Кимон Георгиев
Кимон Георгиев
На 11 август е роден Кимон Георгиев (Кимон Георгиев Стоянов), политик и държавник /1882-1969/.
Участник в Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918), по време на която е тежко ранен и загубва едното си око. Един от основателите на Военния съюз (1919) и на Народния сговор (1922). При създаването на Демократическия сговор (10 август 1923) влиза в неговото ръководство. Депутат в 21-ото и 22-ото Обикновено народно събрание (1923-1931). Министър на железниците, пощите и телеграфите (4 януари 1926-3 март 1928), министър на външните работи и изповеданията и управляващ министерството на войната (19 май-23 май 1934) и министър на правосъдието (23 май 1934-22 януари 1935). Министър-председател на България (19 май 1934-22 януари 1935; 9 септември 1944-31 март 1946; 31 март-23 ноември 1946). Министър без портфейл (31 март-23 ноември 1946), министър на войната (25 септември-23 ноември 1946). От 1942 г. е член на Националния комитет на Отечествения фронт. Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946). Подпредседател на Министерския съвет и министър на външните работи и изповеданията (23 ноември 1946-11 декември 1947). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949). Избиран е за депутат в 1-ото, 2-ото, 3-ото и 4-ото Народно събрание. Подпредседател на Министерски съвет и министър на електрификацията и мелиорациите (11 декември 1947-20 януари 1950). Министър на електрификацията и водното стопанство (20 януари 1950-16 януари 1959). Заместник-председател на Министерския съвет (15 януари 1958-17 март 1962). Депутат в 4-ото Народно събрание (15 март 1962-8 декември 1965). Заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт (1962-1969). Носител на орден "Георги Димитров" (1952, 1957, 1959, 1962, 1967), на орден "Народна република България" първа степен (1947).
На снимката: София (септември 1934). Министърът на външните работи Боголюб Йевтич /вдясно/ и министър-председателят Кимон Георгиев преди отпътуването на делегацията, ръководена от югославския крал Александър I Караджорджевич, който е на посещение от 27 до 30 септември 1934 г. Пресфото-БТА/архив
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Участник в Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918), по време на която е тежко ранен и загубва едното си око. Един от основателите на Военния съюз (1919) и на Народния сговор (1922). При създаването на Демократическия сговор (10 август 1923) влиза в неговото ръководство. Депутат в 21-ото и 22-ото Обикновено народно събрание (1923-1931). Министър на железниците, пощите и телеграфите (4 януари 1926-3 март 1928), министър на външните работи и изповеданията и управляващ министерството на войната (19 май-23 май 1934) и министър на правосъдието (23 май 1934-22 януари 1935). Министър-председател на България (19 май 1934-22 януари 1935; 9 септември 1944-31 март 1946; 31 март-23 ноември 1946). Министър без портфейл (31 март-23 ноември 1946), министър на войната (25 септември-23 ноември 1946). От 1942 г. е член на Националния комитет на Отечествения фронт. Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946). Подпредседател на Министерския съвет и министър на външните работи и изповеданията (23 ноември 1946-11 декември 1947). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949). Избиран е за депутат в 1-ото, 2-ото, 3-ото и 4-ото Народно събрание. Подпредседател на Министерски съвет и министър на електрификацията и мелиорациите (11 декември 1947-20 януари 1950). Министър на електрификацията и водното стопанство (20 януари 1950-16 януари 1959). Заместник-председател на Министерския съвет (15 януари 1958-17 март 1962). Депутат в 4-ото Народно събрание (15 март 1962-8 декември 1965). Заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт (1962-1969). Носител на орден "Георги Димитров" (1952, 1957, 1959, 1962, 1967), на орден "Народна република България" първа степен (1947).
На снимката: София (септември 1934). Министърът на външните работи Боголюб Йевтич /вдясно/ и министър-председателят Кимон Георгиев преди отпътуването на делегацията, ръководена от югославския крал Александър I Караджорджевич, който е на посещение от 27 до 30 септември 1934 г. Пресфото-БТА/архив
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите