Връх Шипка - Паметник на свободата
Връх Шипка - Паметник на свободата
На 26 август 1934 г. е открит Паметникът на свободата на връх Шипка, построен в чест на отбраната на Шипченския проход в Стара планина по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Същият ден паметникът е осветен от Старозагорския митрополит Павел. Събитието е оповестено със 101 топовни изстрела. Точно в 11:10 часа цар Борис III прерязва лентата и произнася първата реч, след него говори министър-председателят Кимон Георгиев. На откриването присъстват над 100 000 души, както и 80 живи опълченци.
Паметникът е построен по проект на арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев, за което двамата са отличени от цар Борис III с орден „За гражданска заслуга“. Основният камък е положен на 24 август 1922 г. по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея. Същинското строителство започва на 5 септември 1926 г. През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от Дряновско, но след две години екипът му бързо се разбягва заради свирепите бури, рекордните студове на върха и липса на пари за строителните материали. През 1928 г. арх. Атанас Донков се обръща към 26-годишния Пеньо Колев (Пеньо Бомбето) със специална молба да довърши паметникът. Строителството на паметника е завършено през 1930 г. от строителите, ръководени от Пеньо Бомбето. Паметникът е висок 31,5 метра, а до него водят 890 стъпала. Над централният вход е издигнат бронзов лъв. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора - бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци. Отбраната на Шипченския проход започва на 21 август 1877 г. (9 август ст. ст.), когато турските войски, водени от Сюлейман паша, се опитват да преминат прохода и да се присъединят към войските на Осман паша при Плевен. Защитата е поверена на смесения българо-руски Шипченски отряд под командването на ген. Николай Столетов. Боевете продължават до 24 август 1877 г. (12 август ст. ст.). На 25 август (13 август ст. ст.) руските части осъществяват настъпателни действия при Щипка и на следващия ден турските войски преустановяват опитите си за преминаване през Шипченския проход. Загиват около 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите за противника са повече от 8200 души.
На снимката: Стара планина (10 февруари 1953) Паметникът на свободата.
Пресфото-БТА, снимка: Симеон Ненов/архив (ЕВ)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Паметникът е построен по проект на арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев, за което двамата са отличени от цар Борис III с орден „За гражданска заслуга“. Основният камък е положен на 24 август 1922 г. по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея. Същинското строителство започва на 5 септември 1926 г. През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от Дряновско, но след две години екипът му бързо се разбягва заради свирепите бури, рекордните студове на върха и липса на пари за строителните материали. През 1928 г. арх. Атанас Донков се обръща към 26-годишния Пеньо Колев (Пеньо Бомбето) със специална молба да довърши паметникът. Строителството на паметника е завършено през 1930 г. от строителите, ръководени от Пеньо Бомбето. Паметникът е висок 31,5 метра, а до него водят 890 стъпала. Над централният вход е издигнат бронзов лъв. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора - бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци. Отбраната на Шипченския проход започва на 21 август 1877 г. (9 август ст. ст.), когато турските войски, водени от Сюлейман паша, се опитват да преминат прохода и да се присъединят към войските на Осман паша при Плевен. Защитата е поверена на смесения българо-руски Шипченски отряд под командването на ген. Николай Столетов. Боевете продължават до 24 август 1877 г. (12 август ст. ст.). На 25 август (13 август ст. ст.) руските части осъществяват настъпателни действия при Щипка и на следващия ден турските войски преустановяват опитите си за преминаване през Шипченския проход. Загиват около 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите за противника са повече от 8200 души.
На снимката: Стара планина (10 февруари 1953) Паметникът на свободата.
Пресфото-БТА, снимка: Симеон Ненов/архив (ЕВ)
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите