Национален парк "Пирин"

На 8 ноември 1962 г., преди 60 години, е създаден Народен парк "Вихрен" (дн. Национален парк "Пирин") със заповед 3074 на Комитета по горите и горската промишленост, приета същия ден. Площта на парка при създаването му е 6736 хектара, намиращи се в северната част на Пирин планина между басейните на р. Бъндерица и р. Демяница. Основание за създаването му са вековните гори от бяла и черна мура, смърч, бор и ела, алпийски върхове, ледникови циркуси и езера, които се намират в него.
На 30 септември 1974 г. Министерство на горите и опазване на околната среда преименува Народен парк "Вихрен" в Народен парк "Пирин", като площта е увеличена на 26 413 хектара и към територията на природния парк са включени резерватите "Баюви дупки", "Сегмен тепе" и "Малка Джинджирица". От 1983 г. паркът е включен в Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
След приемането на Закона за защитените територии в България на 30 октомври 1998 г. Министерството на околната среда и водите прекатегоризира на 15 октомври 1999 г. Народен парк "Пирин" в Национален парк "Пирин" с площ от 40 356 хектара. В границите на Национален парк "Пирин" попадат повече от 50 мраморни и гранитни върха с височина над 2500 метра, както и 186 високопланински езера. Най-високият връх в Национален парк "Пирин" е Вихрен - 2914 метра, трети по височина на Балканския полуостров. На територията на парка се срещат 172 вида животни, от които 114 са застрашени, и повече от 1100 вида висши растения.
На снимката: Национален парк Пирин (10 септември 2009) Изглед от Поповото езеро.
Пресфото-БТА снимка: Емил Михайлов/архив