Цветница

Цветница е подвижен празник и се отбелязва в неделята след Лазарова събота, една седмица преди Великден. Посветен е на тържественото посрещане на Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Според евангелските текстове Христос влиза на магаренце в Йерусалим и е приветстван от хората с възгласи "Осанна", задето е възкресил Лазар предния ден - в събота. Денят на влизането на Христос в Йерусалим бележи началото на най-скръбната седмица в живота на вярващите християни - времето, в което Христос приема страданието и кръстната смърт, за да изкупи греховете на човечеството и чрез своето възкресение от мъртвите да му дари надеждата за спасение и вечен живот. Седмицата от Цветница до Възкресение Христово се нарича Страстна седмица. На службата в храмовете на Цветница хората носят осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки, с които е бил посрещнат Христос в Йерусалим. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве. Празникът Цветница се нарича още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи своето венче и омесен обреден хляб (кукла) и всички изпълняват обичай "кумичене". Венчетата се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към къщата си. На Цветница празнуват всички, които носят имена на цветя, растения и дървета като Цветан, Цвета, Цветанка, Цветелина, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменужка, Ясен, Явор, Камелия и др.
На снимката: София (20 март 1990) Етюд по повод народния празник Цветница. Пресфото БТА снимка: Емил Иванов/архив