Дискуция на тема "Пътна карта за климатична неутралност до 2050 г."
Дискуция на тема "Пътна карта за климатична неутралност до 2050 г."
София (12 септември 2023) В България все още няма широк политически консенсус за изготвянето на Пътна карта за климатична неутралност на българската икономика. Това каза Мартин Владимиров, директор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), в дискусия, която се състоя днес в рамките на кръгла маса на тема "Пътна карта за климатична неутралност до 2050 г.: енергийна и климатична сигурност", проведена от експертната организация.
Той представи резултатите на Центъра за изследване на демокрацията и дългосрочна енергийна рамка, изработена в партньорство с унгарския Регионален център за изследване на енергийни политики (REKK).
Д-р Мария Трифонова, научен сътрудник към програмата "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, определи като "бомба със закъснител" забавянето на Пътната карта за климатична неутралност на България. Тя разказа, че в краткосрочния план за декарбонизацията до 2030 г. има два варианта – първият включва въглищата в енергийната система, а вторият сценарий - намаляване на вредните емисии с 40 процента и не предвижда нови газови и ядрени мощности.
Никола Газдов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) отбеляза, че споделя заключенията на доклада, изготвен от ЦИД. Той обясни, че декарбонизацията ще доведе до загуба на работни места, а енергийната сигурност е проблем, който предстои да бъде решен, за да се избегне зависимостта на България от различни държави.
Ласло Шабо, директор на Регионаления институт за изследване на енергийни политики (REKK) обясни, че алтернативните източници за производство на енергия ще създадат условия за сигурност и ще намалят декарбонизацията на енергийната система на страната ни.
Ив Летие, вицепрезидент "Моделиране на европейските енергийни пазари" в глобалната консултантска компания "Компас Лексекон" (Compass Lexecon), съобщи, че възобновяемите енергийни източници ще понижат цената на енергията, ще подпомогнат енергийната система и ще доведат до декарбонизацията на България.
Ремина Алексиева, анализатор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, закри форума с думите, изразявайки надежда страната ни да поеме своя път към ефективната декарбонизация и енергийна сигурност в най-скоро време.
Снимка: Венелина Иванова/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Той представи резултатите на Центъра за изследване на демокрацията и дългосрочна енергийна рамка, изработена в партньорство с унгарския Регионален център за изследване на енергийни политики (REKK).
Д-р Мария Трифонова, научен сътрудник към програмата "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, определи като "бомба със закъснител" забавянето на Пътната карта за климатична неутралност на България. Тя разказа, че в краткосрочния план за декарбонизацията до 2030 г. има два варианта – първият включва въглищата в енергийната система, а вторият сценарий - намаляване на вредните емисии с 40 процента и не предвижда нови газови и ядрени мощности.
Никола Газдов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) отбеляза, че споделя заключенията на доклада, изготвен от ЦИД. Той обясни, че декарбонизацията ще доведе до загуба на работни места, а енергийната сигурност е проблем, който предстои да бъде решен, за да се избегне зависимостта на България от различни държави.
Ласло Шабо, директор на Регионаления институт за изследване на енергийни политики (REKK) обясни, че алтернативните източници за производство на енергия ще създадат условия за сигурност и ще намалят декарбонизацията на енергийната система на страната ни.
Ив Летие, вицепрезидент "Моделиране на европейските енергийни пазари" в глобалната консултантска компания "Компас Лексекон" (Compass Lexecon), съобщи, че възобновяемите енергийни източници ще понижат цената на енергията, ще подпомогнат енергийната система и ще доведат до декарбонизацията на България.
Ремина Алексиева, анализатор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, закри форума с думите, изразявайки надежда страната ни да поеме своя път към ефективната декарбонизация и енергийна сигурност в най-скоро време.
Снимка: Венелина Иванова/БТА (ПК)
Дискуция на тема "Пътна карта за климатична неутралност до 2050 г."
София (12 септември 2023) В България все още няма широк политически консенсус за изготвянето на Пътна карта за климатична неутралност на българската икономика. Това каза Мартин Владимиров, директор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), в дискусия, която се състоя днес в рамките на кръгла маса на тема "Пътна карта за климатична неутралност до 2050 г.: енергийна и климатична сигурност", проведена от експертната организация.
Той представи резултатите на Центъра за изследване на демокрацията и дългосрочна енергийна рамка, изработена в партньорство с унгарския Регионален център за изследване на енергийни политики (REKK).
Д-р Мария Трифонова, научен сътрудник към програмата "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, определи като "бомба със закъснител" забавянето на Пътната карта за климатична неутралност на България. Тя разказа, че в краткосрочния план за декарбонизацията до 2030 г. има два варианта – първият включва въглищата в енергийната система, а вторият сценарий - намаляване на вредните емисии с 40 процента и не предвижда нови газови и ядрени мощности.
Никола Газдов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) отбеляза, че споделя заключенията на доклада, изготвен от ЦИД. Той обясни, че декарбонизацията ще доведе до загуба на работни места, а енергийната сигурност е проблем, който предстои да бъде решен, за да се избегне зависимостта на България от различни държави.
Ласло Шабо, директор на Регионаления институт за изследване на енергийни политики (REKK) обясни, че алтернативните източници за производство на енергия ще създадат условия за сигурност и ще намалят декарбонизацията на енергийната система на страната ни.
Ив Летие, вицепрезидент "Моделиране на европейските енергийни пазари" в глобалната консултантска компания "Компас Лексекон" (Compass Lexecon), съобщи, че възобновяемите енергийни източници ще понижат цената на енергията, ще подпомогнат енергийната система и ще доведат до декарбонизацията на България.
Ремина Алексиева, анализатор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, закри форума с думите, изразявайки надежда страната ни да поеме своя път към ефективната декарбонизация и енергийна сигурност в най-скоро време.
Снимка: Венелина Иванова/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Той представи резултатите на Центъра за изследване на демокрацията и дългосрочна енергийна рамка, изработена в партньорство с унгарския Регионален център за изследване на енергийни политики (REKK).
Д-р Мария Трифонова, научен сътрудник към програмата "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, определи като "бомба със закъснител" забавянето на Пътната карта за климатична неутралност на България. Тя разказа, че в краткосрочния план за декарбонизацията до 2030 г. има два варианта – първият включва въглищата в енергийната система, а вторият сценарий - намаляване на вредните емисии с 40 процента и не предвижда нови газови и ядрени мощности.
Никола Газдов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) отбеляза, че споделя заключенията на доклада, изготвен от ЦИД. Той обясни, че декарбонизацията ще доведе до загуба на работни места, а енергийната сигурност е проблем, който предстои да бъде решен, за да се избегне зависимостта на България от различни държави.
Ласло Шабо, директор на Регионаления институт за изследване на енергийни политики (REKK) обясни, че алтернативните източници за производство на енергия ще създадат условия за сигурност и ще намалят декарбонизацията на енергийната система на страната ни.
Ив Летие, вицепрезидент "Моделиране на европейските енергийни пазари" в глобалната консултантска компания "Компас Лексекон" (Compass Lexecon), съобщи, че възобновяемите енергийни източници ще понижат цената на енергията, ще подпомогнат енергийната система и ще доведат до декарбонизацията на България.
Ремина Алексиева, анализатор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, закри форума с думите, изразявайки надежда страната ни да поеме своя път към ефективната декарбонизация и енергийна сигурност в най-скоро време.
Снимка: Венелина Иванова/БТА (ПК)
Дискуция на тема "Пътна карта за климатична неутралност до 2050 г."
София (12 септември 2023) В България все още няма широк политически консенсус за изготвянето на Пътна карта за климатична неутралност на българската икономика. Това каза Мартин Владимиров, директор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), в дискусия, която се състоя днес в рамките на кръгла маса на тема "Пътна карта за климатична неутралност до 2050 г.: енергийна и климатична сигурност", проведена от експертната организация.
Той представи резултатите на Центъра за изследване на демокрацията и дългосрочна енергийна рамка, изработена в партньорство с унгарския Регионален център за изследване на енергийни политики (REKK).
Д-р Мария Трифонова, научен сътрудник към програмата "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, определи като "бомба със закъснител" забавянето на Пътната карта за климатична неутралност на България. Тя разказа, че в краткосрочния план за декарбонизацията до 2030 г. има два варианта – първият включва въглищата в енергийната система, а вторият сценарий - намаляване на вредните емисии с 40 процента и не предвижда нови газови и ядрени мощности.
Никола Газдов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) отбеляза, че споделя заключенията на доклада, изготвен от ЦИД. Той обясни, че декарбонизацията ще доведе до загуба на работни места, а енергийната сигурност е проблем, който предстои да бъде решен, за да се избегне зависимостта на България от различни държави.
Ласло Шабо, директор на Регионаления институт за изследване на енергийни политики (REKK) обясни, че алтернативните източници за производство на енергия ще създадат условия за сигурност и ще намалят декарбонизацията на енергийната система на страната ни.
Ив Летие, вицепрезидент "Моделиране на европейските енергийни пазари" в глобалната консултантска компания "Компас Лексекон" (Compass Lexecon), съобщи, че възобновяемите енергийни източници ще понижат цената на енергията, ще подпомогнат енергийната система и ще доведат до декарбонизацията на България.
