Женевските конвенции са подписани преди 75 години, а на 19 август се отбелязва Световният ден на хуманитарната помощ. В условията на бушуващи конфликти по целия свят, до каква степен ЕС и неговите страни членки предоставят хуманитарна помощ на други държави и техните граждани в нужда? Това пише Европейският нюзрум (ЕНР) - платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.
Преди 75 години бяха подписани Женевските конвенции, които имат за цел да защитават човешките права на мирните граждани, попаднали във война, чрез международното хуманитарно право.
Четирите Женевски конвенции, подписани на 12 август 1949 г., са ратифицирани от 196 държави - от всички страни членки на ООН, както и от някои други организации, които могат да ратифицират тези международни договори.
Стриктно неутралният Международен комитет на Червения кръст (МКЧК) трябва да следи за спазването на конвенциите в световен мащаб. В условията на повече от 120 активни конфликта в света днес председателката на МКЧК Миряна Сполярич призова държавите и групите, участващи в конфликти по света, да подновят ангажимента си към Женевските конвенции.
В конвенциите се определят правилата за оказване на хуманитарна помощ, като се посочва, че "страните в конфликта трябва да позволят и да улеснят бързото и безпрепятствено преминаване на хуманитарната помощ за нуждаещите се цивилни, която е безпристрастна по своя характер и се извършва без каквито и да било срещуположни различия, при спазване на правото им на контрол".
На 19 август се отбелязва Световният ден на хуманитарната помощ, посветен на признанието за хуманитарните работници, които се стремят да подкрепят, спасяват и защитават хората на фронтовата линия в конфликтите по света, както и отдаването на почит на загиналите в хуманитарни дейности.
На 19 август 2003 г. общо 22-ма хуманитарни работници, сред които и специалният представител на генералния секретар на ООН за Ирак Серджо Виейра де Мейо, са убити при бомбен атентат в иракската столица Багдад. През 2008 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която обявява 19 август за Световен ден на хуманитарната помощ.
Три десетилетия хуманитарна помощ от ЕС
Страните членки и институциите на ЕС са сред най-големите дарители на хуманитарна помощ в света. От 1992 г. насам Европейската комисия е предоставила хуманитарна помощ на повече от 110 държави, като всяка година тя достига до милиони хора по света.
Финансирането на операции за хуманитарна помощ е предназначено за страни извън ЕС. Освен това Европейската комисия може да финансира операции за спешна помощ в отговор на бедствия от изключителен мащаб в рамките на блока.
Финансираната от ЕС хуманитарна помощ се предоставя в сътрудничество с агенции на ООН, международни организации и неправителствени организации. Тя обхваща различни области на интервенция - от храна и изхранване до настаняване и здравни грижи, включително вода и канализация или образование в извънредни ситуации.
Генералната дирекция "Европейска гражданска защита и операции за хуманитарна помощ" на Европейската комисия е създадена през 1992 г. като израз на европейската солидарност с нуждаещите се хора по света. Мрежа от хуманитарни експерти на ЕК в повече от 40 държави по света следи отблизо кризисните ситуации и операциите за оказване на помощ.
Помощта за Газа и Украйна в центъра на вниманието
През февруари Европейската комисия обяви първоначален бюджет за хуманитарна помощ в размер на повече от 1,8 млрд. евро за 2024 г., от които близо 470 млн. евро ще бъдат разпределени в Близкия изток и Северна Африка за посрещане на хуманитарните нужди на ивицата Газа и палестинското мирно население, както и на продължаващите регионални кризи в Сирия, Ливан, Йемен и съседните държави.
В допълнение към хуманитарната помощ, предоставяна и/или координирана от ЕС, страните членки разполагат и със собствени компетенции и бюджети за предоставяне на хуманитарна помощ на нуждаещи се чужди държави.
По-рано тази година обаче еврокомисарят за управлението при кризи Янез Ленарчич заяви, че "с навлизането в 2024 г. разликата между хуманитарните нужди и наличните ресурси продължава да се увеличава". Той припомни, че през 2023 г. не са били осигурени дори 40 % от 56,7 млрд. долара, необходими за съответстващ отговор на хуманитарните кризи по света.
