Централна минерална баня в София

На 13 май 1913 г. е открита сградата на Централна минерална баня в София. Изградена е в близост до римския каптаж на минералната вода, като в нея има два плувни басейна, семейни вани и римски бани.
Международният конкурс за нейното изграждане, спечелен от австрийския архитект Емил фон Фьорстер, е проведен през 1889 г. През 1904 г. в разработването на идейния проект участват архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов, който довършва работния проект през 1906 г. По изграждането на банята по-късно участва и арх. Йордан Миланов.
През 1914 г. в северното крило се открива водолечебен институт с водоналивни съоръжения, като съоръженията се захранват с вода от извиращите под сградата минерални извори. Архитектурата на минералната баня е един от най-добрите образци на стила „неовизантика” от началото на 20-и век в България. Декоративните елементи по фасадите са създадени от художниците Харалампи Тачев, Стефан Димитров и Георги Киселинчев.
При бомбардировките на София през 1944 г. малката баня е съборена, а части от голямата са сериозно засегнати. След Втората световна война голямата баня е реставрирана и обявена за паметник на културата от местно значение. Общинската баня спира да функционира през 1986 г., а през 1998 г. е проведен конкурс за нейната адаптация като Музей за история на София. През 2015 г. част от сградата отваря врати като музей с постоянна експозиция. От 2016 г. в банята се помещава Регионалният исторически музей в София.
На снимката: София (16 септември 1957) Сградата на Централната минерална баня.
Пресфото-БТА, снимка: Симеон Ненов/архив