По-рано тази година, след години на дълги и трудни преговори, беше приет реформиран пакт за миграцията и убежищата. Само няколко месеца и едни избори по-късно обаче позицията на ЕС по отношение на миграцията се промени в посока на още по-твърд подход - с призиви за „нови начини“ за справяне с незаконната миграция в резултат на десния курс, поет от целия континент на последните избори, съобщава Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Миграцията е въпрос, който от години предизвика спорове в ЕС. На фона на поредицата от изборни успехи на крайно десни партии в целия блок и променящата се среда на сигурност, отделните държави заемат все по-рестриктивни позиции. Едва през май беше приет новият пакт за миграция и убежище, който ще започне да действа от лятото на 2025 г. и в който се предвиждат по-строги правила за борба с незаконните миграционни потоци.
Въпреки че призиви за по-твърди действия имаше още при приемането на пакта, те бяха потвърдени на срещата на върха на Европейския съвет миналата седмица, на която миграцията зае централно място - с подкрепата на все повече държави, които поискаха по-добра охрана на границите на ЕС, обсъждане на възможността да се създадат изнесени мигрантски центрове в трети страни и бързо прилагане на правилата за връщане на мигранти.
Преди срещата на върха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви в писмо до лидерите на ЕС, че през новия си мандат изпълнителната власт на ЕС ще обмисли създаването на центрове в трети страни, където нелегалните мигранти ще бъдат изпращани в очакване на връщане в страните им на произход. "Миграционната политика в ЕС може да бъде устойчива само ако тези, които нямат право да останат в ЕС, бъдат ефективно връщани", заяви в писмото си Урсула фон дер Лайен.
На срещата на върха миналия четвъртък лидерите на ЕС одобриха текст, в който се призовава за спешно ново законодателство за увеличаване и ускоряване на връщането на мигранти. Те също така призоваха ЕС да проучи „нови начини“ за противодействие на незаконната миграция.
Макар и да не се споменава изрично, тези мерки биха могли да включват т. нар. центрове извън ЕС, по модела на сделката, която Рим сключи с Тирана за изпращане на някои мигранти в Албания, където те ще чакат обработката на молбите им за получаване на убежище. Идеята обаче разделя 27-те държави членове на ЕС.
Понастоящем по-малко от 20 % от хората, на които е наредено да напуснат блока, се връщат в страната си на произход, според данни на ЕС. Европейската агенция за гранична и брегова охрана "Фронтекс" съобщи, че през първите девет месеца на тази година незаконните влизания са намалели с 42% в сравнение с миналата година - регистрирани са 166 000 преминавания на границите на ЕС. Данните показват спад от 79% по маршрута през Западните Балкани, спад от 64% по централносредиземноморския маршрут, докато по източната сухопътна граница се наблюдава голямо увеличение от 192%.
"Малката среща на върха" на Мелони
На 17 октомври италианският министър-председател Джорджа Мелони бе домакин на разговори за миграцията с Дания и Нидерландия, които събраха правителства на твърдо десни и центристки лидери лидери, задавайки тона преди основното събитие.
В тях участваха представители на Гърция, Чехия, Естония, Кипър, Словакия, Малта, Австрия, Полша и Унгария. Спорно беше присъствието на ръководителя на Европейската комисия фон дер Лайен.
Представителите на всички страни, които се срещнаха, се съгласиха, че „трябва да бъдем по-смели и по-бързи в реакциите си“, заяви след това министър-председателят на Чехия Петр Фиала.
Евродепутатът и съпредседател на Зелените Бас Ейкаут заяви преди срещата на върха, че „не трябва да се огъваме пред крайнодясното насаждане на страх и популистката пропаганда по отношение на миграцията“.
Препъникамък пред сделката между Италия и Албания
През ноември 2023 г. Италия и Албания сллючиха споразумение за обособяването на два управлявани от Италия мигрантски центъра на албанска територия, които започнаха да функционират в средата на октомври тази година. Центровете са предназначени за настаняване на лица, търсещи убежище, докато исканията им бъдат разгледани дистанционно от италиански съдии.
Шестнадесет мъже от Бангладеш и Египет пристигнаха в албанския пристанищен град Шънджън на 16 октомври.
Спорната сделка е разглеждана от останалите държави от ЕС като вариант за разглеждане на молбите на кандидатите за убежище извън Евросъюза, докато критиците я наричат „ново Гуантанамо“, което изнася проблема извън рамките на ЕС и е прекалено скъпо.
Миналия петък италиански съдии се произнесоха срещу задържането на първите мигранти в страна извън ЕС, като се позоваха на неотдавнашно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), че мъжете не отговарят на критериите за задържане в Албания и вместо това трябва да бъдат доведени обратно в Италия.
Четирима от 16-те бяха определени като „хора в уязвимо положение“ и бяха незабавно изпратени обратно в Италия. Останалите дванадесет се качиха в събота на кораб на италианската брегова охрана, който ги отведе в Бриндизи в Южна Италия, съобщиха албански пристанищни власти.
Решението на Съда в Рим предизвика остра реакция от страна на водещи членове на кабинета, като италианския вицепремиер и министър на транспорта Матео Салвини обвини съдиите в „политизиране“ на проблема. Мелони реагира на решението в платформата "Екс", като заяви: „Италианците поискаха да спра незаконната имиграция и аз ще направя всичко възможно, за да удържа на думата си и да спра трафика на хора“.
