Трудови кооперативни земеделски стопанства - ТКЗС

На 13 април 1945 г. Министерският съвет приема постановление, с което на основание чл. 47 от Конституцията на България е приета Наредба-закон за трудовите кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС). Постановлението е утвърдено с Указ 82 от 18 април 1945 г. на регентите на България. Наредбата-закон е обнародвана в "Държавен вестник" на 25 април 1945 г.
Съгласно наредбата в населените места в страната се създават трудови кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) чрез групиране на земите и задружен труд на участващите в тях. Целта е да се постигне увеличение на количеството и подобряване на качеството на земеделското производство. В стопанствата се включват както имотни, така и безимотни земеделци, като размерът на стопанството се определя от Министерството на земеделието и държавните имоти. В едно ТКЗС могат да участват най-малко 15 земеделски стопани, собственици на земя, а дейността им се регламентира с решения на общо събрание. През 1945 г. има около 110 кооперативни стопанства с 26 500 хектара земя, през 1958 г. - 3290 с 4 157 600 хектара земя (93,2 процента от подлежащата на коопериране земя). През 1971 г. ТКЗС са включени в новосформираните аграрно-промишлени комплекси (АПК) и постепенно загубват своята юридическа и икономическа самостоятелност. На 22 февруари 1991 г. VІІ Велико народно събрание приема Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. С него се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства.
На снимката: Кнежа (11 юли 1952) Жътва с комбайн в полето на VI ТКЗС в Кнежа.
Пресфото БТА снимка: Людмил Костов/архив