site.btaФинансова подкрепа за 70 на сто от фактурираните разходи за газ очакват от държавата оранжерийните производители у нас; те алармират, че пазарът е залят от чужда продукция
AV 07:15:01 17-01-2022
PP0616AV.007 07:15
Теодора Кръстева - оранжерийно производство - интервю
Финансова подкрепа за 70 на сто от фактурираните разходи за газ очакват от държавата оранжерийните производители у нас; те алармират, че пазарът е залят от чужда продукция
София, 17 януари /Людмила Спасова, БТА/
Българският пазар буквално е залят от чужда продукция, каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция /БАПОП/ Теодора Кръстева. Купуваме зеленчуци, оранжерийно производство, от Турция, Гърция, Република Северна Македония, Албания, Румъния, а браншът е в колапс, алармира тя.
Според нея причините се коренят във високата цена на газа, но браншът има и други проблеми, свързани с липсата на подкрепа за производството на български разсад, както и че големите търговски вериги правят собствени договорки и внос на продукция от трети страни, като пренебрегват българските производители.
Трябва ни помощ, но веднага - държавна финансова подкрепа за направените разходи. Там всичко е ясно и няма опасност от злоупотреба, заяви Теодора Кръстева. Четирийсет милиона лева, но предоставени бързо, ще решат проблемите, смята тя.
Кръстева изрази оптимизъм от разговорите досега с новото ръководство на Министерството на земеделието, които, по думите й, говорят конкретно, изслушват и чуват. И, дай боже, да видим скоро и резултатите, пожела Теодора Кръстева.
Следва пълният текст на интервюто:
Въпрос: Какъв е в момента делът на оранжерийната продукция от чужбина на българския пазар, стана ли тя доминираща, и ако "да", какви са причините?
Отговор: Към днешна дата българският пазар буквално е залят от чужда продукция. Купуваме зеленчуци, оранжерийно производство, от Турция, Гърция, Република Северна Македония, Албания, Румъния. В момента нашият бранш е в колапс, а производителите задават въпроса - защо колегите им от Гърция и Румъния, например, които също са в Европейския съюз, успяват, а ние - не.
Колегите в страната масово не работят, освобождават хората си и се надяват напролет, когато метеорологичните условия позволят да се заредят отново оранжериите, поне част от работниците да се завърнат, защото получих информация, че повечето от тях са напуснали изобщо страната.
Ситуацията е много сложна и всичко е "навързано" - високата цена на газа доведе до алтернативно отопление на оранжериите - с пелети, със слънчогледови люспи, при които също ескалираха цените. Да не говорим, че има неколкократно повишение и на цените на торовете, и на препаратите за растителна защита.
Въпрос: Вие имахте среща с новия министър на земеделието Иван Иванов, а той многократно вече се ангажира с мерки за спасяване на бранша. Как оценявате предлаганата държавна подкрепа, достатъчна и навременна ли е тя?
Отговор: За проблемите алармирахме своевременно, но, за съжаление, от служебното правителство не срещнахме разбиране. Хубавото е, че сега, от редовното правителство, има добра воля. Още при срещата ни с министър Иванов и екипа му миналия понеделник поставихме най-наболелия си проблем - цената на газа. Трябва ни помощ, но веднага - държавна финансова подкрепа за направените разходи. Там всичко е ясно и няма опасност от злоупотреба. Колегите ни вече плащат фактурите, защото те са предварително договорени, за да може всеки производител на оранжерийна продукция да има достъп до газа като отопление. И това е независимо дали оранжерията е отворена, или затворена. От 1 януари увеличението на газа беше с 32 процента, за февруари цената е над 130 лв./MWh, което налага спешността на мерките. Чакаме да ни потвърдят една държавна помощ.
Това, за което настояваме, е финансова подкрепа за 70 процента от фактурираните разходи за отопляваните на газ оранжерии. Конкретни, точни и ясни сме, че евентуално едни 40 млн. лв., но бързо, "за вчера", трябва да ни се предоставят, за да може поне тези, които имат възможност, до края на януари и началото на февруари да стартират производството си. Най-рано след 15 март, когато слънцегреенето е по-високо и времето се затопли, хората започват да залагат разсади.
Въпрос: Високите цени на газа - това ли е най-големият проблем за бранша на оранжерийните производители у нас?
Отговор: В момента акцентираме върху скока на газа и енергоносителите, но оттам нататък знаете ли колко много са проблемите ни?! Този нерегламентиран внос, с който започнахме разговора, направо ни убива като производители.
Това, което разбрах, откакто съм на поста си - година и половина, е, че не само мониторингът върху вноса на чуждестранната продукция е проблем, но и че големите търговски вериги си правят собствени договорки и внос на продукция от трети страни, като пренебрегват българските производители. Добрата новина, която чухме на отрасловата среща с растениевъдите и зам.-министрите на земеделието Иван Христанов и Момчил Неков миналата седмица, е, че те работят по въпроса да има контрол върху нерегламентирания внос.
Това, което видях на тази среща, ме прави абсолютен оптимист. Видях едни млади и амбициозни хора, които говорят конкретно, изслушват ни, чуват, и, дай боже, да видим скоро и резултатите. Министър Иванов каза и по време на парламентарния контрол по темата, че се чака бюджетът, че "топката" е в ръцете на финансовото министерство. Много се надявам, че това ще бъде една честна и коректна игра с нас, земеделците, защото всички страдаме.
Въпрос: Предстои финализиране на Националния стратегически план за развитие на земеделието и селските райони. А днес е важен ден - ще заседава поредната Тематична работна група за ОСП - 2021-2027 г. Вашата организация участва ли в тези разговори, приети ли бяха направените от бранша предложения по плана?
Отговор: Връщате ме много назад, защото, да, участваме във всяка една тематична група. Още миналата година нашият бранш представи становището си. И това, което от министерството ни увериха, е, че не се е загубило нито едно становище от представените. Ако някой от браншовиците има промяна, то той трябва да реагира. Знам, че ще има много промени, и се надявам те да са за добре.
Ще ви споделя за един много голям наш проблем, за който дори аз наскоро научих. Един от най-големите ни производители на разсад сподели с мен, че колегите ни взимат разсад от РС Македония, от Гърция. Проблемът е, че ние нямаме заводи за разсад и на практика гърците, които се субсидират от държавата, направо ни "убиват". Нашият колега в момента също е принуден да отоплява и произвежда разсад със собствени средства, без никаква помощ от държавата. Оказа се, обаче, че разсадът не е нито зеленчук, нито друго, той не подлежи на подпомагане. Ето един проблем, тежък, който също трябва да се реши. И това може да стане с построяването на два завода за разсад - един за Северна България и един - за Южна. Нека да има български разсад, с български сортове, а не да отглеждаме гръцките такива.
Имаме и друг проблем - за обратното начисляване на ДДС, който да извади нерегламентираното производство на светло. Много е важен и въпросът за кооперациите. Крайно време е да разберем, че кооперирането не е мръсна дума, това е в основата на просперитета на земеделците. В Европа няма такива самостоятелни "бойни единици", като у нас, всички са в кооперативи. Единствената задача на нашия земеделец е да произвежда, и то чиста, с доказан произход и качества продукция, без остатъчни пестициди, и той да няма ядове за логистични проблеми, които да се поемат от "шапката" на тези сдружени в кооператив производители.
Въпрос: Бихте ли ни припомнили какъв е делът на оранжерийното производство у нас от общия дял селскостопанска продукция?
Отговор: Нашият дял е над 50 на сто, доста голям. А ние /БАПОП/ сме най-голямата национално представена професионална организация на производителите на оранжерийна продукция. Изключително благодарна съм на медиите, за активната им позиция по нашите проблеми, особено напоследък, което доведе дори до увеличение на членовете ни.
/ПП/
PP0616AV.007 07:15
Теодора Кръстева - оранжерийно производство - интервю
Финансова подкрепа за 70 на сто от фактурираните разходи за газ очакват от държавата оранжерийните производители у нас; те алармират, че пазарът е залят от чужда продукция
София, 17 януари /Людмила Спасова, БТА/
Българският пазар буквално е залят от чужда продукция, каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция /БАПОП/ Теодора Кръстева. Купуваме зеленчуци, оранжерийно производство, от Турция, Гърция, Република Северна Македония, Албания, Румъния, а браншът е в колапс, алармира тя.
Според нея причините се коренят във високата цена на газа, но браншът има и други проблеми, свързани с липсата на подкрепа за производството на български разсад, както и че големите търговски вериги правят собствени договорки и внос на продукция от трети страни, като пренебрегват българските производители.
Трябва ни помощ, но веднага - държавна финансова подкрепа за направените разходи. Там всичко е ясно и няма опасност от злоупотреба, заяви Теодора Кръстева. Четирийсет милиона лева, но предоставени бързо, ще решат проблемите, смята тя.
Кръстева изрази оптимизъм от разговорите досега с новото ръководство на Министерството на земеделието, които, по думите й, говорят конкретно, изслушват и чуват. И, дай боже, да видим скоро и резултатите, пожела Теодора Кръстева.
Следва пълният текст на интервюто:
Въпрос: Какъв е в момента делът на оранжерийната продукция от чужбина на българския пазар, стана ли тя доминираща, и ако "да", какви са причините?
Отговор: Към днешна дата българският пазар буквално е залят от чужда продукция. Купуваме зеленчуци, оранжерийно производство, от Турция, Гърция, Република Северна Македония, Албания, Румъния. В момента нашият бранш е в колапс, а производителите задават въпроса - защо колегите им от Гърция и Румъния, например, които също са в Европейския съюз, успяват, а ние - не.
Колегите в страната масово не работят, освобождават хората си и се надяват напролет, когато метеорологичните условия позволят да се заредят отново оранжериите, поне част от работниците да се завърнат, защото получих информация, че повечето от тях са напуснали изобщо страната.
Ситуацията е много сложна и всичко е "навързано" - високата цена на газа доведе до алтернативно отопление на оранжериите - с пелети, със слънчогледови люспи, при които също ескалираха цените. Да не говорим, че има неколкократно повишение и на цените на торовете, и на препаратите за растителна защита.
Въпрос: Вие имахте среща с новия министър на земеделието Иван Иванов, а той многократно вече се ангажира с мерки за спасяване на бранша. Как оценявате предлаганата държавна подкрепа, достатъчна и навременна ли е тя?
Отговор: За проблемите алармирахме своевременно, но, за съжаление, от служебното правителство не срещнахме разбиране. Хубавото е, че сега, от редовното правителство, има добра воля. Още при срещата ни с министър Иванов и екипа му миналия понеделник поставихме най-наболелия си проблем - цената на газа. Трябва ни помощ, но веднага - държавна финансова подкрепа за направените разходи. Там всичко е ясно и няма опасност от злоупотреба. Колегите ни вече плащат фактурите, защото те са предварително договорени, за да може всеки производител на оранжерийна продукция да има достъп до газа като отопление. И това е независимо дали оранжерията е отворена, или затворена. От 1 януари увеличението на газа беше с 32 процента, за февруари цената е над 130 лв./MWh, което налага спешността на мерките. Чакаме да ни потвърдят една държавна помощ.
Това, за което настояваме, е финансова подкрепа за 70 процента от фактурираните разходи за отопляваните на газ оранжерии. Конкретни, точни и ясни сме, че евентуално едни 40 млн. лв., но бързо, "за вчера", трябва да ни се предоставят, за да може поне тези, които имат възможност, до края на януари и началото на февруари да стартират производството си. Най-рано след 15 март, когато слънцегреенето е по-високо и времето се затопли, хората започват да залагат разсади.
