Борис Христов - поет, писател и сценарист
Борис Христов - поет, писател и сценарист
На 14 август е роден поетът, писател и сценарист Борис Христов /1945/.
Работил е като учител в Перник през 1971-1972 г., като журналист и редактор в Студия за игрални филми до 1981 г., в литературния алманах "Струма" и сп. "Феникс". Дебютът му в литературата е през 1975 г., когато с още двама автори е включен в сборника "Трима млади поети". Първата му самостоятелна сихосбирка е "Вечерен тромпет" (1977), която има и второ издание през 1979 г. в тираж от 3200 бройки, нещо немислимо за дебютна стихосбирка по това време. Автор е на стихосбирките "Честен кръст" (1982), "Крилете на вестителя" (1991), "Думи върху други думи" (1992), "Вечерен тромпет. Честен кръст" (2000), "Поезия" (2004), на романа "Бащата на яйцето" (1987), по който Анри Кулев снима едноименния филм, на повестите "Сляпото куче. Долината на обувките" (1990) и "Смъртни петна" (1991), на книгите с тристишия "Думи и графити" (1991), "Черни букви върху черен лист" (1997), на митографиите "Каменна книга" (2006), "Книга на мълчанието" (2008), "Книга от заглавия" (2008), "Камък и слово" (2015), на "Спомени за хора, камъни и риби" и "Стълп от прах. Избрано" (2015). Съставител на антологиите "Българска лирика", "Българска народна лирика" (1994), "Български разкази", "Народни устни писмена" (1995), "От изгрев солнце до заник" (1997) и на смятания за мистификация през 19-и век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи сборник "Веда Словена" (1997). Автор е на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми, сред които "Корабът" (1980), "Смъртта на заека" (1982), "Сънувам музика" (1983), "Лабиринти"(1984), "Бащата на яйцето"(1991) и др. Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански и други езици. Носител на Голямата награда на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за литература (2000) и на Голямата награда на Литературен клуб "Перото" (6 ноември 2015), на Националната Вазова награда за 2020 година на община Сопот и Министерство на културата (юли 2020). През 2010 г. Борис Христов отказва да получи орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен, за който Министерският съвет на 26 май приема решение да му бъде присъден за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството. В открито писмо до Министерския съвет, изпратено и до БТА, той посочва, че предложението на правителството за удостояването му с високо държавно отличие противоречи на негово решение, което е взел далеч преди промените в България, да не приема държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната.
На снимката: София (6 септември 1993) Поетът Борис Христов.
Пресфото БТА/архив
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Работил е като учител в Перник през 1971-1972 г., като журналист и редактор в Студия за игрални филми до 1981 г., в литературния алманах "Струма" и сп. "Феникс". Дебютът му в литературата е през 1975 г., когато с още двама автори е включен в сборника "Трима млади поети". Първата му самостоятелна сихосбирка е "Вечерен тромпет" (1977), която има и второ издание през 1979 г. в тираж от 3200 бройки, нещо немислимо за дебютна стихосбирка по това време. Автор е на стихосбирките "Честен кръст" (1982), "Крилете на вестителя" (1991), "Думи върху други думи" (1992), "Вечерен тромпет. Честен кръст" (2000), "Поезия" (2004), на романа "Бащата на яйцето" (1987), по който Анри Кулев снима едноименния филм, на повестите "Сляпото куче. Долината на обувките" (1990) и "Смъртни петна" (1991), на книгите с тристишия "Думи и графити" (1991), "Черни букви върху черен лист" (1997), на митографиите "Каменна книга" (2006), "Книга на мълчанието" (2008), "Книга от заглавия" (2008), "Камък и слово" (2015), на "Спомени за хора, камъни и риби" и "Стълп от прах. Избрано" (2015). Съставител на антологиите "Българска лирика", "Българска народна лирика" (1994), "Български разкази", "Народни устни писмена" (1995), "От изгрев солнце до заник" (1997) и на смятания за мистификация през 19-и век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи сборник "Веда Словена" (1997). Автор е на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми, сред които "Корабът" (1980), "Смъртта на заека" (1982), "Сънувам музика" (1983), "Лабиринти"(1984), "Бащата на яйцето"(1991) и др. Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански и други езици. Носител на Голямата награда на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за литература (2000) и на Голямата награда на Литературен клуб "Перото" (6 ноември 2015), на Националната Вазова награда за 2020 година на община Сопот и Министерство на културата (юли 2020). През 2010 г. Борис Христов отказва да получи орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен, за който Министерският съвет на 26 май приема решение да му бъде присъден за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството. В открито писмо до Министерския съвет, изпратено и до БТА, той посочва, че предложението на правителството за удостояването му с високо държавно отличие противоречи на негово решение, което е взел далеч преди промените в България, да не приема държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната.
На снимката: София (6 септември 1993) Поетът Борис Христов.
Пресфото БТА/архив
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите