Бачковският манастир

Бачковският манастир "Успение на Пресвета Богородица" е вторият по големина български манастир след Рилския манастир и един от най-старите на Балканския полуостров. Той е разположен вдясно от поречието на Чепеларската река, до с. Бачково, на 10 км от Асеновград и 30 км от Пловдив. Основан е през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани. Първоначално се поддържа изцяло от грузински монаси. Към края на XI век там се създава книжовна школа, чиято манастирска библиотека остава прочута във вековете със своите старогрузински, византийски и старобългарски книги. През 1344 г. Станимашка (дн. Асеновградска) област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. През 1745 г. Бачковският манастир преминава под духовното ведомство на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни отношения. През 30-те и 40-те години на XIX в. се извършва цялостно разширение на манастира със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известен български род в Пловдив и Одрин), които са ктитори на манастира от 1780 г. до 1860 г. През 1894 г. манастирът окончателно преминава под ведомството на Българската екзархия.
На снимката: (6 април 1982) Изглед от манастира. Пресфото - БТА, снимка: Владимир Янев/Архив

Бачковският манастир "Успение на Пресвета Богородица" е вторият по големина български манастир след Рилския манастир и един от най-старите на Балканския полуостров. Той е разположен вдясно от поречието на Чепеларската река, до с. Бачково, на 10 км от Асеновград и 30 км от Пловдив. Основан е през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани. Първоначално се поддържа изцяло от грузински монаси. Към края на XI век там се създава книжовна школа, чиято манастирска библиотека остава прочута във вековете със своите старогрузински, византийски и старобългарски книги. През 1344 г. Станимашка (дн. Асеновградска) област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. През 1745 г. Бачковският манастир преминава под духовното ведомство на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни отношения. През 30-те и 40-те години на XIX в. се извършва цялостно разширение на манастира със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известен български род в Пловдив и Одрин), които са ктитори на манастира от 1780 г. до 1860 г. През 1894 г. манастирът окончателно преминава под ведомството на Българската екзархия.
На снимката: (6 април 1982) Изглед от манастира. Пресфото - БТА, снимка: Владимир Янев/Архив

Бачковският манастир "Успение на Пресвета Богородица" е вторият по големина български манастир след Рилския манастир и един от най-старите на Балканския полуостров. Той е разположен вдясно от поречието на Чепеларската река, до с. Бачково, на 10 км от Асеновград и 30 км от Пловдив. Основан е през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани. Първоначално се поддържа изцяло от грузински монаси. Към края на XI век там се създава книжовна школа, чиято манастирска библиотека остава прочута във вековете със своите старогрузински, византийски и старобългарски книги. През 1344 г. Станимашка (дн. Асеновградска) област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. През 1745 г. Бачковският манастир преминава под духовното ведомство на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни отношения. През 30-те и 40-те години на XIX в. се извършва цялостно разширение на манастира със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известен български род в Пловдив и Одрин), които са ктитори на манастира от 1780 г. до 1860 г. През 1894 г. манастирът окончателно преминава под ведомството на Българската екзархия.
На снимката: (6 април 1982) Изглед от манастира. Пресфото - БТА, снимка: Владимир Янев/Архив

Бачковският манастир "Успение на Пресвета Богородица" е вторият по големина български манастир след Рилския манастир и един от най-старите на Балканския полуостров. Той е разположен вдясно от поречието на Чепеларската река, до с. Бачково, на 10 км от Асеновград и 30 км от Пловдив. Основан е през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани. Първоначално се поддържа изцяло от грузински монаси. Към края на XI век там се създава книжовна школа, чиято манастирска библиотека остава прочута във вековете със своите старогрузински, византийски и старобългарски книги. През 1344 г. Станимашка (дн. Асеновградска) област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. През 1745 г. Бачковският манастир преминава под духовното ведомство на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни отношения. През 30-те и 40-те години на XIX в. се извършва цялостно разширение на манастира със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известен български род в Пловдив и Одрин), които са ктитори на манастира от 1780 г. до 1860 г. През 1894 г. манастирът окончателно преминава под ведомството на Българската екзархия.
На снимката: (6 април 1982) Изглед от манастира. Пресфото - БТА, снимка: Владимир Янев/Архив

