Николай Николов, зам.-министър на енергетиката за БТА:

site.btaСлед 2035 г. България трябва да започне да обмисля инвестиции в нови ядрени мощности, включително малки модулни реактори

След 2035 г. България трябва да започне да обмисля инвестиции в нови ядрени мощности, включително малки модулни реактори
След 2035 г. България трябва да започне да обмисля инвестиции в нови ядрени мощности, включително малки модулни реактори
Панел: Предизвикателства и възможности на прехода към зелена енергия, снимка: Елена Савова/БТА

Към 2035 г. България трябва да започне да мисли за инвестиция в нови ядрени мощности, защото към 2040 г. блокове Пети и Шести на АЕЦ "Козлодуй" ще стигнат края живота си. Това каза в коментар за БТА заместник-министърът на енергетиката Николай Николов в рамките на проявите на българския павилион на климатичната конференция КОП28, която се произвежда в Дубай.

"Блоковете Седем и Осем ще са нови, но допълнителни мощности към този момент вече няма да могат да се инсталират на площадката на "Козлодуй", защото тя вече ще е запълнена. "Белене" е възможност. Засега все още е твърде рано да се ангажираме с конкретна технология, но след 2035 г. това ще трябва да се направи с оглед строителството на такива мощности, за да бъде възможно към края на живота на реактори Пет и Шест да се премине към тях. Малките модулни реактори са една такава възможност, чието развитие в световен мащаб ще следим. Твърди се, че към 2030 г. такива вече ще има във фаза на комерсиализация, но ще следим процеса на лицензиране, защото при всички ядрени реактори, най-важното е безопасността", подчерта зам.-министър Николов. 

По отношение на финансирането на изграждането на ядрените мощности на площадката на АЕЦ "Козлодуй" се планира държавата да осигури необходимата основа на финансирането  от два източника – чрез увеличаването на капитала на дружеството "АЕЦ Козлодуй - нови мощности", за което вече има решение на Министерски съвет, на стойност 500 млн. лв., както и чрез държавни гаранции, подкрепени с дълг, които са заложени в бюджета за 2024 г. и са на стойност до 1,5 млрд. евро, уточни зам.-министърът. 

Николов очерта основите на проекта за енергийна стратегия на България, който вече е публикуван и предстои да бъде представен за обществено обсъждане. "Освен инвестициите в блокове Седем и Осем (Седми блок трябва да бъде готов до 2032-33 г., а блок Осем към 2035 г.), проектът предвижда инвестиции във възстановяване на хидроагрегатите на ПАВЕЦ "Чаира", както и изграждане на два нови ПАВЕЦ-а на основата на съществуващите язовири "Батак" и "Доспат", които да бъдат готови до към 2032 г.

Плановете са до 2024 г. да бъдат възстановени два хидроагрегата на ПАВЕЦ "Чаира", до края на 2025 г. – още един, а четвъртият агрегат – няколко години по-късно, тъй като той се нуждае от траен ремонт. По този начин към 2035 г. би трябвало България да има четири атомни блока, и функциониращите ПАВЕЦ "Чаира" и двата нови хидроагрегата. Тези мощности ще осигурят "скелета" на системата и ще позволят към него да се включат и мощности от възобновяеми енергийни източници", посочи енергийният зам.-министър.

Зам.-министър Николов участва в панела "Предизвикателства и възможности на прехода към зелена енергия", който се проведе днес в българския павилион на КОП28 под егидата на Министерството на енергетиката.

Мартин Георгиев, изпълнителен директор на "Национална електрическа компания" ЕАД, представи подробно плановете за двата нови ПАВЕЦ-а, за всеки от които се предвижда инвестиция от по 1 млрд. лева. 

Когато всички тези проекти бъдат осъществени и се превърнат в решения, това електричество ще трябва да бъде потребявано или евентуално съхранявано, но при всички положения, то трябва да бъде пренасяно по мрежата, предупреди Димитър Зарчев, директор на Националния диспечерски център, Електроенергиен системен оператор (ЕСО). 

Изграждането на нови ВЕИ мощности поставя на изпитания електропреносната система, тъй като от една страна мощностите се изграждат на места, до които мрежата не достига, а от друга този тип енергия е свързан с голяма нестабилност. За да се отговори на тези предизвикателства се работи по разширяване и свързване на електропреносните мрежи – както на Балканите, така и към Азия и Африка, посочи той. Става дума за съвместни решения на държавите. Това е проблем не само за нос, но и за цяла Европа, предвид че става дума за енергия, зависима от времето. Проектите за разширяване на мрежите ще станат физически изградени през следващите години, за да бъде системата готова за притока на енергия от ВЕИ мощностите, които се очаква да бъдат инсталирани към този момент, посочи Зарчев. 

/СЛС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:51 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация