Стефан Костов, драматург и етнограф
Стефан Костов, драматург и етнограф
На 30 март 1879 г. е роден Стефан Костов (Стефан Лазаров Костов, Ст. Л. Костов), драматург и етнограф (1879-1939).
Уредник на Етнографския музей в София(1909-1924) и негов директор до смъртта си (1924-1939). Председател на Артистичния съвет на Народния театър "Иван Вазов" (16 ноември 1926-29 април 1927) и негов директор (30 април-10 декември 1927). Дописен член на Българската академия на науките (1929). Автор е на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси и на една игра с кукли. Сред тях са "Златната мина" (1925), "Големанов" - първата българска политическа комедия (1928), "Новото пристанище" (1931),"Скакалци" (1931), "Вражалец" (1933) "Комедия без име" (1938) и др. Автор е на историческата драма "Симеон" (1920) и на драмата "Тя и двамата" (1929). Проучва славянската етнография. Изследва художествено-естетическите вкусове на българския народ - носии, шевици, накити, народната архитектура, традиционния бит и култура на шопите в Софийско - "Изображенията на св. Георги в българския народен накит" (1912), "Стари къщи в Банско" (1926), "Селски бит и изкуство в Софийско" (1935) и др. Късите му хумористични разкази са събрани в сборника "Царската сватба" (1936). Превежда пиеси от френски и немски език.
На снимката: Портрет на Стефан Костов.
Пресфото-БТА, снимка-репродукция: Зоя Пенкова/архив
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Уредник на Етнографския музей в София(1909-1924) и негов директор до смъртта си (1924-1939). Председател на Артистичния съвет на Народния театър "Иван Вазов" (16 ноември 1926-29 април 1927) и негов директор (30 април-10 декември 1927). Дописен член на Българската академия на науките (1929). Автор е на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси и на една игра с кукли. Сред тях са "Златната мина" (1925), "Големанов" - първата българска политическа комедия (1928), "Новото пристанище" (1931),"Скакалци" (1931), "Вражалец" (1933) "Комедия без име" (1938) и др. Автор е на историческата драма "Симеон" (1920) и на драмата "Тя и двамата" (1929). Проучва славянската етнография. Изследва художествено-естетическите вкусове на българския народ - носии, шевици, накити, народната архитектура, традиционния бит и култура на шопите в Софийско - "Изображенията на св. Георги в българския народен накит" (1912), "Стари къщи в Банско" (1926), "Селски бит и изкуство в Софийско" (1935) и др. Късите му хумористични разкази са събрани в сборника "Царската сватба" (1936). Превежда пиеси от френски и немски език.
На снимката: Портрет на Стефан Костов.
Пресфото-БТА, снимка-репродукция: Зоя Пенкова/архив
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите