Райко Алексиев - карикатура

На 7 март 1893 г. е роден Райко Алексиев, художник карикатурист, писател хуморист и журналист (1893-1944).
Първата си самостоятелна изложба с рисунки и карикатури прави през 1914 г. Участва в Първата световна война като военен художник. Автор е на стихотворения, сатирична публицистика, смешни случки, мъдрости и на над 5000 карикатури с политическа и обществена ангажираност. Редактор на хумористичните вестници и списания "Барабан" (1908-1921), "Смях" (1911-1915), "Людокос" (1913-1914), "Българан" (1916-1924), "Маска" (1924-1927), "Зора" (1919-1944). През 30-те и 40-те години на 20-и век неколкократно е бил председател на Съюза на българските художници. Автор е книгите с разкази и фейлетони "Душеспасителна книжица" (1918), "Жалостиви случки" (1929), "Генчо Завалията" (1934), "Клюката" (1935), "Хорски уста" (1937) и др. На 11 септември 1944 г. е арестуван в писателското кафене на бул. "Цар Освободител". Изтезаван в следственото отделение. Издъхва на 18 ноември 1944 г. През 1945 г. е осъден посмъртно от шести състав на Народния съд заради "антисъветска" и "прогерманска" пропаганда. Присъдата е отменена след 1990 г.
На снимката: Карикатура на българския художник и карикатурист Райко Алексиев. Пресфото-БТА, снимка: Живко Ангелов/Архив