Никола Обретенов - революционер, деец на националноосвободителното движение (1849-1939)

На 9 юни 1849 г. е роден Никола Обретенов, революционер, деец на националноосвободителното движение (1849-1939).
Работил е като учител в с. Исакча, Северна Добруджа (1864-1866) и библиотекар в читалище "Зора" в Русе (1867-1875). Един от основателите на Русенския революционен комитет (1871). Участва в заседанията на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния (април-май 1872; 1874). Натоварен е от БРЦК да поеме ръководството на Старозагорското въстание (1875) в Русенско, Шуменско и Варненско. След неуспеха му емигрира в Гюргево, Румъния, където е един от организаторите на Гюргевския революционен комитет (1875). Определен е за главен апостол на V (Софийски) революционен окръг, по-късно - за помощник-апостол на III (Врачански) революционен окръг при подготовката на Априлското въстание (1876). Участва във всички сражения, водени от четата на поета и революционер Христо Ботев. След разгрома й е заловен, съден и заточен в крепостта Акя, Северна Палестина. През 1878 г. е освободен по силата на обща амнистия след подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878). Участва в Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879). След 1879 г. е околийски началник на Тутракан и Враца, окръжен управител в Силистра, Русе и София (1887-1894). През 1907 г. е избран за народен представител и за помощник-кмет на Русе. Автор е на много статии в печата и на книгата "Спомени за българските въстания", която излиза след смъртта му (1943).
На снимката: Портрет на Никола Обретенов.
Пресфото-БТА, снимка-репродукция: Зоя Пенкова/архив