Ремина Алексиева, анализатор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, закри форума с думите, изразявайки надежда страната ни да поеме своя път към ефективната декарбонизация и енергийна сигурност в най-скоро време.
Снимка: Венелина Иванова/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Той представи резултатите на Центъра за изследване на демокрацията и дългосрочна енергийна рамка, изработена в партньорство с унгарския Регионален център за изследване на енергийни политики (REKK).
Д-р Мария Трифонова, научен сътрудник към програмата "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, определи като "бомба със закъснител" забавянето на Пътната карта за климатична неутралност на България. Тя разказа, че в краткосрочния план за декарбонизацията до 2030 г. има два варианта – първият включва въглищата в енергийната система, а вторият сценарий - намаляване на вредните емисии с 40 процента и не предвижда нови газови и ядрени мощности.
Никола Газдов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) отбеляза, че споделя заключенията на доклада, изготвен от ЦИД. Той обясни, че декарбонизацията ще доведе до загуба на работни места, а енергийната сигурност е проблем, който предстои да бъде решен, за да се избегне зависимостта на България от различни държави.
Ласло Шабо, директор на Регионаления институт за изследване на енергийни политики (REKK) обясни, че алтернативните източници за производство на енергия ще създадат условия за сигурност и ще намалят декарбонизацията на енергийната система на страната ни.
Ив Летие, вицепрезидент "Моделиране на европейските енергийни пазари" в глобалната консултантска компания "Компас Лексекон" (Compass Lexecon), съобщи, че възобновяемите енергийни източници ще понижат цената на енергията, ще подпомогнат енергийната система и ще доведат до декарбонизацията на България.
Ремина Алексиева, анализатор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, закри форума с думите, изразявайки надежда страната ни да поеме своя път към ефективната декарбонизация и енергийна сигурност в най-скоро време.
Снимка: Венелина Иванова/БТА (ПК)
Дискуция на тема "Пътна карта за климатична неутралност до 2050 г."
София (12 септември 2023) В България все още няма широк политически консенсус за изготвянето на Пътна карта за климатична неутралност на българската икономика. Това каза Мартин Владимиров, директор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), в дискусия, която се състоя днес в рамките на кръгла маса на тема "Пътна карта за климатична неутралност до 2050 г.: енергийна и климатична сигурност", проведена от експертната организация.
Той представи резултатите на Центъра за изследване на демокрацията и дългосрочна енергийна рамка, изработена в партньорство с унгарския Регионален център за изследване на енергийни политики (REKK).
Д-р Мария Трифонова, научен сътрудник към програмата "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, определи като "бомба със закъснител" забавянето на Пътната карта за климатична неутралност на България. Тя разказа, че в краткосрочния план за декарбонизацията до 2030 г. има два варианта – първият включва въглищата в енергийната система, а вторият сценарий - намаляване на вредните емисии с 40 процента и не предвижда нови газови и ядрени мощности.
Никола Газдов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) отбеляза, че споделя заключенията на доклада, изготвен от ЦИД. Той обясни, че декарбонизацията ще доведе до загуба на работни места, а енергийната сигурност е проблем, който предстои да бъде решен, за да се избегне зависимостта на България от различни държави.
Ласло Шабо, директор на Регионаления институт за изследване на енергийни политики (REKK) обясни, че алтернативните източници за производство на енергия ще създадат условия за сигурност и ще намалят декарбонизацията на енергийната система на страната ни.
Ив Летие, вицепрезидент "Моделиране на европейските енергийни пазари" в глобалната консултантска компания "Компас Лексекон" (Compass Lexecon), съобщи, че възобновяемите енергийни източници ще понижат цената на енергията, ще подпомогнат енергийната система и ще доведат до декарбонизацията на България.
Ремина Алексиева, анализатор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, закри форума с думите, изразявайки надежда страната ни да поеме своя път към ефективната декарбонизация и енергийна сигурност в най-скоро време.
Снимка: Венелина Иванова/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Той представи резултатите на Центъра за изследване на демокрацията и дългосрочна енергийна рамка, изработена в партньорство с унгарския Регионален център за изследване на енергийни политики (REKK).
Д-р Мария Трифонова, научен сътрудник към програмата "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, определи като "бомба със закъснител" забавянето на Пътната карта за климатична неутралност на България. Тя разказа, че в краткосрочния план за декарбонизацията до 2030 г. има два варианта – първият включва въглищата в енергийната система, а вторият сценарий - намаляване на вредните емисии с 40 процента и не предвижда нови газови и ядрени мощности.
