Стефан Цанев, поет, писател и драматург
Стефан Цанев, поет, писател и драматург
На 7 август 1936 г. е роден Стефан Цанев, поет, писател и драматург.
Работил е като редактор в Студия за игрални филми от 1965 до 1967 г., след което е бил драматург в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1967-1970), в Театър 199 "Валентин Стойчев" (1970-1973), в Театър "София" (1973-1983), в Драматичния театър в Пловдив (1984-1991), в театър "Българска армия" (1992-1996), в Театър "София" (1996-2008).
Автор е на публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца. Сред пиесите му са "Процесът против богомилите" (1969), "Последната нощ на Сократ" (1986), "Страшният съд" (1988), "Животът - това са две жени" (1983), "Любовни булеварди" (1982), "Другата смърт на Жана д`Арк" (1990), "Носете си новите дрехи, момчета" (1974), "Тайната вечеря на Дякона Левски" (1987), "Всички луди ме обичат" (2004), "Заговорът на Калигула" (2014), "Плач на ангел" (2015), "Цигуларката на Бога" (2016), "Убийството на Богородица" (2020) и др. Автор е на стихосбирките "Часове. Стихове" (1960), "Композиции. Стихове" (1963), "Аз питам. Стихотворения и поеми" (1975), "Реквием. Стихове" (1980), "Лирика" (1983), "Поеми" (1984), "Небесни премеждия. Стихове" (1986), "Сезонът на илюзиите. Любовни стихотворения" (1988), "Спасете нашите души! Стихове" (1992), "Стъпки по облаците. Парапети" (1997), "Сълзата на Бога" (2003), "Птици" (2005), "Спасете нашите души!" (стихове, есета, драми – 2009), "Душата ми плаче за сняг" (2017) и др. Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а негови пиеси са играни в повече от 200 театри в България и по света.
Носител на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (5 май 1988), на Националната награда за детска литература "Петко Р. Славейков" (1992), на Националната награда за литература "Иван Вазов" за цялостен принос към литературата (2004), на Националната награда "Христо Г. Данов" за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), на "Златен Орфеев венец" за високи постижения в съвременната поезия (2012), на литературната награда "Почетен знак "Стоян Михайловски" за философско-морализаторска и религиозна поезия и проза" за 2014 г. (8 януари 2014). Носител на орден "Стара планина" първа степен за цялостен принос към българската култура (18 май 2006), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен принос към театъра (27 март 2019), на награда "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (23 май 2021).
На снимката: София (10 ноември 1988) Портрет на Стефан Неделчев Цанев - български драматург, поет и писател.
Пресфото-БТА, снимка: Божидар Тодоров/Архив
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Работил е като редактор в Студия за игрални филми от 1965 до 1967 г., след което е бил драматург в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1967-1970), в Театър 199 "Валентин Стойчев" (1970-1973), в Театър "София" (1973-1983), в Драматичния театър в Пловдив (1984-1991), в театър "Българска армия" (1992-1996), в Театър "София" (1996-2008).
Автор е на публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца. Сред пиесите му са "Процесът против богомилите" (1969), "Последната нощ на Сократ" (1986), "Страшният съд" (1988), "Животът - това са две жени" (1983), "Любовни булеварди" (1982), "Другата смърт на Жана д`Арк" (1990), "Носете си новите дрехи, момчета" (1974), "Тайната вечеря на Дякона Левски" (1987), "Всички луди ме обичат" (2004), "Заговорът на Калигула" (2014), "Плач на ангел" (2015), "Цигуларката на Бога" (2016), "Убийството на Богородица" (2020) и др. Автор е на стихосбирките "Часове. Стихове" (1960), "Композиции. Стихове" (1963), "Аз питам. Стихотворения и поеми" (1975), "Реквием. Стихове" (1980), "Лирика" (1983), "Поеми" (1984), "Небесни премеждия. Стихове" (1986), "Сезонът на илюзиите. Любовни стихотворения" (1988), "Спасете нашите души! Стихове" (1992), "Стъпки по облаците. Парапети" (1997), "Сълзата на Бога" (2003), "Птици" (2005), "Спасете нашите души!" (стихове, есета, драми – 2009), "Душата ми плаче за сняг" (2017) и др. Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а негови пиеси са играни в повече от 200 театри в България и по света.
Носител на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (5 май 1988), на Националната награда за детска литература "Петко Р. Славейков" (1992), на Националната награда за литература "Иван Вазов" за цялостен принос към литературата (2004), на Националната награда "Христо Г. Данов" за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), на "Златен Орфеев венец" за високи постижения в съвременната поезия (2012), на литературната награда "Почетен знак "Стоян Михайловски" за философско-морализаторска и религиозна поезия и проза" за 2014 г. (8 януари 2014). Носител на орден "Стара планина" първа степен за цялостен принос към българската култура (18 май 2006), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен принос към театъра (27 март 2019), на награда "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (23 май 2021).
На снимката: София (10 ноември 1988) Портрет на Стефан Неделчев Цанев - български драматург, поет и писател.
Пресфото-БТА, снимка: Божидар Тодоров/Архив
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите