Средновековната крепост „Баба Вида“ край Видин

„Баба Вида“ е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България, играла едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на река Дунав, в североизточната част на Видин. Крепостта е на повече от 2000 години. Строежът на същинската крепост започва през 10-и век върху основи на римската крепост „Бонония“. Крепостта заема площ от 9,5 дка. Обградена е със защитен ров с ширина 12 метра и дълбочина 6 метра. Крепостта има две стени - вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между тях се образува външен двор. Замъкът крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от река Дунав. По време на Второто българско царство крепостта е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото й разширение е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Срацимировата кула, висока 16 метра, е строена през 13-14 век и е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Във вековете на османското иго крепостта има отбранителни функции - изградени са бойници и казармено помещение. През 1964 г. замъкът „Баба Вида“ е обявен за национален паметник на културата.
На снимката: Видин (2 юли 1979) Изглед от крепостта „Баба Вида“.
Пресфото-БТА, Росен Братоев/архив

„Баба Вида“ е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България, играла едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на река Дунав, в североизточната част на Видин. Крепостта е на повече от 2000 години. Строежът на същинската крепост започва през 10-и век върху основи на римската крепост „Бонония“. Крепостта заема площ от 9,5 дка. Обградена е със защитен ров с ширина 12 метра и дълбочина 6 метра. Крепостта има две стени - вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между тях се образува външен двор. Замъкът крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от река Дунав. По време на Второто българско царство крепостта е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото й разширение е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Срацимировата кула, висока 16 метра, е строена през 13-14 век и е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Във вековете на османското иго крепостта има отбранителни функции - изградени са бойници и казармено помещение. През 1964 г. замъкът „Баба Вида“ е обявен за национален паметник на културата.
На снимката: Видин (2 юли 1979) Изглед от крепостта „Баба Вида“.
Пресфото-БТА, Росен Братоев/архив

„Баба Вида“ е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България, играла едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на река Дунав, в североизточната част на Видин. Крепостта е на повече от 2000 години. Строежът на същинската крепост започва през 10-и век върху основи на римската крепост „Бонония“. Крепостта заема площ от 9,5 дка. Обградена е със защитен ров с ширина 12 метра и дълбочина 6 метра. Крепостта има две стени - вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между тях се образува външен двор. Замъкът крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от река Дунав. По време на Второто българско царство крепостта е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото й разширение е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Срацимировата кула, висока 16 метра, е строена през 13-14 век и е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Във вековете на османското иго крепостта има отбранителни функции - изградени са бойници и казармено помещение. През 1964 г. замъкът „Баба Вида“ е обявен за национален паметник на културата.
На снимката: Видин (2 юли 1979) Изглед от крепостта „Баба Вида“.
Пресфото-БТА, Росен Братоев/архив

„Баба Вида“ е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България, играла едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на река Дунав, в североизточната част на Видин. Крепостта е на повече от 2000 години. Строежът на същинската крепост започва през 10-и век върху основи на римската крепост „Бонония“. Крепостта заема площ от 9,5 дка. Обградена е със защитен ров с ширина 12 метра и дълбочина 6 метра. Крепостта има две стени - вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между тях се образува външен двор. Замъкът крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от река Дунав. По време на Второто българско царство крепостта е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото й разширение е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Срацимировата кула, висока 16 метра, е строена през 13-14 век и е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Във вековете на османското иго крепостта има отбранителни функции - изградени са бойници и казармено помещение. През 1964 г. замъкът „Баба Вида“ е обявен за национален паметник на културата.
На снимката: Видин (2 юли 1979) Изглед от крепостта „Баба Вида“.
Пресфото-БТА, Росен Братоев/архив

„Баба Вида“ е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България, играла едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на река Дунав, в североизточната част на Видин. Крепостта е на повече от 2000 години. Строежът на същинската крепост започва през 10-и век върху основи на римската крепост „Бонония“. Крепостта заема площ от 9,5 дка. Обградена е със защитен ров с ширина 12 метра и дълбочина 6 метра. Крепостта има две стени - вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между тях се образува външен двор. Замъкът крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от река Дунав. По време на Второто българско царство крепостта е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото й разширение е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Срацимировата кула, висока 16 метра, е строена през 13-14 век и е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Във вековете на османското иго крепостта има отбранителни функции - изградени са бойници и казармено помещение. През 1964 г. замъкът „Баба Вида“ е обявен за национален паметник на културата.
На снимката: Видин (2 юли 1979) Изглед от крепостта „Баба Вида“.
Пресфото-БТА, Росен Братоев/архив

„Баба Вида“ е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България, играла едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на река Дунав, в североизточната част на Видин. Крепостта е на повече от 2000 години. Строежът на същинската крепост започва през 10-и век върху основи на римската крепост „Бонония“. Крепостта заема площ от 9,5 дка. Обградена е със защитен ров с ширина 12 метра и дълбочина 6 метра. Крепостта има две стени - вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между тях се образува външен двор. Замъкът крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от река Дунав. По време на Второто българско царство крепостта е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото й разширение е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Срацимировата кула, висока 16 метра, е строена през 13-14 век и е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Във вековете на османското иго крепостта има отбранителни функции - изградени са бойници и казармено помещение. През 1964 г. замъкът „Баба Вида“ е обявен за национален паметник на културата.
На снимката: Видин (2 юли 1979) Из крепостта „Баба Вида“.
Пресфото-БТА, Росен Братоев/архив

„Баба Вида“ е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България, играла едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на река Дунав, в североизточната част на Видин. Крепостта е на повече от 2000 години. Строежът на същинската крепост започва през 10-и век върху основи на римската крепост „Бонония“. Крепостта заема площ от 9,5 дка. Обградена е със защитен ров с ширина 12 метра и дълбочина 6 метра. Крепостта има две стени - вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между тях се образува външен двор. Замъкът крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от река Дунав. По време на Второто българско царство крепостта е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото й разширение е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Срацимировата кула, висока 16 метра, е строена през 13-14 век и е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Във вековете на османското иго крепостта има отбранителни функции - изградени са бойници и казармено помещение. През 1964 г. замъкът „Баба Вида“ е обявен за национален паметник на културата.
На снимката: Видин (2 юли 1980) Плажът „Баба Вида“, намиращ се точно под едноименната крепост.
Пресфото-БТА, снимка: Росен Братоев/архив