Никола Газдов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) отбеляза, че споделя заключенията на доклада, изготвен от ЦИД. Той обясни, че декарбонизацията ще доведе до загуба на работни места, а енергийната сигурност е проблем, който предстои да бъде решен, за да се избегне зависимостта на България от различни държави.
Ласло Шабо, директор на Регионаления институт за изследване на енергийни политики (REKK) обясни, че алтернативните източници за производство на енергия ще създадат условия за сигурност и ще намалят декарбонизацията на енергийната система на страната ни.
Ив Летие, вицепрезидент "Моделиране на европейските енергийни пазари" в глобалната консултантска компания "Компас Лексекон" (Compass Lexecon), съобщи, че възобновяемите енергийни източници ще понижат цената на енергията, ще подпомогнат енергийната система и ще доведат до декарбонизацията на България.
Ремина Алексиева, анализатор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, закри форума с думите, изразявайки надежда страната ни да поеме своя път към ефективната декарбонизация и енергийна сигурност в най-скоро време.
Снимка: Венелина Иванова/БТА (ПК)
Дискуция на тема "Пътна карта за климатична неутралност до 2050 г."
София (12 септември 2023) В България все още няма широк политически консенсус за изготвянето на Пътна карта за климатична неутралност на българската икономика. Това каза Мартин Владимиров, директор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), в дискусия, която се състоя днес в рамките на кръгла маса на тема "Пътна карта за климатична неутралност до 2050 г.: енергийна и климатична сигурност", проведена от експертната организация.
Той представи резултатите на Центъра за изследване на демокрацията и дългосрочна енергийна рамка, изработена в партньорство с унгарския Регионален център за изследване на енергийни политики (REKK).
Д-р Мария Трифонова, научен сътрудник към програмата "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, определи като "бомба със закъснител" забавянето на Пътната карта за климатична неутралност на България. Тя разказа, че в краткосрочния план за декарбонизацията до 2030 г. има два варианта – първият включва въглищата в енергийната система, а вторият сценарий - намаляване на вредните емисии с 40 процента и не предвижда нови газови и ядрени мощности.
Никола Газдов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) отбеляза, че споделя заключенията на доклада, изготвен от ЦИД. Той обясни, че декарбонизацията ще доведе до загуба на работни места, а енергийната сигурност е проблем, който предстои да бъде решен, за да се избегне зависимостта на България от различни държави.
Ласло Шабо, директор на Регионаления институт за изследване на енергийни политики (REKK) обясни, че алтернативните източници за производство на енергия ще създадат условия за сигурност и ще намалят декарбонизацията на енергийната система на страната ни.
Ив Летие, вицепрезидент "Моделиране на европейските енергийни пазари" в глобалната консултантска компания "Компас Лексекон" (Compass Lexecon), съобщи, че възобновяемите енергийни източници ще понижат цената на енергията, ще подпомогнат енергийната система и ще доведат до декарбонизацията на България.
Ремина Алексиева, анализатор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, закри форума с думите, изразявайки надежда страната ни да поеме своя път към ефективната декарбонизация и енергийна сигурност в най-скоро време.
Снимка: Венелина Иванова/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Той представи резултатите на Центъра за изследване на демокрацията и дългосрочна енергийна рамка, изработена в партньорство с унгарския Регионален център за изследване на енергийни политики (REKK).
Д-р Мария Трифонова, научен сътрудник към програмата "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, определи като "бомба със закъснител" забавянето на Пътната карта за климатична неутралност на България. Тя разказа, че в краткосрочния план за декарбонизацията до 2030 г. има два варианта – първият включва въглищата в енергийната система, а вторият сценарий - намаляване на вредните емисии с 40 процента и не предвижда нови газови и ядрени мощности.
Никола Газдов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) отбеляза, че споделя заключенията на доклада, изготвен от ЦИД. Той обясни, че декарбонизацията ще доведе до загуба на работни места, а енергийната сигурност е проблем, който предстои да бъде решен, за да се избегне зависимостта на България от различни държави.
Ласло Шабо, директор на Регионаления институт за изследване на енергийни политики (REKK) обясни, че алтернативните източници за производство на енергия ще създадат условия за сигурност и ще намалят декарбонизацията на енергийната система на страната ни.
Ив Летие, вицепрезидент "Моделиране на европейските енергийни пазари" в глобалната консултантска компания "Компас Лексекон" (Compass Lexecon), съобщи, че възобновяемите енергийни източници ще понижат цената на енергията, ще подпомогнат енергийната система и ще доведат до декарбонизацията на България.
Ремина Алексиева, анализатор на Програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията, закри форума с думите, изразявайки надежда страната ни да поеме своя път към ефективната декарбонизация и енергийна сигурност в най-скоро време.
Снимка: Венелина Иванова/БТА (ПК)
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите