site.btaДенис Родкин: Ако човек проумее, че главният му конкурент е той самият, тогава нещата се получават

BOBSTH 13:24:01 20-04-2018
AM1322BO.004
балет - Денис Родкин - интервю

Денис Родкин: Ако човек проумее,
че главният му конкурент е той самият,
тогава нещата се получават


София, 20 април /Оля Ал-Ахмед,БТА/
Ако човек проумее, че главният му конкурент е той самият, тогава нещата се получават. Само в този случай се израства. В стремежа си да надминеш себе си се качваш на пиедестала на майстора. Това каза в интервю за БТА прима балетистът на "Болшой театър" Денис Родкин, който на 10 май ще танцува в Зала 1 на НДК в София в балета "Аморе" със световната прима Светлана Захарова.
"Понякога детските мечти имат символичен характер с реалистично продължение. Така беше и при мен. Като малък си мечтаех да съм машинист - първият водач на влаковата композиция, и да го управлявам от Москва до Владивосток. А станах първи водач на танцьорите в "Болшой театър". Пак съм начело на композицията, но не на влаковата, а на красивата класическата, на сцената на "Болшой театър". Една детска мечта се реализира, но се трансформира", сподели за БТА балетистът.
"Надявам се да зарадвам и българските почитатели с постановката "Аморе" - една история на Любовта, без която светът е невъзможен. Само любовта ще спаси този свят, а ние, артистите сме длъжни да я приподнасяме по най-красивия и достъпен начин, за да достигне до всекиго", добави Родкин.
Денис Родкин е роден на 3 юли 1990 година в Москва. Още в училище започва да ходи на уроци по китара, после се увлича със степ. През 2009 г. завършва хореографската школа към Московския държавен театър "Гжел". Явява се на кастинг в "Болшой театър". Взимат го не само заради танцувалните му умения, но и заради ръста му /186 см/ и привлекателния външен вид. В "Болшой театър" Денис влиза в трупата на Николай Цискаридзе. От 2015 г. партнира на световноизвестната прима балерина Светлана Захарова. Лауреат е на наградата на президента на РФ (2017) за млади културни дейци - "за принос в съхранението, преумножаването и популяризирането на постиженията на родното хореографско изкуство.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Родкин, на 10 май ще танцувате в София заедно с Вашите колеги от "Болшой театър". Какво ще покажете на българската публика?
Отговор: Ще покажем балета "Аморе", в който ще блесне световната прима Светлана Захарова. Зрителите ще имат възможността да видят един невероятен проект, компилация от три балета. Самото заглавие "Аморе" в превод - "Любов", подсказва тематиката на трите балета - всички те са за най-великото чувство - любовта. Мястото е Зала 1 на НДК, датата е 10 май. Заедно с нея ще танцуват и водещи солисти на "Болшой театър", сред които Михаил Лобухин, Денис Савин и аз.
Светлана сама подбра хореографията за трите едноактови балета, включени в проекта, а репетициите отнеха близо година. "Аморе" включва балета "Франческа де Римини" по музика на Чайковски, "Преди дъжда" и фарсът "Щрихи" по музика на Моцарт. Продуцент на балетния спектакъл е Юрий Баранов. В спектакъла "Аморе" Захарова ще интерпретира хореографията на трима световноизвестни хореографи: Юрий Посохов ("Балет на Сан Франциско"), Патрик де Бана ("Държавен Виенски балет") и Маргьорит Донлон (ирландска хореографка, работеща в Берлин).
"Франческа де Римини" на Юрий Посохов се свързва с едноименното симфонично произведение на Чайковски, което е вдъхновено от любовна история от класиката на Данте Алигери - "Ад". "Преди дъжда" е изключително абстрактна идея, визия и мистериозна атмосфера. Негов хореограф е Патрик де Бана, който сам дори участва в танците. Музикалното изпълнение включва класическото звучене на Бах и Респиги, смесени допълнително със съвременна електронна музика от Карлос Пина-Куинтана.
"Strokes Through the Tail" с хореография на Маргьорит Донлон по музика на великия Моцарт и неговата "Симфония номер 40". Иновативната 3D сценография е на Мария Трегубова, а руския моден дизайнер Игор Чапурин създава костюмите за "Strokes Through the Tail" и "Франческа де Римини", като лаконично и символично облича героите в бяло и червено. Спектакълът вече е представен в Москва, Токио, Лондон, Атина и др., а преди да завладее НДК през май, с трупата ще направим спирка в Прага.

Въпрос: Това не ви е първата изява на българска сцена?
Отговор: Да, така е. Това е втората ми поява на българска сцена. През ноември миналата година гастролирахме с балета "Жизел", отново с участието на Светлана Захарова. Публиката ни прие изключително радушно и топло. Вие, българите сте направо късметлии - и публиката ви, и климата са превъзходни - топли и слънчеви.

Въпрос: Кое точно цени българската публика в руският балет?
Отговор: Смятам, че не само българската публика, но и световната, цени високо три качества в руския класически балет, и това са: съчетаването на силната емоционалност, актьорското майсторство и изключителната техника. Руските артисти правят балета органичен на сцената. Затова руският балет се слави като най-добрият в света.

Въпрос: Какво ви харесва в България? Кое най-много ви е впечатлило?
Отговор: Преди всичко топлия климат, слънчевото време и гостоприемните хора. Може да ви се стори странно, предвид професията ми, но съм изключително впечатлен от българската кухня. Имате превъзходна национална кухня. Столицата ви е много красива, тиха и спокойна в сравнение с други европейски столици и големи градове по света. Харесват ми парковете и зеленината, която е абсолютно навсякъде, където и да се обърнеш. Харесват ми хората, които са учтиви и гостоприемни. Харесва ми това, че тук, в София, се чувствам много спокоен. Отдавам го на хубавото време и слънцето, което при нас се появява по-късно. Имах възможността да се поразходя в центъра с усещането, че съм някъде на почивка. Прекрасно е.

Въпрос: Вие сте постоянен партньор на Светлана Захарова. Това е доста отговорно, нали? Какво ви дава на Вас това партньорство?
Отговор: Нека да започнем от самото начало, когато за пръв път попаднах при Светлана Захарова на репетиция. Държах се като хлапак в първи клас. Много се вълнувах, буквално ми трепериха краката. Давах си сметка, че това е необикновена прима - не само за "Болшой театър", но и за световния балет. За мен бе огромна чест да се докосна до нея, до нейната изящност и да танцувам с нея на една сцена. Отначало не можех да повярвам, че всичко това се случва, докато не осъзнах, че се намирам в самата реалност. Първите ми спектакли с нея бяха много вълнуващи. Бях нащрек и много внимавах да не сгреша случайно, да не я подведа в ритъма, да не я хвана по-силно от необходимото. Боях се дори от емоциите си. Но това постепенно се изглади и сега с ръка на сърцето мога да заявя, че сме се слели като едно цяло. До такава степен сме свикнали един с друг, че телата ни сами се движат по сцената. Свикнали сме с всяко едно движение, дори диханието ни е едновременно. Това се нарича пълен синхрон. Не усещам, че работя. Танцът с нея ми доставя само огромно удоволствие, което се пренася и към публиката. Всяко излизане със Светлана Захарова на сцената за мен е празник и щастие. Мисля, че и публиката споделя същите чувства.

Въпрос: От колко време танцувате заедно?
Отговор: От три години танцуваме заедно и сме постоянни партньори на сцената. Изтанцували сме целия класически репертоар и вече усвояваме съвременните постановки. Последната ни съвместна работа с иновативен осъвременен характер на сцената на "Болшой театър" беше "Анна Каренина" и "Дамата с камелиите". Две постановки, които от една страна са класика, от друга са разкрасени с палитрата на съвременните изисквания на публиката. Тук бих добавил и балетът "Франческа де Римини" по музика на Чайковски, който е неокласически. Репертоарът ни със Светлана е вече много богат и доста разнообразен.

Въпрос: С кои от водещите руски и чужди балетмайстори сте работили?
Отговор: От руските балетмайстори за мен е най-важен Юрий Григорович. От него започна творческата ми кариера с ролята на "Княз Крупски" в балета "Иван Грозни". Тогава той ме забеляза и оцени качествата ми на танцьор, след което веднага ми повери ролята на "Спартак", което бе преломен момент в кариерата ми. Юрий Николаевич за мен е най-главният балетмайстор и учител в "Болшой театър". Танцувал съм и в "Героя на нашето време", постановка на Юрий Посохов. Работил съм с невероятния балетмайстор Джон Ноймайер в "Дамата с камелиите". Дори репетициите с него бяха неповторими и уникални, с него е интересно и комфортно да се работи. Джон Ноймайер е невероятен постановчик и режисьор на спектаклите, който несъмнено се откроява със своята индивидуалност и почерк. Танцувал съм и класическите спектакли на Мариус Петипа. Участвал съм и в спектакъла "Дъщерята на фараона" на Пиер Лакот. Обожавам балета на Джон Кранко "Онегин". Винаги получавам невероятно удоволствие, когато танцувам в "Онегин" и зрителите също споделят радостта ми. Работил съм с асистента на Иржи Килиан в спектакъла "Симфония на псалмите". Ще спра до тук, тъй като не бих могъл да изброя всичките светила на балетното майсторство, с които съм имал честта да работя.

Въпрос: Имате ли впечатление от българските си колеги?
Отговор: С български колеги се запознах за пръв път на едно турне в Италия, в Сицилия. Танцувах "Лешникотрошачката", постановка на Юрий Григорович. В спектакъла заедно с нас танцуваха и български артисти. Тогава се запознах с българската трупа, която се представи блестящо. Миналата година в София представихме спектакъла "Жизел", който беше съвместна продукция с българския балет. Нивото на българския балет е достатъчно високо. С много трупи съм работил по света и съм категоричен, че българската трупа е изключително професионална. Прекрасно се работи с колегите, дори се сприятелихме и след спектакъла купонясвахме заедно.

Въпрос: Г-н Родкин, какво се случи, че фортуната се усмихна точно на Вас и толкова млад сте прима балетист на "Болшой театър"?
Отговор: Да, наистина съдбата ми се усмихна, защото в нашата професия, ако нямаш късмет, колкото и да работиш, можеш да си останеш на същото място. Но в същото време, ако не работиш много и късметът няма да ти помогне. Вероятно попаднах в нужното време, при нужните хора в комбинация към дивата ми работоспособност и енергия, плюс подходящия за много роли външен вид. Така лека-полека пъзелът се събра, звездите изгряха и всичко се случи.
За нищо не съжалявам, напротив, благодарен съм на нестандартната си съдба. Завършил съм Московското хореографско училище "Гжел". Това не е школа за класически балет. Аз съм първият случай, който от тази хореографска школа скача директно в "Болшой театър" и станах негов солист. Дълги години се занимавах със степ. Родителите ми никога не са имали амбиция да ме направят класически принц на "Болшой", просто съдба и стечение на обстоятелства. Майка ми непрекъснато ме записваше в някакви кръжоци, за да не се мотая по улиците с момчетата. Ходих на уроци по китара, по степ, след което ме записа на шега в балетната школа, която беше позиционирана на първия етаж в нашия блок. И, за да не й се пречкам докато си върши домакинската работа, тя ме записа и там. Доста дълго се съпротивлявах и не исках да ходя на балет изобщо. Изведнъж започна да ми харесва, най-вече физическото натоварване, което е в балета, а то е огромно. Постепенно осъзнах, че това ще е моята бъдеща професия. Но никога и през ум не ми е минавало, че ще работя в "Болшой театър".

Въпрос: Детската Ви мечта?
Отговор: Мечтаех да стана машинист. Когато бях малък с родителите ми всяко лято прекарвахме при баба и дядо в Красноярския край, а от Москва до Красноярск се пътува четири денонощия с влак. Бях много впечатлен от общуването на хората във влака. Цели четири дни напълно непознати хора стават като едно семейство. Забавляват се, приказват си, споделят храната си един с друг и това много ми харесваше. Бях категоричен, че ще стана машинист.

Въпрос: Вашият девиз е: "Всеки ден се стремя да танцувам по-добре от самия себе си". Какво имате предвид?
Отговор: Това са златните думи на Баришников, които аз следвам на сцената. Ако човек проумее, че главният му конкурент е той самият, тогава нещата се получават. В случая при мен всеки спектакъл трябва задължително да е по-успешен от предходния. Само в този случай се израства. В стремежа си да надминеш себе си се качваш на пиедестала на майстора.

Въпрос: Професията ви отнема цялото време. Имате ли все пак някакъв прозорец? Какво правите в свободното си време?
Отговор: Ако имам малко свободно време между репетициите се старая да съм на чист въздух. Цял ден прекарвам в прашната зала на репетиции и глътка въздух винаги ми е добре дошла за презареждане на батериите. Старая се да не се отдалечавам много от музикалния театър и моята сфера на дейност. Дори почивките си ги прекарвам с музика. Обожавам операта. Започнах с "Хованщина" от Мусоргски. Впечатлен бях от "Ромео и Жулиета" и "Фауст" от Гуно. Веднъж специално пътувах до Санкт Петербург, за да видя дирижираната от Гергиев "Трубадур". Страстен фен съм на операта. Наясно съм, че оперното изкуство много ще ми помогне в професионалното развитие. С нетърпение очаквам турнето на Софийската опера и балет при нас в "Болшой театър" през май и обещавам да изгледам всичките постановки.

Въпрос: С какво ще се похвалите в личен план?
Отговор: За пръв път пред Вас в това интервю ще разкрия дамата на сърцето си и моята голяма любов. Бих искал да прекарам целия си живот с нея. Тя е на 19 години, моя колежка, изключително талантлива и перспективна балерина и просто красавица - Елеонора Севенард. Тя е праправнучка на легендарната балерина Матилда Кшесинска.

Въпрос: Носи Ви се славата, че сте природен принц на сцената. Лесно ли влизате в ролята на принц? Възприемате ли се в живота като принц, предвид успехите Ви?
Отговор: Смятам, че да танцуваш принц - е най-сложното нещо в балета. В интерес на истината всички принцове си приличат, било то в "Спящата красавица", или в "Лебедово езеро". Всички те са ласкави и положителни герои. Много по-интересни и лесни за изпълнение са отрицателните партии. Там има за какво да се захванеш. Танцувайки принц, най-важното е до зрителя да достигне позитивното в героя и неговата положителна енергетика. При това нито за миг да не се забравя, че самият класически танц трябва да бъде приподнесен безупречно. Принцът е винаги пример за изчистена класика. Лично за мен, ролята на принц е най-сложна. Много по-лесно ми беше да изтанцувам Спартак, отколкото да съм принц. Не мисля, че съм принц в живота. Независимо от успехите, човек е длъжен преди всичко да си остане човек.

Въпрос: Ролята, която все още не сте изтанцувал?
Отговор: Ромео от "Ромео и Жулиета". Надявам се да успея да изтанцувам този герой. Все пак Ромео е бил младо момче на 16, аз съм вече на 27, така поне още три години имам да вляза в този образ. Надявам се, и много искам.

Въпрос: Наскоро получихте престижна награда от президента на Русия Владимир Путин. Разкажете по-подробно?
Отговор: Да, наградата ми я връчи лично президентът на Русия Владимир Путин на 6 април 2018 г. Благодарих за високото доверие. Вече съм лауреат на президентската награда в категорията млади културни дейци за 2017 година. Получих наградата за принос в запазването, увеличаването и активното популяризиране на постиженията на руското хореографско изкуство. За мен това бе много вълнуващ момент, тъй като никога досега не се бях виждал с нашия президент лице в лице. Мисля, няма по-висока оценка от тази да те признае държавата. Това означава много. Президентът ме е признал и оценил. Тази награда в никакъв случай няма да ме разпусне, напротив, ще ме амбицира и мотивира още повече в професионален план, за да доказвам непрекъснато, че съм достоен за нея. Артистът не трябва да се стреми към наградите, те идват от само себе си, стига усърдно да работиш. Ние работим не за награди, а за публиката.

Въпрос: Светлана Захарова също бе удостоена с гранд-при BraVo, връчен лично от Венсан Касел. Какво е усещането след такова признание?
Отговор: Да, на изключително бляскава церемония в "Болшой театър" в Москва на 11 март популярният френски актьор Венсан Касел, носител на "Сезар", връчи международната награда BraVo в категорията "Балет на годината" на Светлана Захарова. Голямото признание на Захарова е за авторския проект "Аморе", който ще покажем на българската публика на 10 май в зала 1 на НДК. По време на награждаването Венсан Касел не скри огромното си вълнение и дори проговори на руски: "За мен е чест да връча награда на великата Светлана Захарова", каза той. Според него наградата BraVo е един цял свят, тъй като обхваща музиката във всички направления и жанрове, дори в киното и модата - стилна, мащабна, единствена по рода си. Захарова е особено щастлива от този гран-при, който е първи, за първия й самостоятелен проект "Аморе".

Въпрос: Вашите творчески планове?
Отговор: На 8 април играх Спартак в юбилейната постановка на балета "Спартак", който отбелязва 50 години на сцената. За мен е голяма чест да танцувам главната роля в този спектакъл. "Спартак" е визитната картичка на "Болшой театър". На 10 април танцувах в Сибир, в град Новосибирск в "Дамата с камелиите". С проекта "Аморе" в края на април ни очакват в Хелзинки и в Прага. През май ще танцувам пред българската публика, след което заминаваме с "Болшой театър" на дълго турне в Китай./АМ/