Анжел Вагенщайн - режисьор, сценарист, писател и общественик - годишнина
Анжел Вагенщайн - режисьор, сценарист, писател и общественик - годишнина
На 17 октомври 2022 г. режисьорът, сценарист, писател и общественик Анжел Вагенщайн навършва 100 години.
Анжел Раймонд Вагенщайн (Джеки) е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив, но прекарва детството си във Франция. Родителите му емигрират там по политически причини. След амнистирането им те се завръщат в България, където Анжел Вагенщайн завършва строителен техникум. Бил е на 3 години, когато се запознава с баща си, който е в затвора при репресиите след 1925 г. На 16 години става член на РМС. Участвал е в Съпротивителното движение през 1941-1944 г., ръководи бойна група. По Закона за защита на държавата е въдворен в еврейски трудов лагер, откъдето бяга и става партизанин. Арестуван е при акция в София и осъден на смърт. На 8 септември 1944 г. Анжел Вагенщайн е сред осемте все още живи осъдени на смърт антифашисти, които излизат от затвора.
Той е един от ръководителите на първия български фронтови театър "Народна естрада". След края на Втората световна война (1939-1945) учи кинодраматургия в Московската филмова академия (ВГИК) и получава диплом № 1, като първи чужденец, следвал и завършил Академията. През 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и германското киностудио ДЕФА. Бил е главен редактор на студия "Интерфилм" към София прес. Работил е в Българския културен център в Берлин, Германия. Бил е директор на българския културен дом "Витгенщайн" във Виена, Австрия.
В края на 80-те години на 20-и век става член на Комитета за защита на Русе, една от първите неформални организации в България. Той е един от 12-те български интелектуалци, поканени на закуската с президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България на 19 януари 1989 г. В неговия дом е взето решението за провеждането на историческия първи многолюден митинг, допуснат от тогавашните власти на 18 ноември 1989 г. Участник в Кръглата маса от страна на Българската социалистическа партия (БСП). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 37-о Народно събрание (12 януари 1995-27 септември 1995). Член на Висшия партиен съвет на БСП (6 юни 1994-21 януари 1996), член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП (11 юни 1994-21 януари 1996).
Автор е на сценарии на повече от 50 игрални, документални и анимационни филми, сред които "Тревога" (1950), "Наша земя" (1952), "Септемврийци" (1954), "Звезди" (1959), "Гоя" (1971), "Допълнение към закона за защита на държавата" (1976), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Борис I" (1985), "Мъгливи брегове" (1986) и др. Филмът му "Звезди", заснет през 1959 г. от немския режисьор Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито в Кан. Дейността му на антифашист е представена от американската режисьорка Адреа Саймън, която през 2017 г. снима биографичния филм за него "Изуството е оръжие".
От 90-те години на 20-и век започва да се занимава с писателска дейност. Автор е на романите "Петокнижие Исаково" (1998), "Далеч от Толедо" (2002) и "Сбогом, Шанхай" (2004), удостоен през 2004 г. с Наградата за европейска литература Жан Моне, "Съновидение за Св. Борис I" (2015). Романите му "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай" са преведени на френски, немски, английски, руски, испански, полски, чешки, унгарски, македонски, италиански, китайски, иврит.
Анжел Вагенщайн е носител на много български и международни отличия. Удостоен е със званията "Заслужил деятел на културата" (май 1978), "Народен деятел на изкуството и културата" (23 май 1985). Лауреат на Димитровска награда (1953). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1972), на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос към българската култура и по повод 80-ата годишнина от рождението му (17 февруари 2003), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за изключителния му принос за развитието на българското филмово изкуство, българската литература и култура (1 ноември 2013), на френските ордени "За заслуги" и "За литература и изкуство", на международна награда "Легенда на 2020" за цялостно творчество и принос към европейското и световното кино на Международния фестивал на филмовото изкуство "South East European film festival - SEE A PARIS FF"(юни 2020). Удостоен с медал "Иван Вазов" през 2014 г. по повод 100-годишнината от Съюза набългарските писатели. На 11 март 2022 г. е удостоен с Наградата на София за своя принос към изкуството на киното.
На снимката: София (18 септември 1986) Портрет на режисьора Анжел Вагенщайн.
Пресфото-БТА снимка: Зоя Пенкова/архив
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Анжел Раймонд Вагенщайн (Джеки) е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив, но прекарва детството си във Франция. Родителите му емигрират там по политически причини. След амнистирането им те се завръщат в България, където Анжел Вагенщайн завършва строителен техникум. Бил е на 3 години, когато се запознава с баща си, който е в затвора при репресиите след 1925 г. На 16 години става член на РМС. Участвал е в Съпротивителното движение през 1941-1944 г., ръководи бойна група. По Закона за защита на държавата е въдворен в еврейски трудов лагер, откъдето бяга и става партизанин. Арестуван е при акция в София и осъден на смърт. На 8 септември 1944 г. Анжел Вагенщайн е сред осемте все още живи осъдени на смърт антифашисти, които излизат от затвора.
Той е един от ръководителите на първия български фронтови театър "Народна естрада". След края на Втората световна война (1939-1945) учи кинодраматургия в Московската филмова академия (ВГИК) и получава диплом № 1, като първи чужденец, следвал и завършил Академията. През 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и германското киностудио ДЕФА. Бил е главен редактор на студия "Интерфилм" към София прес. Работил е в Българския културен център в Берлин, Германия. Бил е директор на българския културен дом "Витгенщайн" във Виена, Австрия.
В края на 80-те години на 20-и век става член на Комитета за защита на Русе, една от първите неформални организации в България. Той е един от 12-те български интелектуалци, поканени на закуската с президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България на 19 януари 1989 г. В неговия дом е взето решението за провеждането на историческия първи многолюден митинг, допуснат от тогавашните власти на 18 ноември 1989 г. Участник в Кръглата маса от страна на Българската социалистическа партия (БСП). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 37-о Народно събрание (12 януари 1995-27 септември 1995). Член на Висшия партиен съвет на БСП (6 юни 1994-21 януари 1996), член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП (11 юни 1994-21 януари 1996).
Автор е на сценарии на повече от 50 игрални, документални и анимационни филми, сред които "Тревога" (1950), "Наша земя" (1952), "Септемврийци" (1954), "Звезди" (1959), "Гоя" (1971), "Допълнение към закона за защита на държавата" (1976), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Борис I" (1985), "Мъгливи брегове" (1986) и др. Филмът му "Звезди", заснет през 1959 г. от немския режисьор Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито в Кан. Дейността му на антифашист е представена от американската режисьорка Адреа Саймън, която през 2017 г. снима биографичния филм за него "Изуството е оръжие".
От 90-те години на 20-и век започва да се занимава с писателска дейност. Автор е на романите "Петокнижие Исаково" (1998), "Далеч от Толедо" (2002) и "Сбогом, Шанхай" (2004), удостоен през 2004 г. с Наградата за европейска литература Жан Моне, "Съновидение за Св. Борис I" (2015). Романите му "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай" са преведени на френски, немски, английски, руски, испански, полски, чешки, унгарски, македонски, италиански, китайски, иврит.
Анжел Вагенщайн е носител на много български и международни отличия. Удостоен е със званията "Заслужил деятел на културата" (май 1978), "Народен деятел на изкуството и културата" (23 май 1985). Лауреат на Димитровска награда (1953). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1972), на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос към българската култура и по повод 80-ата годишнина от рождението му (17 февруари 2003), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за изключителния му принос за развитието на българското филмово изкуство, българската литература и култура (1 ноември 2013), на френските ордени "За заслуги" и "За литература и изкуство", на международна награда "Легенда на 2020" за цялостно творчество и принос към европейското и световното кино на Международния фестивал на филмовото изкуство "South East European film festival - SEE A PARIS FF"(юни 2020). Удостоен с медал "Иван Вазов" през 2014 г. по повод 100-годишнината от Съюза набългарските писатели. На 11 март 2022 г. е удостоен с Наградата на София за своя принос към изкуството на киното.
На снимката: София (18 септември 1986) Портрет на режисьора Анжел Вагенщайн.
Пресфото-БТА снимка: Зоя Пенкова/архив
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите