Ирина Бокова

На 12 юли 1952 г. е родена Ирина Бокова, политик и дипломат.
Започва дипломатическата си кариера през 1972 г. като старши аташе и трети секретар в отдел "ООН и разоръжаване" в Министерство на външните работи. От 1982 до 1984 г. е трети секретар в Постоянното представителство на България в ООН. До 1990 г. работи в Министерството на външните работи като втори и първи секретар в отдел "ООН и разоръжаване".През 1990-1991 г. тя е депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), което приема новата конституция на България. Първи заместник-министър на външните работи (23 август 1996-14 ноември 1996) и изпълняващ длъжността министър на външните работи (14 ноември 1996-12 февруари 1997). Депутат в 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-18 май 2005). Постоянен представител на България в Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) от 8 юни 2005 г. до 22 септември 2009 г. Била е посланик на България във Франция от 25 юли 2005 г. до 5 ноември 2009 г.и посланик на България в Княжество Монако от 1 юли 2008 г. до 5 ноември 2009 г. На 15 октомври 2009 г. Ирина Бокова става първата жена, избрана за генерален директор на ЮНЕСКО, и първият, избран от Източна Европа, кандидат начело на организацията. Тя заема поста два последователни мандата до 13 ноември 2017 г. На 3 юли 2012 г. е удостоена с Почетния знак "Стефан Стамболов" за личен лидерски принос. На 4 ноември 2013 г. е удостоена с орден "Стара планина" с лента "за изключителните ѝ заслуги към България". Почетен гражданин на София (12 януари 2015). Удостоена е със званието "Доктор хонорис кауза на Университета за национално и световно стопанство" (12 януари 2015), с ордена на Почетния легион на Франция със степента "Командир на Почетния легион" (5 април 2015) и др.
На снимката: София (28 октомври 2010) Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Пресфото–БТА снимка: Владимир Шоков/архив