Бачковският манастир "Успение на Пресвета Богородица" е вторият по големина български манастир след Рилския манастир и един от най-старите на Балканския полуостров. Той е разположен вдясно от поречието на Чепеларската река, до с. Бачково, на 10 км от Асеновград и 30 км от Пловдив. Основан е през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани. Първоначално се поддържа изцяло от грузински монаси. Към края на XI век там се създава книжовна школа, чиято манастирска библиотека остава прочута във вековете със своите старогрузински, византийски и старобългарски книги. През 1344 г. Станимашка (дн. Асеновградска) област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. През 1745 г. Бачковският манастир преминава под духовното ведомство на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни отношения. През 30-те и 40-те години на XIX в. се извършва цялостно разширение на манастира със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известен български род в Пловдив и Одрин), които са ктитори на манастира от 1780 г. до 1860 г. През 1894 г. манастирът окончателно преминава под ведомството на Българската екзархия.
На снимката: (6 април 1982) Чешмата в манастира. Пресфото - БТА, снимка: Владимир Янев/Архив

Бачковският манастир "Успение на Пресвета Богородица" е вторият по големина български манастир след Рилския манастир и един от най-старите на Балканския полуостров. Той е разположен вдясно от поречието на Чепеларската река, до с. Бачково, на 10 км от Асеновград и 30 км от Пловдив. Основан е през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани. Първоначално се поддържа изцяло от грузински монаси. Към края на XI век там се създава книжовна школа, чиято манастирска библиотека остава прочута във вековете със своите старогрузински, византийски и старобългарски книги. През 1344 г. Станимашка (дн. Асеновградска) област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. През 1745 г. Бачковският манастир преминава под духовното ведомство на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни отношения. През 30-те и 40-те години на XIX в. се извършва цялостно разширение на манастира със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известен български род в Пловдив и Одрин), които са ктитори на манастира от 1780 г. до 1860 г. През 1894 г. манастирът окончателно преминава под ведомството на Българската екзархия.
На снимката: (6 април 1982) Стенопис от Захари Зограф. Пресфото - БТА, снимка: Владимир Янев/Архив

Бачковският манастир "Успение на Пресвета Богородица" е вторият по големина български манастир след Рилския манастир и един от най-старите на Балканския полуостров. Той е разположен вдясно от поречието на Чепеларската река, до с. Бачково, на 10 км от Асеновград и 30 км от Пловдив. Основан е през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани. Първоначално се поддържа изцяло от грузински монаси. Към края на XI век там се създава книжовна школа, чиято манастирска библиотека остава прочута във вековете със своите старогрузински, византийски и старобългарски книги. През 1344 г. Станимашка (дн. Асеновградска) област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. През 1745 г. Бачковският манастир преминава под духовното ведомство на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни отношения. През 30-те и 40-те години на XIX в. се извършва цялостно разширение на манастира със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известен български род в Пловдив и Одрин), които са ктитори на манастира от 1780 г. до 1860 г. През 1894 г. манастирът окончателно преминава под ведомството на Българската екзархия.
На снимката: (6 април 1982) Стенопис от Захари Зограф. Пресфото - БТА, снимка: Владимир Янев/Архив

Бачковският манастир "Успение на Пресвета Богородица" е вторият по големина български манастир след Рилския манастир и един от най-старите на Балканския полуостров. Той е разположен вдясно от поречието на Чепеларската река, до с. Бачково, на 10 км от Асеновград и 30 км от Пловдив. Основан е през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани. Първоначално се поддържа изцяло от грузински монаси. Към края на XI век там се създава книжовна школа, чиято манастирска библиотека остава прочута във вековете със своите старогрузински, византийски и старобългарски книги. През 1344 г. Станимашка (дн. Асеновградска) област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. През 1745 г. Бачковският манастир преминава под духовното ведомство на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни отношения. През 30-те и 40-те години на XIX в. се извършва цялостно разширение на манастира със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известен български род в Пловдив и Одрин), които са ктитори на манастира от 1780 г. до 1860 г. През 1894 г. манастирът окончателно преминава под ведомството на Българската екзархия.
На снимката: (6 април 1982) Стенопис в главния двор на Бачковския манастир от неизвестен майстор. Пресфото - БТА, снимка: Владимир Янев/Архив