Благовещение
Благовещение
На 25 март се отбелязва Благовещение. На този ден християнската църква празнува Благата вест, която Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син - Спасителя на света. Благата вест дава и името на празника - Благовещение. Преданието разказва как в ранната сутрин на 25 март, девойката Мария седяла и четяла Светото писание. Долетял божият ангел вестител Гавриил и известил, че тя е избраницата да роди Божия син. Така и станало. Оттогава се празнува празникът Благовещение, точно девет месеца преди Рождество Христово. Затова празникът се почита от много майки, защото Света Богородица е тяхна закрилница. Благовещение се празнува от всички основни християнски деноминации - православие, католицизъм и протестантство. Празникът е утвърден от православната църква през седми век и е част от Великденския празничен цикъл.
Празникът се нарича още Благовец и се свързва с пролетното равноденствие. В България денят се свързва с идващата пролет, затова на него задължително трябва да се яде "нещо зелено" - коприва, спанак, лапад. Традиция е също на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник - риба с ориз. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки. Според народните вярвания на този "благ ден" по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци. Според поверието в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. Вярва се, че, ако на Благовещение се засадят дръвчета, те ще родят много сладки плодове. На този ден се става рано, за да е богата годината. Имен ден празнуват всички с имена Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и др.
На снимката: Село Крепост (25 март 2008) Децата на хасковското село Крепост пресъздадоха обичаите характерни за празника Благовещение. Пресфото-БТА снимка: Ники Матанов/архив
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Празникът се нарича още Благовец и се свързва с пролетното равноденствие. В България денят се свързва с идващата пролет, затова на него задължително трябва да се яде "нещо зелено" - коприва, спанак, лапад. Традиция е също на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник - риба с ориз. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки. Според народните вярвания на този "благ ден" по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци. Според поверието в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. Вярва се, че, ако на Благовещение се засадят дръвчета, те ще родят много сладки плодове. На този ден се става рано, за да е богата годината. Имен ден празнуват всички с имена Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и др.
На снимката: Село Крепост (25 март 2008) Децата на хасковското село Крепост пресъздадоха обичаите характерни за празника Благовещение. Пресфото-БТА снимка: Ники Матанов/архив
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите