site.btaБТА носи в Белград знанието на България за Европейския съюз, заяви генералният директор на Агенцията Кирил Вълчев

Българската телеграфна агенция (БТА) носи в Белград знанието на България за Европейския съюз (ЕС) и за възможностите в съюза за българските граждани в Сърбия. Това заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев на откриването на трансграничната конференция "Европа на Балканите: Заедно чрез знание", който Агенцията изпълнява с подкрепата на Европейската комисия (ЕК). Форумът се провежда в Националния пресклуб на БТА в Белград. 

Благодарение на Национален пресклуб на БТА - дописничеството на кореспондента Теодора Енчева, която от днес има и помощник в лицето на оператора Емил Чонкич, Белград и Сърбия вече са част от общите европейски разговори, които БТА организира с подкрепата на ЕК, посочи Вълчев. Той подчерта, че този разговор се провежда в навечерието на 1 март - датата, на която преди 13 години през 2012 г. ЕС предостави статут на кандидат-член на Сърбия. И големият смисъл на този диалог е да обсъдим как да продължи сближаването ни, така че между днешните студенти в България и Сърбия утре да няма граница, отбеляза Вълчев. Той изтъкна, че голямата цел трябва да бъде не втори граничен пункт при Калотина за българите от Цариброд, за какъвто те аргументирано настояват, а изобщо да няма граничен пункт.

Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на ЕС, така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в Евросъюза. ЕС помага на всички свои членове, защото като съюз също печели от всеки един свой член, заяви директорът на БТА. По думите му смисълът на тези срещи е да се покаже взаимният принос.

Днешният разговор в Националния пресклуб на БТА в Белград е продължение на проекта на националната информационна агенция на България “Европа на Балканите: Общо бъдеще”, с който БТА в партньорство с ЕК започна да представя европейските политики по сближаване на България и на нейните съседи, посочи Вълчев. Той припомни, че преди това БТА, отново с подкрепата на ЕК, имаше проект “Европа в България: Общо бъдеще”, в който Агенцията представи европейските политики на сближаване между регионите именно в самата България. Разговори като този в Белград вече имаше в Босилеград и Скопие и предстоят в Букурещ в Румъния, Одрин в Турция и Солун в Гърция, каза Вълчев.

Той заяви, че БТА носи в Белград знанието на България за ЕС, защото България знае какво е да си в Европейския съюз и БТА се опитва да помогне и в Сърбия повече хора да го разберат. Тези разговори дават знание и за българските граждани в Сърбия за възможностите им като граждани и на ЕС с техните български паспорти. А след пълноправното влизане на България в Шенген възможностите за българските граждани в ЕС стават още по-големи, заяви Кирил Вълчев. Съгласно Закона за БТА, Агенцията отговаря за осигуряването на информация за живота на българите, живеещи извън границите на България, както и осведомяването им за събитията в страната, отбеляза Вълчев.

Особено ценни, каза той, са възможностите в сферата на образованието, които ЕС дава за европейските граждани и затова ударение в разговора в Белград е участието на проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите и ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи, както и нейни колеги от Белград. Но най-ценното за европейските граждани е защитата, която имат от ЕС на техните права, които са основани на европейските ценности и стандарти, подчерта Вълчев. По думите му повече знание за тези ценности и стандарти могат да помогнат по-скоро Сърбия също да стане част от ЕС и всички нейни граждани да използват възможностите от членството в ЕС, както вече 18 години могат да го правят българските граждани, включително и тези в Сърбия.

В заключение Кирил Вълчев припомни, че за 190-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов на 7 ноември 1834 г. БТА и българското посолство в Сърбия поставиха паметна плоча в Белград, където е живял и работил като журналист. Тя е временно на територията на консулската служба към българското посолство също на улица “Светогорска”, където е “дописничеството” на БТА, но преди дни получихме и официално разрешение от Белградската община да сложим плочата за постоянно на самата улица, което планираме да сторим в края на април - началото на май, когато през 1872 г. Каравелов е избран за председател на Българския революционен централен комитет, който готви Априлското въстание, избухнало също през този период на годината, заяви Вълчев. По думите му тази паметна плоча напомня и за писаните в Белград от Любен Каравелов статии като озаглавената “Какво ни трябва?”, в която говори за нуждата от солидарност между сърбите и българите, каквато, по думите му, “е имало още отдавна, но тая солидарност често е била нарушавана от нашите владетели, които често са карали народа да се мрази и бие със своя брат, само за да задоволят своето самолюбие”. В същата статия той говори дори за обединение на двата народа - сякаш предчувствайки възможността да бъдат заедно в Европейския съюз, от който е част България, а Сърбия е поела пътя към присъединяване. Но и отправя призив, който е актуален и днес водещ принцип в съвременния Европейски съюз: “Нека оставим всеки народ да си живее както иска, нека оставим всеки да си има свои училища, свое вътрешно самоуправление, свое вътрешно развитие”, защото “народността не зависи от волята на отделни лица, а е и невъзможно човек да избира своята народност; какъвто съм се родил, такъв си оставам, колкото и да се отказвам от това”, каза Вълчев. 

В Сърбия Каравелов среща голяма си любов - Наталия (Ната), която става негова съпруга и той цял живот нарича “мила”. В книгата “Големите любови на българските поети и писатели“ Венелин Митев пише: “Съвременници твърдят, че без тази жена Каравелов едва ли би успял да разгърне толкова обширна дейност като писател, журналист, печатар, общественик и революционер, припомни събитията от историята Вълчев. Каравелица, както всички я наричат, по цял ден върти колелото на машината, която печата „Свобода“ и „Независимост“, лепи адресите на пратките с вестници и ги носи в пощата, като едновременно с това пазарува, готви, пере, чисти, и то не само на мъжа си, но и на печатарите, които живеят у дома им. Наталия бди над мъжа си като орлица и люто се кара с всеки емигрант, който се опитва да му губи времето и да му пречи да пише. Това, че те са двамата къде ли не из Балканите е пример, че не териториите, а хората са ценни, за чиито права да бъдат оставени да бъдат каквито са се родили пледира Любен Каравелов в белградската си публицистика, заяви Кирил Вълчев. Той посочи, че историята на този бележит българин и любимата му сръбкиня показва, че когато има любов между хората “и под студа и под снега живот се захваща”, както завършва превърналото се в песен знаменито стихотворение на Любен Каравелов “Хубава си, моя горо”. Най-сетне да отбележим, че днешната ни среща е преди 1 март - Баба Марта, а традицията с мартениците се пази не само от българите, а и от други народи на Балканите, включително и в Сърбия, заяви директорът на БТА.