Въпрос: Високите цени на газа - това ли е най-големият проблем за бранша на оранжерийните производители у нас?
Отговор: В момента акцентираме върху скока на газа и енергоносителите, но оттам нататък знаете ли колко много са проблемите ни?! Този нерегламентиран внос, с който започнахме разговора, направо ни убива като производители.
Това, което разбрах, откакто съм на поста си - година и половина, е, че не само мониторингът върху вноса на чуждестранната продукция е проблем, но и че големите търговски вериги си правят собствени договорки и внос на продукция от трети страни, като пренебрегват българските производители. Добрата новина, която чухме на отрасловата среща с растениевъдите и зам.-министрите на земеделието Иван Христанов и Момчил Неков миналата седмица, е, че те работят по въпроса да има контрол върху нерегламентирания внос.
Това, което видях на тази среща, ме прави абсолютен оптимист. Видях едни млади и амбициозни хора, които говорят конкретно, изслушват ни, чуват, и, дай боже, да видим скоро и резултатите. Министър Иванов каза и по време на парламентарния контрол по темата, че се чака бюджетът, че "топката" е в ръцете на финансовото министерство. Много се надявам, че това ще бъде една честна и коректна игра с нас, земеделците, защото всички страдаме.
Въпрос: Предстои финализиране на Националния стратегически план за развитие на земеделието и селските райони. А днес е важен ден - ще заседава поредната Тематична работна група за ОСП - 2021-2027 г. Вашата организация участва ли в тези разговори, приети ли бяха направените от бранша предложения по плана?
Отговор: Връщате ме много назад, защото, да, участваме във всяка една тематична група. Още миналата година нашият бранш представи становището си. И това, което от министерството ни увериха, е, че не се е загубило нито едно становище от представените. Ако някой от браншовиците има промяна, то той трябва да реагира. Знам, че ще има много промени, и се надявам те да са за добре.
Ще ви споделя за един много голям наш проблем, за който дори аз наскоро научих. Един от най-големите ни производители на разсад сподели с мен, че колегите ни взимат разсад от РС Македония, от Гърция. Проблемът е, че ние нямаме заводи за разсад и на практика гърците, които се субсидират от държавата, направо ни "убиват". Нашият колега в момента също е принуден да отоплява и произвежда разсад със собствени средства, без никаква помощ от държавата. Оказа се, обаче, че разсадът не е нито зеленчук, нито друго, той не подлежи на подпомагане. Ето един проблем, тежък, който също трябва да се реши. И това може да стане с построяването на два завода за разсад - един за Северна България и един - за Южна. Нека да има български разсад, с български сортове, а не да отглеждаме гръцките такива.
Имаме и друг проблем - за обратното начисляване на ДДС, който да извади нерегламентираното производство на светло. Много е важен и въпросът за кооперациите. Крайно време е да разберем, че кооперирането не е мръсна дума, това е в основата на просперитета на земеделците. В Европа няма такива самостоятелни "бойни единици", като у нас, всички са в кооперативи. Единствената задача на нашия земеделец е да произвежда, и то чиста, с доказан произход и качества продукция, без остатъчни пестициди, и той да няма ядове за логистични проблеми, които да се поемат от "шапката" на тези сдружени в кооператив производители.
Въпрос: Бихте ли ни припомнили какъв е делът на оранжерийното производство у нас от общия дял селскостопанска продукция?
Отговор: Нашият дял е над 50 на сто, доста голям. А ние /БАПОП/ сме най-голямата национално представена професионална организация на производителите на оранжерийна продукция. Изключително благодарна съм на медиите, за активната им позиция по нашите проблеми, особено напоследък, което доведе дори до увеличение на членовете ни.
/ПП/
news.modal.header
news.modal.text