власт. Лула да Силва също имаше съдебни проблеми и изкара 18 месеца зад решетките, от април 2018 г. до ноември 2019 г. с присъда за приемане на подкупи, в частност луксозен апартамент от инженерна фирма в замяна на договори за обществени поръчки. Но после с две решения Върховният съд на Бразилия го пусна на свобода и анулира обвиненията срещу него с аргумента, че съдът, който го е осъдил, не е имал юрисдикцията да разглежда обвиненията срещу него. Върховният съд постанови преразглеждане на делото и върна правата на Лула да Силва да се кандидатира на избираема длъжност. Интерес в тези избори поражда и кандидатурата на бившия федерален съдия Сержио Моро, присъединил се миналия ноември към малката бразилска партия Подемос. Именно той прати Лула да Силва в затвора и именно той постави началото на мащабно разследване, при което бе разкрита схема за плащане на милиарди долари подкупи, в която се оказа замесена и държавната петролна компания Петробраз. Разследването доведе до арести на десетки изпълнителни директори и политици. Моро беше и министър на правосъдието при Болсонаро. Той имаше намерение да изкорени корупцията в страната, но в крайна сметка подаде оставка, след като разкритикува президента, че се меси в разследвания за корупция, касаещи синовете му.
На 13 март Колумбия избира парламент, а на 29 май - президент. Кандидатът на левицата, сенаторът Густаво Петро от прогресивното ляво движение "Коломбия умана" е фаворит за президентския пост и допитванията му отреждат 42,1 процента. Очаква се след парламентарните избори да се очертаят и кандидатите, които ще се противопоставят на Петро на президентския вот.
На 17 декември ще има парламентарни избори в Тунис. Те ще се произведат близо година и половина, след като президентът Каис Сайед суспендира дейността на досегашния парламент и отстрани премиера, като назначи Нажла Буден за нов министър-председател в опит да извади страната от политическата парализа. Опозицията обаче го обвинява в присвояване на властта. Преди изборите ще има месеци на общонародни консултации, касаещи промените на конституцията и на изборния закон. После предложенията ще бъдат подложени на референдум на 25 юли, като всичко това цели изборите на 17 декември да се проведат според нов избирателен закон и при нова конституция.
На 9 август в Кения избират президент и парламент. Настоящият държавен глава Ухуру Кениата няма право на трети мандат според конституцията. Страната преживява дълбока политическа криза и напрежения между президента и опозицията. В основата им е реформата на избирателния закон и на конституцията, предложени от Кениата, които ще променят настоящата управленческа система, създавайки нови политически постове в изпълнителната власт, които според опозицията ще позволят на Кениата да бъде във властта, въпреки че няма да е президент, посочва италианската телевизия Скай Ти Джи 24.
През пролетта ще има общи избори и Ливан. Сега се водят спорове дали да са през март или през май. Вотът ще е в момент, в който страната преживява тежък икономически и финансов колапс, в който политическите разделения се задълбочават, а мигрантите, дошли от Сирия, продължават да са бреме. Изборите ще се проведат и 18 месеца след опустошителната експлозия на пристанището в Бейрут, отнела човешки животи, разрушила големи зони в столицата и задълбочила кризата в страната по всички фронтове. Според местни анализатори президентът Мишел Аун и партията Хизбула подкрепят идеята за отлагане на изборите и за удължаване на мандата на настоящия парламент, отбелязва италианската телевизия Скай Ти Джи 24.
През годината ще има и избори за президент и вицепрезидент в Индия. Ще се гласува и на много избори за щатски и местни законодателни органи, които ще покажат какви са нагласите на избирателите към правителството на националиста Нарендра Моди.
На 9 март 2022 г. в Южна Корея ще избират президент. Настоящият държавен глава Мун Дже-ин няма право на втори петгодишен мандат според конституцията. Кандидатите за поста са Ли Дже-мюн от Демократическата партия, бивш губернатор на Кьонги и бивш кмет на Съннам, Юн Сок-юл, който е бивш главен прокурор и който е от Партията на народната власт, депутатката и активистка за правата на тружениците Сим Сан-джун, кандидатка на Партията на справедливостта, и преподавателят и информатик Ан Чол-су, кандидат на Партията на народа, припомня Скай Ти Джи 24. В началото на годината Мун Дже-ин заяви, че до края на мандата си ще работи за пробив в междукорейския диалог. Но малко след това Северна Корея извърши ново ракетно изпитание, за което каза, че е било на хиперзвукова ракета. Това показа, че Сеул може да очаква всякакви изненади от Пхенян и че воденето на диалог с него ще е трудно и до края на мандата на Мун, и през мандата на който и да е нов президент на страната.
До 21 май в Австралия трябва да се проведат избори за депутати в долната парламентарна камара и за 40 от 76 места в Сената. Правителството на либералнационалната коалиция, оглавявано от премиера Скот Морисън, се опитва да спечели нов мандат. Предизвикателство му отправя Лейбъристката партия, оглавявана от Антъни Албанезе. Морисън ще разчита много на актива си при управление на коронакризата, заради която границите на страната бяха напълно затворени за чужденци и предстои да се отворят едва тази година. Морисън залага също така и на твърдата линия спрямо настъпателния Китай и на прагматичния си външнополитически подход, който той демонстрира със сключването на отбранителен договор с Япония тези дни и на тристранния стратегически алианс със САЩ и Великобритания, договорен миналия септември, съгласно който Канбера ще получи атомни подводници и заради който тя се отказа от многомилиардна сделка за френски конвенционални подводници, като си навлече гнева на Париж.
На 9 май Филипините гласуват за президент и за парламент. Настоящият президент, полемичният Родриго Дутерте по конституция няма право на втори мандат. Кандидатират се дъщеря му, кметицата на град Давао - Сара Дутерте, но не за президент, а за вицепрезидент в тандем с Фердинанд Маркос-младши, син на диктатора Фердинанд Маркос, който управлява страната в продължение на 20 години до 1986 година. Във Филипините президентът и вицепрезидентът се избират отделно и това може да доведе в крайна сметка и до тандем от противници. Сега вицепрезидент е Лени Робредо, която е отявлен критик на нарушенията на човешки права, извършвани в рамките на така наречената нарковойна, водена от Дутерте. Робредо също се кандидатира за президент. Сред кандидатите е и Франсиско Морено Домагосо, по-известен само като Иско Морено, който в миналото е бил актьор и телевизионна звезда и който сега е кмет на столицата Манила. Той е известен с борбата си срещу престъпността и усилията си за поддържане на чиста градска среда. Кандидат е и Мани Пакиао, едно от големите имена в световния бокс, който е и сенатор. Той обещава борба с корупцията, изкореняване на бедността и е противник на по-близките връзки с Китай. Анализатори очакват изненада под формата на кандидатура на Дутерте за вицепрезидент на тези избори.
Що се касае до отложените от 24 декември президентски избори в Либия, имаше предложение първият им тур да е на 24 януари, но засега това не е сигурно. Тази година трябва да се проведат и парламентарни избори, но съгласно пътната карта за помирение в Либия, преди тях трябва да са именно президентските избори. Сред кандидатите за президент са синът на либийския диктатор Муамар Кадафи - Сейф ал Ислам, и силният човек на либийския Изток - фелдмаршал Халифа Хафтар.
/ПА/
news.modal.header
news.modal.text