Йордан Радичков - писател и драматург
Йордан Радичков
На 24 октомври 1929 г. е роден писателят и драматург Йордан Радичков (1929-2004).
Роден е в с. Калиманица, Монтанско. Завършва гимназия в Берковица. Дълги години е редактор в литературни издания - във в. "Народна младеж" (1952-1954), във в. "Вечерни новини" (1954-1960), във в. "Литературен фронт" (1962-1969). През 1960-1962 г. Йордан Радичков е редактор в "Българска кинематография", а през 1973 -1986 г. е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет.
От 22 май 1968 г. до 29 март 1989 г. е заместник-председател на Съюза на българските писатели. От 1986 г. до януари 1990 г. е заместник-председател на Българския ПЕН-клуб. Бил е депутат в VII Велико народно събрание (10 юни-26 октомври 1990).
Започва да публикува импресии, очерци и разкази в печата, а през 1959 г. издава първата си книга с разкази "Сърцето бие за хората". Автор е на сборниците с разкази "Свирепо настроение" (1965), "Водолей" (1967), "Козята брада" (1967), "Вятърът на спокойствието" (1968), "Ние, врабчетата" (1968), "Коженият пъпеш" (1969), "Верблюд" (1984), в които утвърждава своя стил на писане. Автор е на романите "Неосветените дворове" (1966), "Всички и никой" (1975), "Прашка" (1977), "Ноев ковчег" (1988), както и на пиесите "Суматоха" (1967), "Януари" (1975), "Лазарица" (1979), "Опит за летене" (1979), "Кошници" (1982) и др. Последната книга на Йордан Радичков е сборникът с интервюта "Скитащи думи", излязла през 2003 г. Произведенията му са публикувани от стотина издателства в чужбина, включително и във Франция. Негови пиеси са представяни в Австрия, Германия, Русия, Швейцария, САЩ, Дания. Писателят е написал сценариите на филмите "Последно лято", "Горещо пладне", "Привързаният балон" и др.
Йордан Радичков е носител на множество награди, между които престижната "Гринзане Кавур" (1984) за най-хубава чуждестранна творба, издадена в Италия, и Шведската държавна награда "Полярна звезда" (1988). През 1993 Радичков е включен в списъка на Международния съвет за детската книга. Той е лауреат е на Димитровска награда (1971). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1979), на наградата на Съюза на българските писатели за детска литература за "Малки жабешки истории" (1994), на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия за цялостен принос към театралното изкуство (24 май 1996), на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2000), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (2003) и др. Почетен гражданин на Сливен (май 1980) , на София (29 май 2000) и на Монтана (28 май 2007).
На снимката: София (7 април 1988) Писателят Йордан Радичков. Пресфото-БТА снимка: Божидар Тодоров/архив
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Роден е в с. Калиманица, Монтанско. Завършва гимназия в Берковица. Дълги години е редактор в литературни издания - във в. "Народна младеж" (1952-1954), във в. "Вечерни новини" (1954-1960), във в. "Литературен фронт" (1962-1969). През 1960-1962 г. Йордан Радичков е редактор в "Българска кинематография", а през 1973 -1986 г. е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет.
От 22 май 1968 г. до 29 март 1989 г. е заместник-председател на Съюза на българските писатели. От 1986 г. до януари 1990 г. е заместник-председател на Българския ПЕН-клуб. Бил е депутат в VII Велико народно събрание (10 юни-26 октомври 1990).
Започва да публикува импресии, очерци и разкази в печата, а през 1959 г. издава първата си книга с разкази "Сърцето бие за хората". Автор е на сборниците с разкази "Свирепо настроение" (1965), "Водолей" (1967), "Козята брада" (1967), "Вятърът на спокойствието" (1968), "Ние, врабчетата" (1968), "Коженият пъпеш" (1969), "Верблюд" (1984), в които утвърждава своя стил на писане. Автор е на романите "Неосветените дворове" (1966), "Всички и никой" (1975), "Прашка" (1977), "Ноев ковчег" (1988), както и на пиесите "Суматоха" (1967), "Януари" (1975), "Лазарица" (1979), "Опит за летене" (1979), "Кошници" (1982) и др. Последната книга на Йордан Радичков е сборникът с интервюта "Скитащи думи", излязла през 2003 г. Произведенията му са публикувани от стотина издателства в чужбина, включително и във Франция. Негови пиеси са представяни в Австрия, Германия, Русия, Швейцария, САЩ, Дания. Писателят е написал сценариите на филмите "Последно лято", "Горещо пладне", "Привързаният балон" и др.
Йордан Радичков е носител на множество награди, между които престижната "Гринзане Кавур" (1984) за най-хубава чуждестранна творба, издадена в Италия, и Шведската държавна награда "Полярна звезда" (1988). През 1993 Радичков е включен в списъка на Международния съвет за детската книга. Той е лауреат е на Димитровска награда (1971). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1979), на наградата на Съюза на българските писатели за детска литература за "Малки жабешки истории" (1994), на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия за цялостен принос към театралното изкуство (24 май 1996), на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2000), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (2003) и др. Почетен гражданин на Сливен (май 1980) , на София (29 май 2000) и на Монтана (28 май 2007).
На снимката: София (7 април 1988) Писателят Йордан Радичков. Пресфото-БТА снимка: Божидар Тодоров/архив
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите