Европейски нюзрум

site.btaЕС след изборите: Преглед на резултатите и реакциите

ЕС след изборите: Преглед на резултатите и реакциите
ЕС след изборите: Преглед на резултатите и реакциите
Снимка: AP Photo/Virginiya Mayo

Изборите за Европейски парламент минаха, а с тях и най-различни емоции в политическия спектър. Въпреки че проевропейците остават най-силната група в Европейския парламент, крайната десница също набра сила. Дотолкова, че френският президент Макрон свика предсрочни избори за Национално събрание, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

През уикенда гласоподавателите в целия ЕС гласуваха за 720 членове на Европейския парламент.  

Въпреки че центристките партии запазиха общото си мнозинство в Европейския парламент, крайнодесните партии в целия блок отбелязаха редица значими победи. След рекордни резултати през 2019 г. либералите и зелените загубиха места. 

Европейска народна партия (ЕНП): 186 места, +10;
Социалисти и демократи (С&Д): 135 места, – 4;
Обнови Европа: 79 места, – 23;
Европейски консерватори и реформисти (ЕКР): 73 места, +4;
Идентичност и демокрация (ИД): 58 места, +9;
Зелени/Европейски свободен алианс: 53 места, –18;
Левицата: 36 места, –1;
Независими членове на ЕП (НЧ): 45 места, –17;
Новоизбрани членове, неприсъединени към момента: 55 места.

Това са предварителни резултати от Европейския парламент, валидни към 11.06.2024, 17:52 часа, съпоставени с местата в досегашния парламент. 

"Демокрацията е жива", подчерта председателката на Европейския парламент Роберта Мецола, докато говореше от трибуната в пленарната зала на парламента, превърнат в огромен пресцентър в изборната нощ, пред повече от 1000 присъстващи журналисти.

Според прогнозите мнозинството, съставено от дясноцентристката ЕНП, социалистите и либералната партия "Обнови Европа", е около 400 места, с доста ясна разлика в сравнение с минималния праг от 360 места. Теоретично тези три проевропейски партии могат да се справят без външна подкрепа: тяхната коалиция беше наречена "мнозинството на Урсула" през целия последен законодателен период. 

"Ще изградим бастион срещу крайностите отляво и отдясно", обеща председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, чиято Европейска народна партия се наложи като първа политическа сила. Урсула фон дер Лайен се стреми и към втори мандат като председател на Комисията. 

Големи успехи на крайната десница в Германия и Франция; Мелони е силна в Италия

Преди изборите се прогнозираше промяна вдясно в европейската политика. Изборите показаха, че за крайнодесните партии гласа си са дали повече избиратели, отколкото преди. Крайнодесните партии са:

  • Първи по сила във Франция ("Национален сбор": 31,4%), Австрия (Австрийската партия на свободата: 25,4%), Италия ("Италиански братя": 28,8%), Унгария (ФИДЕС: 44,8%), Белгия ("Вламс беланг", 22,94%).
  • Втори по сила в Германия ("Алтернатива за Германия", 15,9%), Полша ("Право и справедливост", 36,2%), Нидерландия (Партия на свободата, 17,7%), Румъния ("Алианс за единство на румънците", 14,9%)
  • Трети по сила в Испания ("Вокс"; 9,6%), Португалия ("ШЀГА!", 9,8%)

Числата са предварителни и се основават на данни от Европейския парламент чрез ДПА-Инфоком, последно актуализирани на 12 юни, 9:43 часа.

В Италия, където гласуваха малко по-малко от половината от имащите право на глас, крайнодясната партия "Италиански братя" на Джорджа Мелони спечели изборите с 28,8% от гласовете. Партията на министър-председателката надмина резултата си от националните избори през 2022 г., когато спечели 26%, засилвайки позициите на Мелони както във вътрешен план, така и на ниво ЕС. 

Във Франция крайната десница изпреварва значително алианса на президента Макрон, воден от неговата партия "Ренесанс". Събрала 31,4%, "Национален сбор" на Марин льо Пен постигна най-добрия си резултат в историята, в сравнение с 14,6% за центристкия алианс на Макрон – "Ренесанс". Резултатите са удар за Макрон, който дълго време се възприемаше като бастион срещу крайната десница в Европа.

Впоследствие френският президент свика парламентарни избори. Франция ще отиде до урните, за да гласува за ново Национално събрание на 30 юни, а вторият тур ще се произведе на 7 юли, заяви Макрон в обръщение към нацията.

За разлика от Франция, германското правителство отхвърли призивите за предсрочни избори поради загубите на коалиционните партии на изборите. 

Коалицията на германския канцлер Олаф Шолц, състояща се от неговата социалдемократическа партия, от Зелените и либералите, си осигури общо по-малко от една трета от гласовете (31%). Социалдемократическата партия отбеляза най-лошите си резултати досега на национални избори. Крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" получи близо 16% от гласовете и остана втора. Опозиционният алианс ХДС/ХСС (консерватори) зае първото място с 30 процента. 

В Чехия опозицията също спечели. Движението АНО получи над 26% от гласовете. Победата показа недоволството на избирателите от сегашното им правителство на европейските избори с рекордна избирателна активност. 

Загуби за крайната десница в Португалия и Швеция

Въпреки че крайната десница спечели позиции на изборите на някои места, най-вече във Франция и Германия, резултатите от изборите в Швеция и Португалия нанесоха удар на крайнодесните партии.

В Португалия крайнодясната партия ШЀГА! получи 9,8% от гласовете. След като преди три месеца тя направи фурор на парламентарните избори с 18%, сега не успя да постигне целта за изборна победа, която нейният лидер беше набелязал по време на предизборната кампания. 

Шведските демократи загубиха подкрепа за първи път след националния си пробив преди 15 години и получиха 13,2 процента. Крайнодясната партия е втората по големина в националния парламент на Швеция, но си осигури едва четвърто място на европейските избори. Една от причините за представянето им може да е това, че традиционният избирател на "Шведски демократи" не се интересува много от европейските избори. 

Липса на единство в крайнодесните движения, което ограничава тяхното влияние

Въпреки че всички споделят антиимигрантски платформи, разделението е дълбоко между тези, които искат да запазят ролята на Европа, помагаща на Украйна в борбата ѝ срещу руското нашествие, като партията на Мелони, и тези, които се отнасят с резерви към нея, сред които е "Национален сбор" на Льо Пен.

"Гласовете на крайната десница и на популистката десница не могат да се събират заедно, това ще ограничи пряката им тежест в законодателния орган", заяви пред АФП Себастиан Маяр от мозъчния тръст Институт "Жак Делор".

"Но кафявата (крайнодясна) вълна, особено видима във Франция, неизбежно ще проникне в политическия климат, в който ще действа Комисията, и мнозинството ще трябва да се съобразява с нея", добави той.

Възможна причина за ниската активност е умората от изборите

Според предварителните данни на Европейския парламент избирателната активност възлиза на 51,01%, което е леко повишение в сравнение с 50,66% на изборите през 2019 г. 

В някои държави членки едновременно с европейските избори се произведоха множество други видове избори или референдуми – например в Белгия и Словения.

Най-ниската избирателна активност е регистрирана в Хърватия – 21,34%, което е дори по-ниско от избирателна активност от 29,85% през 2019 година. Литва (28,35%) е единствената друга държава от ЕС с избирателна активност, по-ниска от 30 процента. 

Ниската избирателна активност в Хърватия се дължи на неотдавнашните парламентарни избори, които вероятно са отегчили обществеността както от изборите, така и от съответните кампании. Освен това хората смятат европейските избори за по-малко важни от тези на национално равнище.

В България, където избирателната активност също беше ниска (33,79%), се произведоха избори "две в едно", като се гласуваше за членове на Европейския парламент и на Националния парламент – за шести път в рамките на три години. 

Ингрид Шикова, преподавателка по европейска политика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", заяви пред БТА, че на изборите за Европейски парламент в България не е имало големи изненади. "Това, което загубихме от факта, че националните и европейските избори се проведоха едновременно, беше, че националните ни проблеми някак си засенчиха европейските", каза тя.

В Словения обаче избирателната активност надхвърли 41 процента, което е с дванадесет процентни пункта повече от 2019 г. и бележи най-високата избирателна активност от 2004 г. насам. Едновременното гласуване на три консултативни референдума за асистираната смърт, преференциалния вот на общите избори и употребата на канабис вероятно е допринесло за избирателната активност.

В Белгия, където се произведоха едновременно три вида избори – федерални, регионални и европейски – и гласуването е задължително, избирателната активност от 89,82% отбелязва най-високата стойност сред 27-те държави членки на ЕС.

ЕС наема служители: Какви са следващите стъпки?

Държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз ще се срещнат неофициално на 17 юни на вечеря в Брюксел. На вечерята те ще обсъдят за първи път разпределението на висшите длъжности в ЕС – председателството на Европейската комисия, Европейския съвет, Европейския парламент, както и върховния представител на ЕС за външната политика.

В края на месеца, на 27 и 28 юни, държавните глави на ЕС ще проведат двудневна среща на върха за постигане на споразумение за начина, по който ще бъдат разпределени гореспоменатите длъжности. 

 

/ПГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:23 на 03.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация