site.btaБългария и Румъния са заедно в Европа векове преди ЕС, но членството им в него премахна границите помежду им, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

България и Румъния са заедно в Европа векове преди Европейския съюз (ЕС), но членството им в съюза премахна всички граници помежду им. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев на откриването на трансграничната конференция по проект "Европа на Балканите: Заедно чрез знание", която се организира в пресклуба на БТА в Букурещ, Румъния. 

По думите на Вълчев започващият месец април има символно знамение, защото договорът за присъединяването на България и Румъния към ЕС е одобрен точно преди 20 години от Европейския парламент на 13 април 2005 г. и беше подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург, а през миналия април отпадна граничният контрол по въздух и вода, като от началото на тази година двете страни пълноправно влязоха в Шенген и бяха премахнати и сухоземните граници. 

"Още преди отпадането на границите между България и Румъния с влизането в Шенген националните информационни агенции на България и на Румъния - съответно БТА и Аджерпрес, дадохме пример с отпадането на преградите пред знанието за днешния ден в двете страни. Защото общото минало изисква да познаваме по-добре настоящето си, защото понякога изглеждаме като далечните близки", каза Вълчев. Той посочи, че двете агенции от години са заедно в Европейския алианс на новинарските агенции (ЕАНА), а с подкрепата на Аджерпрес през септември 2022 г. БТА стана седалище на Асоциацията на балканските новинарски агенции - Югоизточна Европа (АБНА - ЮЕ), в която участват 12 агенции. БТА поддържа обновената интернет страница на АБНА - ЮЕ, в която всеки ден има по една новина на английски език от всяка балканска агенция - член на асоциацията. 

"Заедно сме и в Европейския нюзрум - платформа за сътрудничество между европейски новинарски агенции, в който двете агенции участват от създаването му през 2022 година. Използвахме сътрудничеството си в тези международни организации, за да задълбочим сътрудничеството си в името на повече знание за днешния ден една за друга в двете страни. Направихме го с генералния директор на Аджерпрес Клаудия Николае, която днес участва в този разговор. Повече от три години всеки ден си разменяме по една новина с Аджерпрес съгласно договор, който подписахме на 27 януари 2022 година", каза Вълчев. 

Той припомни, че през 2022 г. БТА е изпратила втория си постоянен кореспондент в съседна страна след Скопие, а именно в Букурещ - Мартина Ганчева. 

"Нека припомним, че кореспондент в Букурещ в периода 1984 г. - 1991 г. е журналистът Петьо Петков, който е един от малкото журналисти отразявали събитията на място в Румъния в края на 1989 г., когато страната е залята от масови протести срещу управлението на президента Николае Чаушеску и негови информации са цитирани и от световните агенции", каза Вълчев. 

Той посочи, че на 28 октомври 2022 г. БТА отвори Националния пресклуб в Букурещ, благодарение на който Румъния също е част от общите европейски разговори, които БТА организира, включително този с подкрепата на Европейската комисия (ЕК).

"Последното голямо събитие в този пресклуб беше представянето на броя от миналия октомври на списание ЛИК, посветен на 155-ата годишнина на Българската академия на науките (БАН), защото именно в Румъния в град Браила през 1869 г. е основано Българското книжовно дружество, което прераства в БАН. Този брой излезе и на английски език. Откриването на пресклуба в Букурещ стана на Деня на Света Теофана, което е монашеското име на българската царица Теодора, първата съпруга на цар Йоан Александър - един от примерите за едно от най-силните общи неща между българи и румънци, а именно общата вяра", каза още генералният директор на БТА.

Той обясни, че светец от България е и покровителят на Букурещ - Свети Димитър Басарбовски.

"Той пръв се заселил в скалните пещери, където днес е Басарбовският скален манастир край Русе, и както пише в житието му - се молел не само за себе си, но и за целия свят. След много време тялото му било намерено нетленно и го прибрали в селския храм. А през 1767 г. при Руско-турската война един руски генерал взел светите му мощи, за да ги отнесе в Русия. Но в Букурещ той бил помолен да ги остави на архиепископията и оттогава те са в храма "Св. св. Константин и Елена" до Патриаршията в румънската столица", каза Вълчев. Допълни, че двете страни ги свързва и велика европейска река - Дунав.

"Свързва ни обща историческа съдба, която преминава през подслона, който намират тук българските емигранти, издаващи в Букурещ емблематичните вестници от българското Възраждане, изпитанията през световните войни и комунизма и стига до подписания през 1992 г. договор за приятелство между демократичните ни страни и общото влизане в ЕС и НАТО, чиято 30- годишнина отбелязахме с обща фотоизложба от архивите на БТА и Аджерпрес в София и Букурещ под патронажа на посланика на България в Румъния Радко Влайков и на Румъния в България Брандуша Предеску", каза още Вълчев. 

По думите му продължава да ни свързва българската общност в Румъния.

"Стига да припомним, че Осмата световна среща на българските медии беше тук в Букурещ през 2012 г. на тема "Медиите - между глобалното и регионалното". Специално искам да благодаря, че прие да се включи в този разговор един от големите познавачи на българските общности на Балканите Бойко Василев, водещ на предаването "Панорама" по Българската национална телевизия", каза още Вълчев.

Той обясни, че проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на ЕК цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС. Такива разговори като този в Букурещ вече имаше в Скопие в Република Северна Македония, Белград и Босилеград в Сърбия и Одрин в Турция и предстои в Солун в Гърция. 

"ЕС помага на всички свои членове, защото като съюз също печели от всеки един свой член. Смисълът на тези срещи е да се покаже взаимният принос", каза Вълчев. По думите му досега на конференциите, организирани в различни региони на България, говорихме за различни такива приноси на българите. Вълчев даде пример, че на откриването на проекта във Велики Преслав - за включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. 

"А знаем, че векове кирилицата е използвана и по румънските земи. Във Видин говорихме, че принос в ЕС са мостовете на разбирателство между България и Румъния - и в буквалния, и в преносния смисъл. И затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство - от свързани с над река Дунав мост "Нова Европа" между България и Румъния и свободното движение от началото на годината през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство", каза Вълчев.

Той посочи, че вчера в най-големия български град по поречието на река Дунав - Русе, отбелязахме, че отвореността на българите, а това важи и за румънците, към различното и възприемчивостта към новото на фона на силни родни традиции, защото по река Дунав в нашите земи идват различни неща от останалата част на Европа. 

"Други европейски народи нямат този интерес към другия - някои демонстрират затвореност и самодостатъчност, а други векове агресивно налагат собствения си начин на живот и интереси по далечни земи без да възприемат много от там. Многобройните сгради в модерните за времето си в останалата част на Европа архитектурни стилове - необарок, модернизъм, неокласицизъм и сецесион, са основание да наричат Русе "Малката Виена", а Букурещ - "Малкият Париж". Това е поредно доказателство за отвореността на нашите народи към достиженията на цивилизацията навсякъде в Европа", каза Вълчев. 

Той заяви, че особено ценни са възможностите в сферата на образованието, които ЕС дава за европейските граждани и затова ударение в разговора в Букурещ е участието на проф. д-р инж. Станимир Садинов - декан на Факултета "Електротехника и Електроника" в Техническия университет в Габрово, Михаела Удристиою - преподавател във Факултета по природни науки в Университета на Крайова, Игор Съродоев - професор във Факултета по природни науки и селскостопански науки на Университет "Овидиус" в Констанца. 

"Говорим и за големите възможности в бизнеса, които имат европейските граждани благодарение на ЕС, и които се увеличиха с премахването на границите", каза Вълчев. 

Той заяви, че изборът на Европейската комисия БТА да организира този съвместен проект за политиките за сближаване и общото бъдеще на Балканите е естествен, защото 127 години "Б" в името на агенцията означава не само "Българска", а и "Балканска". 

Самостоятелен отдел за балканските страни в агенцията има от 1951 г., а от 2021 г. "Балкани" е вече дирекция. От 1973 г. БТА обявява и "Спортист на Балканите" - класация, която прави с участието на спортните редакции на всички балкански новинарски агенции, включително Аджерпрес. 

"Днешният разговор има и още един смисъл - да представи усилията на България и Румъния да предават знание за ЕС на останалите страни в Европа, които не са членове на Съюза. Това е продължение и на политиката на България, която посвети първото си председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. на разширяването на Съюза на Западните Балкани, както и на общата европейска политика за насърчаване на развитието на регионалното сътрудничество чрез целево финансиране с фондове за трансгранично сближаване", каза Вълчев. 

По думите му една от големите цели на тези фондове е да бъде осигурена повече свързаност, а и между България и Румъния все още имат много какво да направят за своята близост в чисто физически план в транспорта с изграждане на мостове над Дунав и магистрали и нови железопътни връзки. 

"За общото бъдеще на Балканите в Европа е особено важна информационната свързаност, за която голяма отговорност носим именно информационните агенции", заяви Вълчев.