Ивайло Петров
Ивайло Петров
На 19 януари 1923 г. е роден писателят и драматург Ивайло Петров (ист. име Продан Петров Кючуков) (1923-2005).
Редактор в Радио София (1949-1953), в издателство "Български писател" (1953-1966, 1967-1968), в сп. "Пламък" (1966-1967), във в. "Литературен фронт" (1968-1971). Автор е на повече от 20 книги, сред които "Нонкината любов" (1956), "Мъртво вълнение" (1961), "На чужда земя" (1962), "Преди да се родя и след това"(1968), "Объркани записки" (1971), "Лъжливи хора" (1973), "Любов по пладне" (1976), "Хайка за вълци" (1989), "Присъда смъртна" (1991), "Преди да се родя и след смъртта ми" (1993), "Мъдрият няма идеали" (1994) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (август 1974), званието "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1982). Лауреат на Димитровска награда (юни 1972). Носител на орден "Народна република България" (март 1973), на орден "Георги Димитров" (15 февруари 1983), на наградата на Съюза на българските писатели за проза за 1986 година за "Хайка за вълци" (19 май 1987), на Голямата награда за литература "София" за 1990 г. за цялостното му творчество (май 1990), на наградата "Йордан Йовков" (ноември 1990), на годишната награда на Международната академия на изкуствата - диплом и златен медал (5 март 1996). Носител на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2000). Почетен гражданин на Добрич (септември 1994).
На снимката: София (4 декември 2002) На официална церемония в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" писателят Ивайло Петров (дясно) получава Голямата литературна награда и Почетния знак на СУ "Св. Климент Охридски" от ректора на университета проф. Боян Биолчев. Пресфото - БТА снимка: Анелия Николова/Архив
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Редактор в Радио София (1949-1953), в издателство "Български писател" (1953-1966, 1967-1968), в сп. "Пламък" (1966-1967), във в. "Литературен фронт" (1968-1971). Автор е на повече от 20 книги, сред които "Нонкината любов" (1956), "Мъртво вълнение" (1961), "На чужда земя" (1962), "Преди да се родя и след това"(1968), "Объркани записки" (1971), "Лъжливи хора" (1973), "Любов по пладне" (1976), "Хайка за вълци" (1989), "Присъда смъртна" (1991), "Преди да се родя и след смъртта ми" (1993), "Мъдрият няма идеали" (1994) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (август 1974), званието "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1982). Лауреат на Димитровска награда (юни 1972). Носител на орден "Народна република България" (март 1973), на орден "Георги Димитров" (15 февруари 1983), на наградата на Съюза на българските писатели за проза за 1986 година за "Хайка за вълци" (19 май 1987), на Голямата награда за литература "София" за 1990 г. за цялостното му творчество (май 1990), на наградата "Йордан Йовков" (ноември 1990), на годишната награда на Международната академия на изкуствата - диплом и златен медал (5 март 1996). Носител на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2000). Почетен гражданин на Добрич (септември 1994).
На снимката: София (4 декември 2002) На официална церемония в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" писателят Ивайло Петров (дясно) получава Голямата литературна награда и Почетния знак на СУ "Св. Климент Охридски" от ректора на университета проф. Боян Биолчев. Пресфото - БТА снимка: Анелия Николова/Архив
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите