Димитър Талев

На 1 септември 1898 г. е роден писателят Димитър Талев (1898-1966).
От 1923 г. до 1924 г. той публикува разкази във в. "Работнически вестник", в. "Лъч", в. "Работническо единство" и в сп. "Нов път". Бил е главен редактор на в. "Македония" - орган на дясното крило на Вътрешната македонска революционна организация (1930-1931) и негов директор през 1933-1934 г. Редактор във в. "Зора" (1938-1944). Бил е депутат в 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-20 октомври 1966). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (27 март 1964-20 октомври 1966). Автор е на тетралогията "Железният светилник" (1952), "Илинден" (1953), "Преспанските камбани" (1954) и "Гласовете ви чувам" (1966), на сборниците с разкази "Златният ключ" (1935), и "Великият цар" (1937) и "Старата къща" (1938), на спомените "Братята от Струга" (1962), на романа "Хилендарският монах" (1962) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (15 септември 1958), на орден "Народна република България" втора степен (1959). Лауреат на Димитровска награда (1959). Носител на литературната награда "Иван Вазов" на община Сопот (1970). Удостоен е със званията "Заслужил деятел на културата" (22 май 1963) и "Народен деятел на културата" (1966). На 2 юни 1997 г. Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) включва името му в списъка на световноизвестните личности за 1998-1999 г., а 1998 година е обявена от ЮНЕСКО за година на Димитър Талев. Почетен гражданин на Луковит (юли 2016, посмъртно).
На снимката: Димитър Талев.
Снимка репродукция/Архив