site.btaУспешни европроекти обсъдиха участниците на местната конференция по проект "Европа на Балканите: Общо бъдеще" в Смолян

Експерти представиха успешни европейски проекти на местна конференция по проект "Европа на Балканите: Общо бъдеще" в Смолян. Тя се проведе в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в родопския град. Във форума взеха участие представители на държавната и местната власт и екипът на Областния информационен център.

За съжаление, сътрудничеството между балканските държави в контекста на европейската политика и сближаването се случва доста бавно. Това каза заместник областният управител на Смолян Зарко Маринов, който откри форума. За пример той посочи Граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Рудозем – Ксанти“, от чието пускане в експлоатация зависи отварянето на Централните Родопи към Беломорието. Той е без алтернатива за икономическото развитие на региона и забавянето на връзката е част от причините за обезлюдяването му, допълни Маринов. Той подчерта, че Областната администрация в Смолян винаги е поставяла отварянето на региона към Гърция като основен приоритет. Най-накрая можем да се поздравим, че граничният пункт в Рудозем е факт и успяхме документално да го прехвърлим на агенция „Митници“, като очакваме в близко време и да заработи, коментира заместник областният управител. В момента се очаква да бъде завършена пътната връзка от гръцка страна. Маринов коментира, че има много случаи, в които съвместно с гръцките партньори постигат успехи по доста проекти, свързани с трансграничното сътрудничество, но невинаги получават подкрепа от правителството. Като че ли все още централната власт не гледа на този процес с достатъчна сериозност, а бихме могли да постигнем повече успехи, ако получаваме подкрепа, допълни Маринов. 

Ако този пункт беше отворен още 1998 година, съдбата на целия регион щеше да бъде друга, както от българска, така и от гръцка страна, коментира д-р инж. Момчил Караиванов от Областната администрация, координатор на Регионален академичен център на БАН за Смолянска област. ГКПП „Рудозем – Ксанти“ и подходният път са изградени по проекта  „CrossBo/Стремеж към подобряване на трансграничната достъпност“  с финансиране по програмата Interreg V-A Гърция—България за периода 2014-2020 г. Общата инвестиция е над 38 млн. евро. Партньори по проекта са гръцката пътна агенция – EGNATIA ODOS  S.A., Агенция „Пътна инфраструктура” и Областна администрация - Смолян. Този проект беше изпълнен с много сърце и желание, а не само като строителен обект, коментира Караиванов. По думите му това е най-функционалният пункт в държавата и е с необходимата интензивност на осветеност. Вървейки към Европа, е нормално да имаме релевантност, както на условията за кандидатстване, така и на условията, по които да може да се осъществява съответният контрол, посочи експертът. 

В Смолянска област до момента са реализирани или са в процес на реализация 944 европейски проекти на обща стойност над 425 млн. лева, съобщи Зорница Ставрева, експерт в Областен информационен център – Смолян. Община Смолян е водеща с 306 проекта на стойност 247 млн. лева. Община Девин е спечелила 100 проекта на стойност 31 млн. лева, а Златоград – 144 за 33 млн. лева. Останалите общини са усвоили средства по минимум 45 проекта. Най-добре представена по брой проекти е Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ - 456. Това означава, че на областно ниво бизнесът е имал интерес, което до голяма степен се дължи на процедурите за преодоляване на последствията от COVID-19, посочи Ставрева. По ОП „Развитие на селските райони“ са реализирани 195 проекта. В областта девет от 10-те общини се селски. По Националния план за възстановяване и устойчивост ще се реализират 44 проекта. ОП „Региони в растеж“ е с 30 проекта със значително инвестирани суми от над 87 млн. лева. Шест проекта са реализирани по ОП „Околна среда“, които са на обща стойност близо 15 млн. лева. По ОП „Развитие на човешките ресурси“ проектите са 95. Европейското финансиране не се съсредоточава само в мащабни инфраструктурни проекти, а и върху развитието на хората, отбеляза Ставрева. По думите ѝ новият подход на Интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) дава възможност да се работи на регионално ниво и в един проект да има дейности от различни програми. Концепциите за ИТИ от областта са седем. 

Програмата Interreg  „Гърция – България“ за трансгранично сътрудничество се радва на сериозен интерес на бенефициенти в региона и проектите, които са финансирани, са с ключово значение и огромен интерес от цялата общественост, каза Величка Костадинова, експерт управление на проекти към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В рамките на новия програмен период 2021-2027 година ще се финансират проектни предложения от бюджета на програмата, който е 84 млн. евро. Той е намален в сравнение с миналия период, когато беше малко над 120 млн. евро, каза Костадинова. Програмните приоритети са три – „По-устойчив и зелен трансграничен регион“ с бюджет 35 млн. евро, който е свързан със Зелената сделка, „По-достъпен трансграничен регион“ с бюджет от 31 млн. евро и отразява анализ на дефицитите в трансграничния регион, сред които е транспортната свързаност, и „По-приобщаващ трансграничен регион“ с бюджет от 17,5 млн. евро. От българска страна участват областите Благоевград, Смолян, Хасково и Кърджали, а от гръцка - Еврос, Ксанти, Родопи, Драма, Кавала, Солун и Серес. Целевите групи и основните типове бенефициенти са национални, регионални и местни власти, както неправителствени публични и частни организации и търговски дружества. Предвиденият бюджет по първата покана възлизаше на над 32 млн. евро, като финансирането от ЕС чрез Европейски фонд за регионално развитие е 80 процента, а останалите 20 на сто са национално финансиране от страните, участващи в програмата.

Поканата беше затворена на 27 март, като подадените концепции надхвърлят осем пъти наличния бюджет по поканата, което означава, че конкуренцията е изключително сериозна, отбеляза Костадинова.  Ще бъдат надградени два проекта за развитие на капацитета за справяне с наводнения. Единият ще се ръководи от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" с участие на Областна администрация - Благоевград, Националния институт по метеорология и хидрология и кореспондиращите органи от гръцка страна. По новата програма са отпуснати 5,78 млн. По друг проект, свързан с укрепване на речни корита, ще бъдат инвестирани 5.78 млн. евро. Очаква се в рамките на първото полугодие и тази програма да бъде обявена, каза Костадинова. Други два стратегически проекта са предназначени да подобрят два вида транспорт – железопътния и автомобилния. Финансирането е по приоритет 2. По отношение на автомобилния транспорт водеща организация ще бъда Агенция „Пътна инфраструктура“, която ще реализира 17 млн. евро, а за жп транспорта ще отговаря Националната компания „Железопътна инфраструктура“ с финансиране от малко над 12 млн. евро.

Вярваме, че пунктът през Рудозем ще бъде отворен и гръцката страна ще направи всичко възможно, за да функционира, каза Константинос Пападопулос, собственик на консултантска агенция, занимаваща се с управлението на трансгранични проекти между България и Гърция. По думите му ИНТЕРРЕГ „Гърция – България“ е мост, който събира два народа. Той посочи, че всички фирми, които са били включени в програмата, са останали доволни от проекта и очакват новата програма. Пападопулос представи успешни практики на сътрудничество между бизнеси с различна насоченост от България и Гърция. По един от тези проекти се осъществява партньорство между винопроизводител от Гърция и бизнесмен от Смолян, създал с европейско финансиране винарна за представяне на гръцкото вино. Сред успешните проекти според Пападопулос е сътрудничество между гръцки и български фирми в областта на туризма, съчетавайки морска и планинска дестинация. По проект на партниращи ресторантьори е създаден нов кулинарен продукт на основата на родопската и гръцката кухня, съчетавайки в едно блюдо смилянски фасул и специфичен сорт зеле от остров Тасос. Според Константинос Пападопулос първата покана по ИНТЕРРЕГ „Гърция – България“  е само една първа стъпка, която се оказва много успешна. Сътрудничеството между фирмите е също толкова важно, колкото партньорството между общините и регионите, допълни Пападопулос.

Европейските финансирания, които са насочени към Агенцията по заетостта и Бюрото по труда в Смолян, изцяло са свързани с квалификация и преквалификация на лица, посочи Снежана Орлова, директор на Бюрото по труда в Смолян. Тя допълни, че  проблемът с липсата на кадри е повсеместен,  работодателите трудно намират хора със средно образование и с професионални квалификации. За Смолян най-голям глад за кадри има в туризма, търсят се  готвачи, сервитьори, камериери, планински водачи, а  крупни работодатели в машиностроенето също търсят работници.

Инвестициите от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) са насочени към повишаване на дигиталните умения, на професионалните квалификации на лицата, така че те да бъдат адаптивни към пазара на труда, посочи Орлова.  Дори работодатели, които имат наети лица, очакват с нетърпение тези мерки, чрез които работниците безплатно да бъдат преквалифицирани в съответните професии, коментира директорът на Бюрото по труда.

Община Смолян получи средства по инвестиционната програма по „Региони в растеж“ по пет мащабни проекта, посочи Мария Боготлиева от Община Смолян. Тя представи като  успешни проектите за мерки за енергийна ефективност, по които са санирани 12 многофамилни жилищни сгради; проект за обновяване на образователна инфраструктура, включващ и изграждане на нов физкултурен салон в Профилирана природо-математическа гимназия (ППМГ) „Васил Левски“. С финансиране по тази програма са извършени ремонти и рехабилитация на улици, тротоари, надлези, детски площадки, пешеходни алеи. Завършени са новите социални жилища, изградени по проект по „Региони в растеж“, и предстои скоро да бъдат настанени в тях нуждаещи се жители на Смолян, допълни Мария Боготлиева. Ремонтът и обновяването на Планетариума в Смолян също е финансирано по тази програма. Проекти за енергийно обновяване и мерки за енергийна ефективно на сградите на читалището в с. Смилян и Художествената галерия в Смолян предстои да се финансират по НПВУ. По плана ще се изгражда Младежки център в сградата на пострадало от пожар училище в Смолян.

Заедно с търговската камара в Ксанти направихме проучване за пречките, които стоят между бизнесите в България и Гърция при развиване на дейност в другата държава, каза председателят на Регионалната стопанска камара Иво Царев. По думите му сред проблемите са липса на знания на предприемачите за законодателството, административните процедури в съседната страна, кодовете за икономическа дейност, разлика в данъчните режими и социалното осигуряване. Правилата за създаване на бизнес пред данъчните власти и административните процедури се различават много, коментира Царев. Изготвени са три групи решения, които могат да съдействат за преодоляване на разликите. Това са широка и мащабна информационна кампания, организиране на повече трансгранични форуми и подобряване на сътрудничеството между държавните институции в двете страни, обясни Царев. Той посочи, че Регионалната стопанска камара е реализирала три проекта през изминалия програмен период. Те са били в областта на транспортната свързаност на регионите, опазването на биоразнообразието и стимулирането на иновативни методи за изложения. През следващия период участват в четири проектни предложения.

Музей на науките в Смолян, атракцион „Смилянски фасул и бобови храни в Родопите – здраве за хората и здраве за природата“, експозиция в читалището в Смилян на пана и модели, изработени от фасул, образователна дигитална игра „Отгледай своето ястие от фасул и бобови“, кулинарен екокалкулатор, родопска кулинарна съкровищница се планира да  бъдат създадени като интегрирана териториална инвестиция. Концепцията за интегрирана инвестиция "Развитие и целогодишно предлагане на устойчиви туристически продукти в Средните Родопи" бе представена от Надежда Митева, управител на Регионално сдружение на Научно-техническите съюзи. Концепцията обединява като партньори две читалища, две общини, две неправителствени организации и едно търговско дружество. Интегрираната разработка си поставя като цел да разшири обхвата на  туристическото предлагане в Родопите и да удължи туристическия сезон извън традиционно силните сезони. Планираният музей на науките се предвижда да бъде място за представяне на физиката, химията и всички природни науки по атрактивен начин, който да забавлява туристите, а и да се ползва като база за по-интересно представяне на науките за ученици и студенти от региона.

Проектите, които са променили изцяло облика на Смолян и областта, винаги се  усещат, когато  се прекрачват границите на тази прекрасна област, заяви проф. Татяна Дронзина от СУ „Св. Климент Охридски“. Тя се включи дистанционно в дискусията на конференцията. Според проф. Дронзина днес сме изправени пред един абсурд – Смолян, който е едно от най-красивите туристически места, се обезлюдява.

Проектът "Европа на Балканите: Общо бъдеще" се изпълнява с подкрепата на Европейската комисия. С този проект БТА си поставя за цел да предоставя информация на широката общественост и да насърчава открит диалог относно политиката на сближаване на Европейския съюз и да представя резултатите на местно ниво и изпълнението на политическите приоритети на съюза.

Началото на поредицата от конференции по проекта беше дадено на 20 декември миналата година в София. През 2024 г. БТА  организира дискусии в градовете Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Самоков, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, както и трансгранични конференции в Белград, Босилеград, Букурещ, Одрин, Скопие и Солун.

Следващите конференции са в Пазарджик, Кърджали и Хасково.