Георги Константинов, писател и публицист

На 20 декември 1943 г. е роден Георги Константинов (Георги Константинов Христов), писател и публицист.
Редактор в Българската национална телевизия (1967–1971). Заместник главен редактор на в. "Народна младеж" (1972-1973). Главен редактор на сп. "Родна реч" (1973-1983). Главен редактор на сп. "Пламък" (1983-1993). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Заместник-министър на културата (1995-1996). Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997). Председател на Български ПЕН-център (10 май 2000-2013). От 2013 г. е почетен председател на Български ПЕН-център. Дебютната му поетическа книга „Една усмивка ми е столица“ излиза през 1967. Автор е на повече от 40 книги с поезия и на книги за деца, сред които "Лично време" (1974), "Неграмотно сърце" (1978), "Общителен самотник" (1982), "Магаре с крила" (1983), "Туфо, рижият пират" (в три части 1984-1994), "Път и дом" (1988), "Обичам те до тук" (1992), "Будна кома" (1996), "Дърво и птица" (1999), "Аспиринов сняг" (2001), "Нови стихове. Лирика. Сатира" (2007), „Човек за споделяне“(2013), "Колхида" (2019), "Непадаща звезда" (2020), "Живея високосно" (2023)q книгата за деца "Котка пешеходка" (2023) и др. По негови текстове са написани над 200 песни. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1985). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (юли 1979), на Националната награда "Константин Константинов" за цялостен принос в книгоиздаването за деца (2005), на почетения знак на Министерството на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики (21 май 2015) и др. Почетен гражданин на Плевен (16 март 2004). Първи носител на наградата "Неостаряващо перо" заедно с поета Недялко Йорданов, присъдени им от обществото на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“ (приемник на Кабинета на младите писатели-студенти "Димчо Дебелянов") (2 декември 2022).
На снимката: София (7 април 1988) Георги Константинов на ІХ Априлска литературна дискусия '88.
Снимка: Божидар Тодоров/Архив БТА