site.btaЕвропейски нюзрум: Босна и Херцеговина: Лидерите на ЕС се съгласиха за започване на преговори за членство
Решението на лидерите на ЕС да започнат преговори с Босна и Херцеговина (БиХ) бележи исторически момент за страната. Но и след това решение, възприемано като политически ход в условията на променяща се геополитика, особено след като Украйна получи статут на кандидат за членство в ЕС, Босна все още е изправена пред много препятствия по пътя си към присъединяване към ЕС, обобщава Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Лидерите на ЕС постигнаха съгласие в четвъртък да започнат преговори с Босна и Херцеговина за присъединяване към блока, въпреки че преговорите ще започнат едва след като балканската страна прокара още ключови реформи.
"Поздравления! Вашето място е в нашето европейско семейство. Днешното решение е ключова стъпка напред по пътя ви към ЕС", написа ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел в Екс (бивш Туитър), докато лидерите участваха в среща на върха в Брюксел на 22 март.
"Сега трудната работа трябва да продължи, за да може Босна и Херцеговина да напредва стабилно, както иска вашият народ", заяви Мишел.
Още реформи
Босна и Херцеговина е официален кандидат за членство от 2022 г., но трябваше да осъществи редица реформи, преди да получи зелена светлина за преминаване към следващия етап. Миналата седмица Брюксел заяви, че страната е изпълнила някои от необходимите стъпки, но някои съдебни и избирателни реформи все още не са осъществени.
Войната на Русия срещу Украйна даде нов тласък на стремежа на ЕС да се разшири в Източна и Централна Европа, като през декември страните членки се съгласиха да започнат преговори с Украйна и Молдова.
Стремежът към нови членове е част от усилията да се противодейства на руското и китайското влияние в "задния двор" на ЕС.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Босна вече е "напълно синхронизирана" с външната политика и политиката на сигурност на ЕС, подобрила е управлението на миграционните потоци и е приела закони за борба с прането на пари и финансирането на тероризма.
Тя приветства съгласието на Босна и Херцеговина да включи решенията на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) в националните наказателни регистри.
Фон дер Лайен отбеляза по-нататъшните стъпки към диалог и помирение след войната в страната през 1992-1995 г. със създаването на нов комитет за укрепване на мира.
Започването на преговорите е само началото на дълъг процес на по-нататъшни трудни реформи, които обикновено продължават много години, преди дадена страна да се присъедини към ЕС. Президентът на съставната единица с преобладаващо сръбско население Република Сръбска Милорад Додик, който остава съюзник на Кремъл, има огромно влияние в сръбската единица от години и често разпалва етническо напрежение, като по този начин застрашава пътя на Босна към ЕС.
Регионалните съседи на Босна - Северна Македония, Черна гора, Сърбия и Албания - вече са напред в усилията си за присъединяване, но всички те остават далеч от членството.
Пречки пред членството
Решението за започване на преговори за присъединяване беше посрещнато със силна съпротива от страна на група държави членки, сред които Нидерландия, Дания, Франция и Естония, според които напредъкът на Босна и Херцеговина по европейския път все още е ограничен.
Нидерландският парламент обмисляше да блокира началото на преговорите за присъединяване, но в крайна сметка не върза ръцете на премиера Марк Рюте. Рюте предупреди, че ветото би нанесло "огромни щети" на Нидерландия и убеди мнозинството да избере по-мека резолюция. Парламентът поиска от Рюте да блокира постигането на споразумение по преговорната рамка - процедурна стъпка преди започването на същинските преговори - докато БиХ не изпълни осемте допълнителни изисквания, определени от Европейската комисия в края на миналата година. По този начин той успя да постигне съгласие за символичната зелена светлина за започване на преговорите за присъединяване.
От друга страна, групата "Приятели на Балканите", която включва няколко държави като Австрия, Хърватия, Италия, Унгария и Словения, ускори напредъка на Сараево в процеса на интеграция. "Това е голяма крачка напред в това, което наричаме обединение, започването на преговорите за присъединяване на Босна и Херцеговина към ЕС", заяви италианският премиер Джорджа Мелони.
Министър-председателят на Словения Роберт Голоб определи решението на Европейския съвет да започне преговори за присъединяване към ЕС като важна стъпка по пътя на Босна и Херцеговина към европейското семейство. Според него решението е важно и окуражаващо послание към целия регион на Западните Балкани, което допринася за неговата стабилност, развитие и по-добро бъдеще.
Според Юрай Бланар, министър на външните работи и европейските въпроси на Словакия, присъединяването на Босна към ЕС е в интерес и на Словакия. Той припомни, че страните от Западните Балкани чакат членство в ЕС повече от две десетилетия.
Призиви за реформи, предвидими графици за присъединяване на Украйна, Молдова
Португалският министър-председател в оставка Антониу Коща бе сред онези, които възприеха по-предпазлив подход към разширяването. Въпреки че не се противопостави на членството в ЕС за Украйна, Молдова и Западните Балкани, например, той много пъти каза, че ЕС не може да ускори процеса и да вземе решение на базата на емоции – конкретно по отношение на Украйна. На 6 октомври, след неофициалната среща на върха на Европейския съвет в Гранада, Испания, Коща заяви, че за да бъде "успешно разширяването, е фундаментално да се приключат вътрешните реформи“, като посъветва да не се "правят реформи само в името на разширяването“, добавяйки, че и двата процеса "трябва да напредват по синхронизиран начин“. Коща също изрази загриженост, че настоящата фискална архитектура няма да може да се справи с толкова много различни икономики, добавяйки, че това е причината те да са против определянето на краен срок за реформите за разширяване на ЕС.
Румънският президент Клаус Йоханис призова за предвидим график за присъединяване на Украйна и Молдова, за бързо приемане на преговорните рамки, предложени от Комисията, и за организиране на първите междуправителствени конференции с двете страни кандидатки.
Хърватия силно се застъпва за присъединяването на БиХ
Решението на Европейския съвет за започване на преговори за присъединяване с Босна и Херцеговина е стимул за страната да продължи с реформите, заяви хърватският премиер Андрей Пленкович, добавяйки, че промяната на изборния закон и прекратяването "губещия се глас" на хърватите (на фона на по-многобройните босненски мюсюлмани - бел.ред.) са ключови за това, тъй като хърватите не смятат, че са справедливо представени в институциите.
„Това решение […] е брилянтен стимул за по-нататъшни реформи и наваксване, така че БиХ да може да влезе в конвоя, към който Украйна и Молдова се присъединиха малко по-рано“, каза Пленкович пред базираната в Мостар радио-телевизия Херцег-Босна. Пленкович заяви, че БиХ може да ускори напредъка си към ЕС чрез прилагане на реформи, тъй като смята, че избирателната реформа е ключовият въпрос.
"Ключово е да се разреши въпросът с легитимното представителство на хърватите в председателството на БиХ, тъй като тази аномалия съществува от 2006 г. Това е послание за неуважение към съставния народ и изкривяване на духа, буквата и споразумението от Дейтън.” БиХ има избирателна система, основана на три съставни етноса. Политически партии на бошняците (босненските мюсюлмани) се застъпват за изоставяне на етническия принцип в изборния процес. Хърватите, които са три пъти по-малко от бошняците във Федерация Босна и Херцеговина, се страхуват, че гласовете на по-многобройните бошняци имат превес над техните, което се случи вече четири пъти при избора на членове на колективното председателство.
България призовава Северна Македония да признае нейното малцинство
В изказване на конгреса на Европейската народна партия (ЕНП) в Букурещ българският вицепремиер Мария Иванова Габриел обеща подкрепата на България за Украйна, Молдова и Грузия по пътя им към присъединяване към ЕС. Процесът на разширяване на ЕС към Западните Балкани беше тема на среща между българския премиер Николай Денков и президента на Словения Наташа Пирц Мусар на 27 февруари.
"Нашият регион има огромен потенциал за развитие, ако работим заедно“, каза Денков, като уточни, че както България подкрепя разширяването на ЕС, така и страните кандидатки трябва да изпълнят ангажиментите си. На 6 март българското външно министерство призова Северна Македония да изпълни политическите ангажименти, поети в компромиса от 2022 г., който предлага конституцията на Северна Македония да бъде изменена, за да признае българското малцинство в страната, като по този начин се разчисти пътят към преговори за членство в ЕС .
Разширяване за останалите Западни Балкани?
Специалният представител на ЕС за диалога Белград-Прищина Мирослав Лайчак посочи, че ЕС е отворил вратата за разширяване, включително за региона на Западните Балкани. "Атмосферата в Брюксел и страните членки наистина се промени. Сега членовете са сериозно заинтересовани от разширяването. Вратите се отварят. Сега става дума за възползване от тази възможност. Това е геополитически въпрос за Европа. Без Балканския регион няма пълна интеграция”, каза той.
Европейският съвет заяви, че вътрешните реформи ще бъдат разгледани на предстояща среща с цел приемане на заключения до лятото на 2024 г.
Що се отнася до Северна Македония, специалният представител на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар се застъпи страната да стане кандидат за пълноправно членство в ЕС. "Северна Македония е много солиден партньор, както двустранно, така и в многостранни форуми като НАТО и ОССЕ", заяви той в публикация в Екс.
Той добави, че администрацията на САЩ очаква новото правителство да бъде ангажирано с НАТО, присъединяването към ЕС и борбата с корупцията.
/ВН/
news.modal.header
news.modal.text