Археологически комплекс "Велики Преслав"

Велики Преслав е столица на България от времето на Първото българско царство (681-1018). След официалното приемане на християнството в България (864) в Преслав са построени редица християнски храмове, които свидетелстват за многобройно население и за постепенното разрастване на града. През 893 г. след Преславския църковно-народен събор градът е провъзгласен за столица на България от цар Симеон (893-927). Най-значимият и уникален, археологически паметник от периода на "Златния век" на българската средновековна култура е Кръглата – Златна църква в Преслав. По поръчение на цар Симеон Велики тя е построена във външния град, южно от цитаделата. Идеята да се създаде археологически музей във Велики Преслав е на учителя и общественик Йордан Господинов. Тя се реализира през 1906 г., когато е основано Преславското археологическо дружество "Тича". Богатите и разнообразни фондове на музея представят по най-пълен начин "Златният век" и илюстрират мястото на Велики Преслав като водещ център на славянската писменост, изкуството и художествените занаяти в Европейския югоизток през IХ-Х век.
На снимката: Велики Преслав (16 септември 1993) Новопостроеният музей и неговата експозиция в Археологическия комплекс "Велики Преслав". Пресфото-БТА, снимка: Георги Генчев/Архив

Велики Преслав е столица на България от времето на Първото българско царство (681-1018). След официалното приемане на християнството в България (864) в Преслав са построени редица християнски храмове, които свидетелстват за многобройно население и за постепенното разрастване на града. През 893 г. след Преславския църковно-народен събор градът е провъзгласен за столица на България от цар Симеон (893-927). Най-значимият и уникален, археологически паметник от периода на "Златния век" на българската средновековна култура е Кръглата – Златна църква в Преслав. По поръчение на цар Симеон Велики тя е построена във външния град, южно от цитаделата. Идеята да се създаде археологически музей във Велики Преслав е на учителя и общественик Йордан Господинов. Тя се реализира през 1906 г., когато е основано Преславското археологическо дружество "Тича". Богатите и разнообразни фондове на музея представят по най-пълен начин "Златният век" и илюстрират мястото на Велики Преслав като водещ център на славянската писменост, изкуството и художествените занаяти в Европейския югоизток през IХ-Х век.
На снимката: Велики Преслав (16 септември 1993) Новопостроеният музей и неговата експозиция в Археологическия комплекс "Велики Преслав". Пресфото-БТА, снимка: Георги Генчев/Архив

Велики Преслав е столица на България от времето на Първото българско царство (681-1018). След официалното приемане на християнството в България (864) в Преслав са построени редица християнски храмове, които свидетелстват за многобройно население и за постепенното разрастване на града. През 893 г. след Преславския църковно-народен събор градът е провъзгласен за столица на България от цар Симеон (893-927). Най-значимият и уникален, археологически паметник от периода на "Златния век" на българската средновековна култура е Кръглата – Златна църква в Преслав. По поръчение на цар Симеон Велики тя е построена във външния град, южно от цитаделата. Идеята да се създаде археологически музей във Велики Преслав е на учителя и общественик Йордан Господинов. Тя се реализира през 1906 г., когато е основано Преславското археологическо дружество "Тича". Богатите и разнообразни фондове на музея представят по най-пълен начин "Златният век" и илюстрират мястото на Велики Преслав като водещ център на славянската писменост, изкуството и художествените занаяти в Европейския югоизток през IХ-Х век.
На снимката: Велики Преслав (16 септември 1993) Археологически комплекс "Велики Преслав". Църквата "Св. Кирил и Методи", построена от цар Борис ІІІ. Пресфото-БТА, снимка: Георги Генчев/Архив

Велики Преслав е столица на България от времето на Първото българско царство (681-1018). След официалното приемане на християнството в България (864) в Преслав са построени редица християнски храмове, които свидетелстват за многобройно население и за постепенното разрастване на града. През 893 г. след Преславския църковно-народен събор градът е провъзгласен за столица на България от цар Симеон (893-927). Най-значимият и уникален, археологически паметник от периода на "Златния век" на българската средновековна култура е Кръглата – Златна църква в Преслав. По поръчение на цар Симеон Велики тя е построена във външния град, южно от цитаделата. Идеята да се създаде археологически музей във Велики Преслав е на учителя и общественик Йордан Господинов. Тя се реализира през 1906 г., когато е основано Преславското археологическо дружество "Тича". Богатите и разнообразни фондове на музея представят по най-пълен начин "Златният век" и илюстрират мястото на Велики Преслав като водещ център на славянската писменост, изкуството и художествените занаяти в Европейския югоизток през IХ-Х век.
На снимката: Археологически комплекс "Велики Преслав". Мозаечно пано на братята Кирил и Методи на едноименната църква построена от цар Борис ІІІ. Пресфото-БТА, снимка: Георги Генчев/Архив

Велики Преслав е столица на България от времето на Първото българско царство (681-1018). След официалното приемане на християнството в България (864) в Преслав са построени редица християнски храмове, които свидетелстват за многобройно население и за постепенното разрастване на града. През 893 г. след Преславския църковно-народен събор градът е провъзгласен за столица на България от цар Симеон (893-927). Най-значимият и уникален, археологически паметник от периода на "Златния век" на българската средновековна култура е Кръглата – Златна църква в Преслав. По поръчение на цар Симеон Велики тя е построена във външния град, южно от цитаделата. Идеята да се създаде археологически музей във Велики Преслав е на учителя и общественик Йордан Господинов. Тя се реализира през 1906 г., когато е основано Преславското археологическо дружество "Тича". Богатите и разнообразни фондове на музея представят по най-пълен начин "Златният век" и илюстрират мястото на Велики Преслав като водещ център на славянската писменост, изкуството и художествените занаяти в Европейския югоизток през IХ-Х век.
На снимката: Велики Преслав (16 септември 1993) Археологически комплекс "Велики Преслав" - част от крепостната стена на старата крепост. Пресфото БТА снимка: Георги Генчев/Архив