Проф. Ненко Балкански

На 20 септември 1907 г. е роден художникът проф. Ненко Балкански (1907-1977).
Ненко Балкански завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов. След завършване на академията Ненко Балкански работи за кратко като учител по рисуване в Казанлък. През 1938 г. той печели конкурс за специализация в чужбина и заминава за Франция, където е опиянен от творческата атмосфера на Париж. Награден е със златен медал на изложението в Париж за пейзажа "През прозореца". Специализира в Рим, Берлин, Флоренция. В периода между 1940-1944 г. е в София, където участва във всички организирани общи изложби. От 1947 г. е преподавател, а от 1959 г. професор по живопис в Националната художествена академия в София. През 1961 се присъединява към група научни работници от БАН, с които обикаля резерватите на старата българска култура и изучава старите културни паметници. Прекарва летата си в Созопол, където създава множество пейзажи с масло и издава албум със созополски рисунки през 1966 г. Сред картините му са "Гостенката", "Брезовските овчари", "Средновековно Търново", "Семейство" (1936), "Голо тяло", "Пейзаж с рибари", "Интериор", "Илия Бешков", "Портрет на Златю Бояджиев", "Портрет на Лиляна" (1946), "Родителите на художника" (1937) и др. Автор е на монографии за Дечко Узунов (1955) и Мара Георгиева (1963). Носител на златен медал от изложението в Париж, Франция, за пейзажа "През прозореца" (1937). Лауреат на Димитровска награда (1952), носител на орден "Червено знаме на труда" (1957, 1959), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963), на орден "Георги Димитров" (1967), на награда за живопис за натюрморт от Кан сюр Мер, Франция (1972), на награда за живопис "Владимир Димитров Майстора" (1975).

На снимката: (22 юни 1952) Художникът Ненко Балкански. Пресфото БТА снимка: Симеон Ненов/архив