Академик Владимир Топенчаров

На 2 април 1905 г. е роден акад. Владимир Топенчаров, историк, журналист и политик /1905-1997/.
Един от основателите и редактор на нелегалния вестник "Отечествен фронт" (1942) и негов главен редактор (1944-1958, с прекъсвания). Директор на Дирекция на печата (дн. Българска телеграфна агенция) към Министерството на външните работи (август 1945-1947). Преподавател по обща история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1949-1964). Заместник-министър на външните работи (1947-октомври 1949). Председател на Съюза на българските журналисти (1957-януари 1958). От 1962 г. е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Посланик на България във Франция (5 ноември 1964-18 декември 1972) и в Нидерландия (16 септември 1965-1968). Депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976-1986). Автор е на "150 години Франция от 1789 до 1935" (1939), "Портретът на Паисий" (1961), "Българската журналистика 1885-1923" (3 тома, 1963-1986), "Ключове на журналистиката" (1972) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (април 1955), на орден "Народна република България" първа степен (април 1966), на орден "Георги Димитров" (1969), на орден "Академични палми" на Франция (25 ноември 1986). Удостоен е със званието "Народен деятел на културата" (май 1967). Лауреат на Димитровска награда (1971). Носител на орден "Георги Димитров" (1976). Първи носител на голямата награда за цялостно творчество "Георги Кирков" на Съюза на българските журналисти (24 май 1978).

На снимката: София (10 декември 1987 ) Портрет на академик Владимир Топенчаров.
Пресфото-БТА снимка: Евгения Бобева/архив (ПК)