site.btaПредизвикателствата пред обществените системи и иновативни решения срещу климатичните рискове бяха представени в българския павилион на КОП28

Предизвикателствата пред социалните и здравни системи, породени от климатичните промени, и възможни решения на тях, разработени от иновативни български компании бяха представени в панела "Завинаги здравословно: Изграждане на бъдещето чрез иновации", който се проведе днес на българския павилион на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за климатичните изменения (КОП 28), която се провежда в Дубай, Обединените арабски емирства (ОАЕ). 

Министрите на иновациите и растежа Милена Стойчева и на труда и социалната политика д-р Иванка Шалапатова откриха събитието, очертавайки усилията на българските власти за адаптиране към проблемите, които климатичните изменения носят за обществото и институциите на страната ни. 

Възприемаме здравето като разход, като голямо предизвикателство за нас, за нашето общество, сега е време чрез иновации и с подкрепата на най-новите технологии да започнем да възприемаме здравеопазването като актив и капитал, с който всички ние разполагаме, каза министър Стойчева. 

Тази година за първи път имаме делегация тук, която се състои от иноватори от различни сектори - от университети и изследователски центрове, стартъпи и големи компании, от държавната власт и неправителствения сектор и това представлява нов начин на действие, което само по себе си е иновация, отбеляза министърът. 

Без устойчив бизнес модел и мисъл за бъдещето и влиянието, което действията ни оказват, без да направим устойчивостта основа на нашите политики и да мислим за климатичната неутралност и енергийната ефективност във всеки сектор, както и без да мислим как да подкрепим живота на нашата планета и да действаме за това, не може да има истински иновации. Министерството на иновациите и растежа избира да подкрепя дейности, които ще помогнат на икономиката ни да бъде по-устойчива, зелена и щадяща околната среда, както и бъде справедлива от социална гледна точка. Стремим се да създаваме равенство и справедливост между  поколенията с икономическата ни дейност. Вярваме, че здравеопазването е един от тези жизненоважно сектори, в които чрез иновации може да се постигне голяма промяна, подчерта министър Стойчева. 

Днешното събитие съвпада с Международния ден на хората с увреждания, така че това е много добра възможност да разгледаме влиянието на климатичните промени върху животите и качеството на живот на хората в уязвимо положение, посочи министър Шалапатова. 

Всеки ден се сблъскваме с ефекта от климатичните промени, които засяга неравномерно различните социални групи, като най-уязвимите са най-тежко засегнати.  Има множество предизвикателства, пред които социалната ни система е изправена, опитвайки да се адаптира към новата климатична реалност, каза министърът, описвайки част от усилията, които се полагат – нова политика за ранно детско развитие, засилено подпомагане на живеещите в бедност, при природни катастрофи, координация между органите, отговарящи за заетостта, за да се осигури, че безработни също могат да бъдат мобилизирани в подкрепа на хората, пострадали при природни катастрофи, подобряване на емоционалната и психологическа подкрепа и др. Правителството започна процес на пълна реформа на системата за социално подпомагане, базирана на принципа, че социалните помощи трябва да вървят заедно с достъп до качествени услуги, подпомагащи хората да станат независими от системата за подпомагане. Работи се и по механизъм за по-добра координация между действията на отделните системи, посочи министърът на труда и социалната политика. Шалапатова отбеляза и предизвикателствата при зеления преход, особено във въгледобивните райони, и неговите социални измерения. 

Елени Миравили, глобален главен директор по въпросите на топлината в програмата на ООН UN Habitat, обърна внимание на опасността, която горещините, свързани с климатичните промени, представляват за здравето на хората. През тази година бяха поставени множество температурни рекорди и горещините се превърнаха в "убиец номер едно" в Европа – по последни данни с тях се свързват над 60 000 смъртни случая, което е огромно число, подчерта тя. Отново в това отношения най-уязвимите групи са изложени на най-силни рискове. Към необходимите мерки тя изброи разширяване на капацитета на болниците, засилване на осведомеността за симптомите и необходимите действия при топлинни удари. 

Климатичните рискове са изключително силно свързани и храната ни, отбеляза проф. Владислав Попов от Аграрния университет в Пловдив. "Независимо колко иновации привнесем в обществото си, трябва да ядем три пъти на ден", подчерта той. 

Климатичните промени засягат хранителните системи пряко и косвено, отбеляза той, обръщайки внимание на рисковете, свързани с употребата на пестициди и хербициди, както и с въглеродния отпечатък на производството им. Научната общност работи върху по-устойчиви сортове и методи за обогатяване на почви, разказа той. Същевременно е важно да се вслушваме в следващите поколения и в начина, по който те искат да се хранят. 

Денис Иванов от "Водорасло", Константин Йорданов от "Агрон', Ивайло Петров от "Шемха хелт", Георги Къдрев от "Келвин хелт" и Георги Начев от "Диджи бърн хелт" представиха иновативни български компании в здравния сектор, предлагащи устойчиви решения. 

“Водорасло“ разработва биоразградими продукти на базата на водораслите, най-вече опаковки. "Всичко може да се произвежда от водорасли", отбеляза Иванов. Важно е да обръщаме внимание не само на замърсяването около нас, но и на замърсяването в нас, в организмите ни, подчерта той. 

"Още Хипократ е казал, че повишената температура е признак за болест", каза Георги Къдрев, представяйки мобилна термокамера, с помощта на която може да се помогне за диагностиката на редица заболявания по неинвазивен и достъпен начин. 

Подобряването на онкодиагностиката и намаляването на въглеродния отпечатък от изследванията и лечението разгледа Ивайло Петров от "Шемха хелт", а Георги Начев описа методики за подобряване на менталното здраве.