Откакто войната в ивицата Газа избухна на 7 октомври миналата година, хуманитарната ситуация в палестинския анклав остава тежка, като почти цялото ѝ население от 2,4 милиона души е разселено и изпитва недостиг на храна.
ЕС е най-големият международен финансов поддръжник на палестинците, като подкрепата му за периода 2021-2024 г. се оценява на 1,2 млрд. евро. В края на юли ЕС съобщи, че е започнал да изплаща 400 млн. евро спешно финансиране за Палестинската автономия, за да помогне за справяне с нейните "критични" бюджетни проблеми.
Брюксел съобщи, че първият транш от 150 млн. евро включва безвъзмездни средства за изплащане на заплатите на държавните служители на Западния бряг и за подпомагане на уязвими семейства. Брюксел също така заяви, че в началото на септември ще представи законодателно предложение за "Цялостна програма за палестинско възстановяване и устойчивост".
През юли румънското правителство одобри спешна хуманитарна помощ на стойност около 1,7 млн. евро за мирното население в Газа, състояща се от храна и средства за подслон. От началото на войната на Русия в Украйна през 2022 г. Румъния също предоставя постоянна хуманитарна помощ в подкрепа на украинските граждани.
Словения си е поставила за цел да увеличи равнището на своята помощ за развитие и хуманитарната си помощ от 0,29 % от брутния си вътрешен продукт през 2022 г. на 0,33 % до 2030 г. Страната е реагирала на кризи като тази в Украйна и Близкия изток, както и на продоволствените кризи в африканските държави. В края на юли нейното правителство реши да отпусне 3,3 млн. евро на международни хуманитарни организации до 2026 г.
Северна Македония беше също така сред първите държави, които предоставиха военна, техническа и хуманитарна помощ на Украйна след руската агресия. В периода от 2022 г. до февруари 2024 г. тя предостави дванадесет пакета помощи на обща стойност 60 млн. евро.
ЕС се противопостави твърдо на войната на Русия, като наложи 14 последователни кръга от безпрецедентни санкции срещу Москва и предостави на Украйна помощи в размер на десетки милиарди евро - не само под формата на военна подкрепа, но и включващи хуманитарна помощ.
Призиви за по-голямо внимание към конфликтите в Африка
Дори когато войните в Украйна и ивицата Газа доминират в новините, конфликтите продължават да бушуват и в други части на света - например в региони и държави в Африка.
През май Абдурауф Гнон Конде, официален представител на службата на Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), подчерта необходимостта от незабавни действия за справяне с хуманитарните кризи в региона на Сахел, в противен случай ще бъдат въвлечени и други държави и това "ще се превърне в проблем за целия свят".
Служителят беше на посещение в Брюксел, за да отправи призив към представителите на ЕС да запазят вниманието си към африканските региони, където около 10,5 млн. души са разселени в резултат на конфликти.
Предишния ден той участва в организираната от ЕС конференция на донорите за Сахел. По време на събитието Европейската комисия обеща 201 млн. евро за уязвимите хора в Буркина Фасо, Камерун, Чад, Мали, Мавритания, Нигер и Нигерия.
Конфликтът бушува и в североизточната африканска държава Судан, която се намира на юг от Египет. Борбата за власт между армията и паравоенните формирования продължава от април 2023 г. насам. Милиони хора бягат вътре в самата страна или са избягали през границите в съседните държави.
Уил Картър, директор за Судан на Норвежкия съвет за бежанци (НСБ), заяви, че конференцията в Брюксел е "истински опит за съживяване на световните усилия", а обещаните средства са "отчаяно нужни за спасяване живота на милиони".
През април световните донори обещаха около 2 млрд. долара хуманитарна помощ за Судан. Френският президент Еманюел Макрон обяви, че около 900 млн. долара идват от ЕС и неговите страни членки.