В понеделник италианското правителство одобри постановление за миграцията, в което се определя списък със сигурни държави, чиито граждани могат да бъдат експулсирани от Италия. Новата мярка цели да разреши правния проблем със съда в Рим. Според италианския правосъден министър Карло Нордио така съдът повече няма да може да блокира прилагането на плана.
Мерките на Италия по отношение на мигрантите, включително центровете ѝ в Албания, трябва да са в съответствие с правото на ЕС, заяви говорител на Европейската комисия в понеделник.
"Наясно сме с решението на съда в Италия и сме в контакт с италианските власти - в момента няма европейски списък със сигурни трети страни, държавите членове имат национални списъци, но се очаква да работим по него“, каза говорителят.
Какво се случва с миграцията в отделните държави членове на ЕС
Изглежда, че темата за миграцията в Европа вече е поела в нова посока. Докато мнозина подкрепят ускоряването на процедурите и прилагането на Пакта за миграция на ЕС, идеята за изнасяне на обработката на молбите за убежище извън ЕС предизвиква разделение. Някои държави обаче се опитват да се откажат от Пакта.
През последните седмици Нидерландия поиска от Европейската комисия да се откаже от Пакта за миграция на ЕС - безпрецедентен ход, който се смята за малко вероятен. Унгария последва примера ѝ.
През октомври полският министър-председател Доналд Туск обяви временно преустановяване на правото на убежище или на мигрантите, преминаващи от Беларус. Варшава обвинява Москва и Минск, че тласкат мигрантите към полската граница, която е и външна граница на ЕС, за да дестабилизират блока и да подкопаят сигурността.
Финландия, която граничи с Русия на изток, затвори общата им граница миналата година заради обвинения, че Москва умишлено довежда до пропускателните пунктове лица, търсещи убежище без документи. При пристигането си на срещата на върха финландският министър-председател Петери Орпо заяви, че „подкрепя и разбира Полша“, и призова за решение на ниво ЕС.
В Швеция сегашното дясно правителство се стреми да демонстрира най-твърдия подход при предоставяне на убежище в Европейския съюз и с гордост обявява, че броят на търсещите убежище в момента е най-ниският от 1997 г.
Въпреки втвърдената позиция по отношение на миграцията правителството категорично подкрепя новия пакт на ЕС за убежището и миграцията и е много скептично към страните, които искат да се откажат от него или искат да видят модел, подобен на този в Руанда.
Предишното правителство на Обединеното кралство планираше да депортира незабавно в Руанда лицата, търсещи убежище, които пристигат в Обединеното кралство без валидни документи. Планът беше отменен от сегашния министър-председател Киър Стармър в първия ден от встъпването му в длъжност.
На 18 октомври германският парламент одобри ограничаване на помощите, предлагани на търсещите убежище. Приемането на новите правила бележи повратна точка в отношението на Германия към имиграцията. Тя също така разшири граничния контрол по границите с всичките си девет съседи, като временно преустанови прилагането на елементи от правилата на ЕС за свободно движение.
Междувременно новият твърдолинеен министър на вътрешните работи на Франция Брюно Рьотайо се оплака, че законодателството на ЕС прави „почти невъзможно“ репатрирането на мигранти в родните им страни. Страната също така удължи временните гранични проверки със съседните си държави, включително Люксембург, Белгия, Германия, Италия, Испания и Швейцария. Те ще продължат до края на април следващата година.
Реакции на срещата на върха на ЕС
По време на срещата на върха германският канцлер Олаф Шолц призова държавите членове да напреднат в прилагането на новото споразумение на ЕС за миграцията. Той остана скептично настроен към идеята за изнесени миграционни центрове.
Към него се присъедини и испанският министър-председател Педро Санчес, който смята, че външните центрове няма да решат нито един от съществуващите проблеми, а ще създадат нови. Санчес, който също подкрепя ускоряването на изпълнението на Пакта на ЕС за миграцията, заяви, че „трябва да се изправим пред явлението миграция, мислейки за бъдещите поколения, а не за следващите избори“.
Словения е сред страните, които искат да ускорят прилагането на някои мерки от пакта за миграцията на ЕС. „Словения се обявява за незабавното прилагане на мерките, предназначени за включване на транзитните страни и страните на произход“, както и за повече целево финансиране в бъдеще, заяви министър-председателят Роберт Голоб в кулоарите на срещата на върха.
Португалският министър-председател Луиш Монтенегро заяви, че страната е готова да приема имигранти, но няма да го прави „с широко отворени врати“. Освен това той изрази подкрепата на страната за механизмите на ЕС срещу незаконната миграция, ако се спазват правата на човека.
Министър-председателят на Чехия Петър Фиала заяви пред журналисти по време на срещата на върха, че Европейският съюз трябва да промени из основи политиката си на връщане на мигранти, да защитава много по-добре външната си граница и да си сътрудничи повече с трети страни. Той каза още, че решението не е „да се правят проверки вътре в Шенгенското пространство, както се случва сега“.
Притеснения за ефекта върху страните извън ЕС
Босна и Херцеговина, като ключова транзитна страна по балканския миграционен маршрут, е изправена пред засилен натиск поради опитите за незаконно преминаване на границата с Хърватия. По-строгите мерки по границите на ЕС могат да доведат до по-голям брой мигранти, блокирани в Босна и Херцеговина.
Службата по въпросите на чужденците на Босна и Херцеговина не е обезпокоена от настоящия брой мигранти, който остава като предишните години. Въпреки че ситуацията по границите със Сърбия и Черна гора в момента е стабилна, властите предупреждават, че в предстоящия период може да се увеличи броят на незаконните влизания от Албания след споразумението между Италия и Албания.
/ВС/
news.modal.text
