site.btaЕвропейски нюзрум: Хърватия празнува 10 години в ЕС – за съседните държави членството в Eвросъюза все още е далеч

Преди десетилетие Хърватия стана 28-мият член на Европейския съюз. Страната постигна стратегическите си цели, но членството доведе до значителен отлив на населението. Междувременно съседните държави все още са в чакалнята, съобщи Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

След като Хърватия чака десет години, присъединяването й към ЕС на 1 юли 2013 г. бе едно от най-важните събития в хърватската история наред с членството в НАТО, постигнато четири години по-рано, най-важната цел на външната политика на страната от обявяването на независимостта й. Това обаче може да се окаже последното разширяване на ЕС за много години, тъй като нито една от страните кандидатки не е близо до членство.

Преговорите на Хърватия отнеха повече време, отколкото на всяка друга настояща държава членка -  пет години и девет месеца. Преговорният процес бе обвързан с пълно сътрудничество с Международния трибунал за бивша Югославия в Хага (ICTY), който настояваше за ареста на генерал Анте Готовина. Преговорите бяха обременени от сътрудничеството с Трибунала в Хага и от блокадата на Словения във връзка с граничен спор между двете страни, както и от умората от разширяването сред страните членки по това време.

Хърватия подаде молба за членство на 21 февруари 2003 г., получи официален статут на кандидат на 18 юни 2004 г., а преговорите започнаха на 3 октомври 2005 г. Последната от преговорните глави беше затворена на 30 юни 2011 г.

Голям напредък, но не достатъчно бърз

Днес,  десет години след членство в ЕС, са постигнати много стратегически цели, сред които присъединяването към Шенгенското пространство и еврозоната, както и първото председателство на Хърватия на Съвета на ЕС през първата половина на 2020 г. Брюксел също подкрепи страната в свързването на най-южната й част с останалата част чрез моста Пелешац.

На фона на понижаващия се държавен дълг страната има добри фискални резултати. Правителството дори предвижда дългът да се понижи под 60 процента през следващата година, което отговаря на критериите от Маастрихт. Преди присъединяването на страната към ЕС хърватската икономика изпадна в рецесия, която продължи повече от шест години. Общият спад на реалния БВП за периода 2009-2014 г. достигна 12,6 на сто. БВП надхвърли отново нивото от 2008 г. едва през 2019 г.

Друг проблем е голямата разлика между столицата на страната Загреб, която има БВП от 131 процента от средното за ЕС, и източните области, които имат БВП под 40 процента от средното за Европа. Загреб генерира 34 процента от националния БВП през 2018 г., докато по-голямата част от населението (67 процента) живее в райони, където БВП на глава от населението е под 60 процента от средното за Европа.

Засилена емиграция

Хърватия загуби близо 10 процента от населението си поради емиграция през последното десетилетие. По-добрите условия на труд и живот в по-богатите страни членки, но също и недостигът на работна ръка – особено в Германия, която има повече от два милиона свободни работни места – доведоха до засилена емиграция.

За Хърватия има няколко признака, че тенденцията за напускане на страната се е забавила, но все още не е спряла. Опитът на други страни показва, че имиграцията и емиграцията се балансират взаимно, след като нивото на икономическо развитие достигне около 80 процента от средното за ЕС, което Хърватия почти е постигнала - 73 процента в момента.

Потенциалният растеж търпи отрицателни последици от намаляването на населението и ниската производителност, но реформите, които биха довели до по-ефективна публична администрация и по-добра съдебна система, биха имали положителен ефект. За да достигне средното ниво за Европа в обозримо бъдеще, хърватският растеж трябва да бъде много по-бърз от сегашния. Въпреки това ползите от членството в ЕС стават очевидни, когато Хърватия се сравни с някои други страни от бивша Югославия, които не се справят добре икономически.

Перспектива за разширяване на ЕС за региона

Всички страни от Западните Балкани с изключение на Косово получиха статут на кандидат: Босна и Херцеговина през 2022 г., Северна Македония през 2005 г., Албания през 2014 г., Черна гора през 2010 г., както и Сърбия през 2012 г.

Въпреки че руската инвазия в  Украйна доведе до някои промени в политиката на разширяване и геополитическите аспекти отново са в играта, трудно е да си представим по-нататъшното разширяване без реформа на процеса на вземане на решения, който вече е труден при сегашните 27 държави членки.

Що се отнася до страните от Западните Балкани, на срещата на върха в Солун през 2003 г. ЕС им обеща, че ще станат членове, когато изпълнят условията. Двадесет години по-късно само Хърватия и Словения са членове на ЕС, въпреки че Брюксел продължава да подчертава ангажимента си за разширяване, а страните от Западните Балкани изтъкват, че членството е тяхна стратегическа цел.

Наскоро седем държави членки призоваха страните от Западните Балкани да ускорят присъединяването си към ЕС. В изявление седемте страни начело с Австрия предупредиха, че процесът на разширяване е твърде бавен и не е дал достатъчно осезаеми резултати за хората в региона. В светлината на войната в Украйна и напрежението в Косово те също така предупредиха за опасността от нестабилност в региона.

Словения настоява за „смели политически избори“

Словения е една от страните, които силно се застъпват за интегрирането на страните от Западните Балкани в Европейския съюз. На 20-ата годишнина от срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Солун президентът на Словения Наташа Пирц Мусар, министър-председателят Роберт Голоб и външният министър Таня Файон излязоха със съвместно изявление, в което потвърждават трайната си подкрепа за страните от региона по пътя им към ЕС. Те припомниха, че много възможности са пропуснати и от двете страни след срещата на върха през 2003 г. „Първоначалният ентусиазъм за реформи в Западните Балкани изглежда е намалял донякъде през последните две десетилетия“, пишат те. В същото време, казаха те, ЕС бе изправен пред свои собствени проблеми и разширяването невинаги е било приоритет. „Ясно е, че този процес е основно стратегически избор, а не техническо упражнение. (…) Необходими са смели политически избори“, подчертаха те.

ЕС е наясно, че не може да остави Западните Балкани и страните от Източна Европа на влиянието на други страни, които не споделят ценностите, на които се основава ЕС. Поради тази причина съществува идеята източноевропейските страни да се доближат до единния пазар на ЕС и да се увеличи предприсъединителната помощ.

Интеграцията на Западните Балкани е геополитически интерес на ЕС

„Хърватия чака десетилетие. Успехът на всяко членство след Студената война е от решаващо значение за оправдаването на необходимостта от по-нататъшно разширяване. Всяко разширяване към Западните Балкани подновява необходимостта от разработване на механизъм за предотвратяване на разпространението на едностранни и двустранни спорове и интереси към многостранното ниво на Европейския съюз“, каза Лейла Рамич-Месихович, ръководител на катедрата по международни отношения и европейски изследвания в Международния университет BURCH.

Тя добави, че това в много отношения ограничи геополитическите планове и интереси на Европейския съюз, но също така застраши нивото на сигурност и стабилност на Западните Балкани, които смятат Европейския съюз за най-желаното геополитическо убежище.

Председателството на Испания на ЕС дава надежда

Испания поема председателството на Съвета на ЕС на 1 юли с поглед, отправен към Западните Балкани. Испанският министър-председател Педро Санчес посети всички страни в региона, с изключение на Косово, миналото лято, докато външният министър Хосе Мануел Албарес наскоро изрази желанието си да засили отношенията на Испания със Западните Балкани. През октомври испанският външен министър вероятно ще събере дипломациите на всяка страна от ЕС с колегите им от Западните Балкани.

Косово остава най-чувствителният въпрос за Испания в процеса на разширяване на ЕС към Западните Балкани. Отказът на Испания и четири други страни членки – Гърция, Кипър, Словакия и Румъния – да признаят независимостта на Косово от Сърбия през 2008 г. усложнява перспективите на Прищина да се присъедини към блока, въпреки че косовските власти кандидатстваха за статут на кандидат в края на миналата година. Освен това Испания е единствената страна в Шенгенското пространство, която не признава безвизово пътуване за граждани с косовски паспорти, въпреки подкрепата на Европейския парламент и други шенгенски страни за визова либерализация. Косово беше последната страна от Западните Балкани, която получи тази визова схема през април 2023 г.

През 2019 г. тогавашният президент на Косово Хашим Тачи призова Мадрид да признае независимостта на Косово с аргумента, че „Испания не е Сърбия, защото не се управлява от един Слободан Милошевич, нито Каталуния е Косово“.

Сърбия очаква испанското председателство да се съсредоточи върху разширяването

„Като се има предвид, че се провеждат дискусии на най-високо ниво в ЕС за възможна реформа и подобряване на политиката на разширяване, фактът, че Испания е страна, която традиционно е приятелски настроена към тази политика, определено е окуражаващ“, каза Милена Лазаревич от Центъра за европейска политика.

Поради твърдата позиция на Испания да не признава Косово, тя не очаква испанското правителство да постави молбата за членство на Косово на дневния ред.

Междувременно ситуацията в Северно Косово остава напрегната след неотдавнашните ожесточени сблъсъци между войници на ръководените от НАТО сили в Косово (КейФОР) и етнически сърби в град Звечан. Продължаващата ескалация замрази диалога Белград-Прищина, който беше стигнал до Охридското споразумение за нормализиране на отношенията през март. Сърбите, които представляват около шест процента от населението на Косово, бойкотираха изборите миналия месец в северните градове, където са мнозинство, позволявайки на етническите албанци да поемат контрола над местните общини въпреки минималната избирателна активност от под 3,5 процента.

Много сърби настояват както за изтеглянето на косовските полицейски сили, така и на кметовете етнически албанци, които не смятат за свои истински представители. Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г., но Белград отказва да я признае, което на практика попречи на Косово да получи място в ООН.