site.btaЕвропейски нюзрум: Турция сто години по-късно: Ердоган – наследник и конкурент на Ататюрк

Сто години след като Кемал Ататюрк провъзгласи Турската република, страната се опитва да балансира между Изтока и Запада, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. Реджеп Тайип Ердоган иска да остави своя отпечатък върху съдбата на страната за сметка на нейния прочут основател, като налага идеята за „Века на Турция“

На 29 октомври Турция отбеляза 100-годишнината от създаването на своята модерна република. Програмата на честванията беше публикувана едва седмица по-рано, като правителството „дори не изпрати покани до чуждестранните лидери“, твърди Соли Йозел, професор по международни отношения в университета „Кадир Хас“ в Истанбул.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган е обвиняван от критиците си, че възхвалява една „нова Турция“, която е по-консервативна и по-религиозна. Освен че оформя турската политика и общество, Ердоган изглежда ясно осъзнава и геополитическото влияние, което може да упражнява.

Ердоган деблокира присъединяването на Швеция към НАТО

След 17-месечно дипломатическо противопоставяне Ердоган подписа протоколите за присъединяване на Стокхолм към НАТО миналия понеделник и изпрати документите за ратификация в парламента в Анкара. Той подчерта, че окончателното решение ще бъде взето в законодателния орган, където неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) има мнозинство заедно със съюзника си – ултранационалистическата Партия на националистическото действие (ПНД). Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и шведският министър-председател Улф Кристершон изразиха увереност, че Швеция ще влезе бързо в Алианса.

Турският президент по-рано заяви, че ще даде одобрението си за присъединяването на Швеция, „ако САЩ спазят обещанията си“, визирайки блокираната от Конгреса на САЩ продажба на изтребители F-16 на Турция.

Анкара вдигна ветото и позволи на Финландия да се присъедини към Атлантическия алианс през месец март, но само след отмяната на ембаргото за продажба на оръжие на Турция, което Хелзинки наложи през 2019 г. след турските операции срещу кюрдските сили в Северна Сирия. Финландия, която подаде молба за присъединяване към НАТО едновременно с Швеция, получи правото на членство през април. 

Турция неколкократно обвини Швеция, че укрива кюрдски бойци от забранени организации и поиска екстрадирането им. Ердоган също така поиска от Швеция да предприеме мерки срещу демонстрациите с публично изгаряне на Корана по време на протести в страната, които разгневиха много граждани на мюсюлмански страни. 

Турция и Унгария са последните членове на НАТО, които все още не са ратифицирали влизането на Швеция. То трябва да бъде одобрено от всички членове, за да влезе в сила. Ако и Унгария даде зелена светлина, Швеция вероятно ще може да се присъедини към Алианса преди срещата на външните министри на НАТО, насрочена за 28 и 29 ноември в централата в Брюксел.

Турция вече не очаква нищо от ЕС, заяви Ердоган

В отношенията на Анкара с ЕС обаче няма изглед за напредък. На 1 октомври турският президент заяви, че страната му „вече не очаква нищо от Европейския съюз, който ни кара да чакаме на прага му вече 40 години“. 

„Ние изпълнихме всички обещания, които дадохме на ЕС, но те не изпълниха почти никое от своите“, каза той и добави, че няма да „търпи никакви нови искания или условия по процеса за присъединяване“ към Съюза. 

През юли, преди заседанието на Съвета на ЕС по външните работи, посветено на Турция, министърът на външните работи на Словения Таня Файон подчерта, че обсъждането на кандидатурата на Турция за членство в ЕС има смисъл, ако страната прояви искрен интерес. В този контекст трябваше да бъдат обсъдени и редица предизвикателства като миграцията, кипърския въпрос и ролята на Турция като посредник във войната в Украйна. 

Посредник при войната в Украйна

Миналата година Турция предложи да играе ролята на посредник между Украйна и Русия, като помогна за сключването на споразумение, което позволи безопасен износ на зърно през Черно море. Оттогава насам Турция води разговори с двете страни за съживяване на сделката, която се разпадна, след като Русия се оттегли по-малко от година по-късно.

Както Русия, така и Украйна се подготвят за предстоящата изтощителна зима, като Украйна предупреждава за подновяване на ударите по енергийната си инфраструктура, докато Русия се опитва да потисне украинската контраофанзива.

На 21 октомври президентът Володимир Зеленски обяви, че Турция ще участва в мирните преговори в края на октомври, за да обсъди прекратяването на войната в Украйна. „Турция ще участва, като добави своя авторитетен глас и позиция“, заяви Зеленски. Не се очакваше участие на Русия в разговорите, в които Зеленски се надяваше да събере подкрепа за собствения си мирен план.

Средиземноморският остров Малта беше домакин на кръг от мирните преговори за Украйна на 28 и 29 октомври, след като подобни срещи бяха проведени по-рано през годината и в град Джеда, Саудитска Арабия, както и в Копенхаген, Дания. На саудитската среща на високо равнище, която не доведе до окончателна декларация, участваха представители на около 40 държави, включително Китай, Индия, Съединените щати и Украйна. 

Ердоган определя членовете на „Хамас“ като борци за свобода

Първият отговор на Ердоган след смъртоносните атаки на „Хамас“ на 7 октомври беше с премерен тон, като турският президент тогава осъди всички атаки срещу цивилни хора и призова Израел да бъде премерен в реакцията си. Ердоган обаче надигна много повече глас при смъртоносния удар по болницата „Ахли Араб“ в Газа по-миналата седмица, веднага след която „Хамас“ обвини Израел, че е предизвикал експлозията в болницата. Израел, от друга страна, заяви, че отговорна за това е заблудена палестинска ракета от Газа. Експлозията доведе до протести в целия мюсюлмански свят.

Миналата сряда Ердоган заяви, че отменя плановете си да посети Израел заради „нечовешката война“ срещу бойците на „Хамас“ в Газа. Турският лидер добави, че не гледа на „Хамас“ като на терористична организация, а като на „освободители“, които се борят за земята си. Това предизвика бързо и гневно осъждане от страна на израелското правителство.

Анкара поддържа контакти с „Хамас“ и публикува изявления, че се опитва да осигури „освобождаването на заложниците“. „Хамас“ се счита за терористична групировка в САЩ, Европа и Израел, но не и в Турция. 

Ердоган е разговарял по телефона с ръководителя на „Хамас“ Исмаил Хания. Според турски източници Ердоган е заявил, че трайно мирно решение в Близкия изток е възможно само с палестинска държава в границите от 1967 г. със столица Източен Йерусалим. Той е заявил, че Турция ще продължи да се застъпва за трайно мирно решение на международната сцена. В събота пресслужбата на турското правителство обяви в социалната медийна платформа „Х“ (бивш Туитър), че Турция ще продължи да работи за прекратяване на огъня в региона възможно най-скоро. Ердоган също така е поискал да се осигури допълнителна хуманитарна помощ за ивицата Газа.

Действията на Турция в Западните Балкани

Турция разшири влиянието си в Западните Балкани през последните години, главно в страните от региона с мюсюлманско население. В Босна и Херцеговина Анкара разшири присъствието си чрез откриване на образователни институции, но също така и чрез големи инфраструктурни проекти и мрежи на турски предприемачи. Турция е инвестирала повече от 284 млн. евро в инфраструктурата на Босна и Херцеговина, като междувременно беше обявен и проектът за магистрала Белград-Сараево на стойност четири милиарда евро, също финансиран от Анкара.

В наскоро публикуван доклад за външната търговия на Албанския статистически институт за периода януари-юли 2023 г. Турция се нарежда на трето място по големина сред търговските партньори на Албания с дял от 6,8 процента от обема.

Турция пое командването на мисията на НАТО в Косово КейФОР

Турция разгръща силите си и в Сърбия и Косово. На 25 октомври турският министър на отбраната Яшар Гюлер се срещна с министъра на отбраната на Сърбия Милош Вучевич в Белград. „Турция има голямо и значимо политическо, икономическо и културно влияние и значение в областта на сигурността за района на Западните Балкани“, заяви Вучевич.

Докато Гюлер подчерта, че Турция ще подкрепи присъединяването на Сърбия към ЕС, друга доминираща тема беше въпросът за сигурността в Северно Косово. Ръководените от НАТО сили КейФОР в Косово редовно сменят командването си – за последен път през октомври. Турският генерал-майор Йозкан Улуташ пое ръководството на силите с численост 4500 души. Това се случва в момент на подновено напрежение между Косово и съседна Сърбия. На 24 септември косовски сръбски паравоенни формирования устроиха засада на косовски полицейски патрул в Северно Косово, което е почти изцяло населено със сърби. При престрелката загинаха трима сърби и един косовски полицай.

„Окуражени сме от уверенията, които получихме от г-н Гюлер относно сигурността на сръбската общност в Косово и Метохия“, заяви Вучевич. Той добави, че Сърбия ще настоява „по административната линия [границата между Сърбия и Косово, която Белград не признава] към Косово и Метохия да присъстват само членове на КейФОР от косовско-метохийската страна и да продължат съвместните патрули на членовете на сръбската армия и на КейФОР“ там. Сърбия също така насърчава „пряката комуникация между началника на Генералния щаб на сръбските въоръжени сили и командира на КейФОР“, добави той.

Дистанцира ли се Турция от Запада?

С навлизането във втория век на Турската република остава въпросът в каква посока  се опитва Ердоган да насочи страната и дали в крайна сметка ще успее.

За Берк Есен, професор в университета „Сабанджъ“ в Истанбул, „Ердоган настоява за втора република – по-консервативна, по-ислямска, която се дистанцира от Запада“.

„Той се опитва да остави своя отпечатък върху всички важни политически сфери и върху всички проекти. Но независимо дали става дума за честване на независимостта на страната или за почитане на армията“, на която президентът е главнокомандващ, „Мустафа Кемал Ататюрк е навсякъде“, отбелязва академикът. „Той не е успял напълно да го заличи, но вероятно това ще се опита да направи след 2023 г.“, очаква Есен.

(Тази статия е подготвена от АФП, АНСА, Аджерпрес, Белга, БТА, ДПА, ЕФЕ, ФЕНА, ХИНА, МИА, СТА и ТАСР)