Историко-археологически резерват "Шуменска крепост"

Историко-археологическият резерват "Шуменска крепост" се намира в парка "Шуменско плато", на 3 км западно от град Шумен. Шуменската крепост е много добре запазена и е най-значимият исторически и археологически обект на града. През V–II в. пр. н. е. траките издигат първите укрепени поселения. В периода II–IV век функционира като доминираща крепост, охраняваща важни римски пътища. През V–VI век тя е византийска твърдина, бранеща подстъпите към Стара планина. През късното Средновековие (XII–XIV век) Шуменската крепост се превръща в един от най-важните градски центрове на Второто българско царство. Превзета от Али паша през 1388 г., крепостта просъществува и в началния период на османското владичество. През 1444 г., при сблъсъка на кръстоносците, водени от Владислав III Ягело с турския гарнизон, тя е разрушена и опожарена.
На снимката: Шумен (11 ноември 1981) Част от реставрираните крепостни стени и кула в Стария град – Шуменска крепост. Пресфото-БТА снимка: Петър Жеков/архив

Историко-археологическият резерват "Шуменска крепост" се намира в парка "Шуменско плато", на 3 км западно от град Шумен. Шуменската крепост е много добре запазена и е най-значимият исторически и археологически обект на града. През V–II в. пр. н. е. траките издигат първите укрепени поселения. В периода II–IV век функционира като доминираща крепост, охраняваща важни римски пътища. През V–VI век тя е византийска твърдина, бранеща подстъпите към Стара планина. През късното Средновековие (XII–XIV век) Шуменската крепост се превръща в един от най-важните градски центрове на Второто българско царство. Превзета от Али паша през 1388 г., крепостта просъществува и в началния период на османското владичество. През 1444 г., при сблъсъка на кръстоносците, водени от Владислав III Ягело с турския гарнизон, тя е разрушена и опожарена.
На снимката: Шумен (11 ноември 1981) Част от реставрираните крепостни стени и кула в Стария град – Шуменска крепост. Пресфото-БТА снимка: Петър Жеков/архив

Историко-археологически резерват "Шуменска крепост"

Историко-археологическият резерват "Шуменска крепост" се намира в парка "Шуменско плато", на 3 км западно от град Шумен. Шуменската крепост е много добре запазена и е най-значимият исторически и археологически обект на града. През V–II в. пр. н. е. траките издигат първите укрепени поселения. В периода II–IV век функционира като доминираща крепост, охраняваща важни римски пътища. През V–VI век тя е византийска твърдина, бранеща подстъпите към Стара планина. През късното Средновековие (XII–XIV век) Шуменската крепост се превръща в един от най-важните градски центрове на Второто българско царство. Превзета от Али паша през 1388 г., крепостта просъществува и в началния период на османското владичество. През 1444 г., при сблъсъка на кръстоносците, водени от Владислав III Ягело с турския гарнизон, тя е разрушена и опожарена.
На снимката: Шумен (11 ноември 1981) Част от реставрираните крепостни стени и кула в Стария град – Шуменска крепост. Пресфото-БТА снимка: Петър Жеков/архив

Историко-археологически резерват "Шуменска крепост"

Историко-археологическият резерват "Шуменска крепост" се намира в парка "Шуменско плато", на 3 км западно от град Шумен. Шуменската крепост е много добре запазена и е най-значимият исторически и археологически обект на града. През V–II в. пр. н. е. траките издигат първите укрепени поселения. В периода II–IV век функционира като доминираща крепост, охраняваща важни римски пътища. През V–VI век тя е византийска твърдина, бранеща подстъпите към Стара планина. През късното Средновековие (XII–XIV век) Шуменската крепост се превръща в един от най-важните градски центрове на Второто българско царство. Превзета от Али паша през 1388 г., крепостта просъществува и в началния период на османското владичество. През 1444 г., при сблъсъка на кръстоносците, водени от Владислав III Ягело с турския гарнизон, тя е разрушена и опожарена.
На снимката: Шумен (11 ноември 1981) Част от реставрираните крепостни стени и кула в Стария град – Шуменска крепост. Пресфото-БТА снимка: Петър Жеков/архив