site.btaИзборите в Румъния бяха до голяма степен предсказуеми, защото бяха организирани от управляващите две най-големи партии на статуквото

Изборите в Румъния бяха до голяма степен предсказуеми, защото бяха организирани от управляващите две най-големи партии на статуквото. Такова мнение изрази пред БТА независимият журналист Стилиян Деянов, който активно следи политическите процеси в Румъния от 2005 г. насам. Той определя вота две в едно (за Европейски парламент и за местна власт) в северната ни съседка като много добър стратегически ход на управляващата коалиция между Социалдемократическата и Национално-либералната партия. 

“Управляващите партии печелят. Така всъщност е било и в началото на 20-и век - почти винаги този, който организира изборите, ги печели”, смята журналистът.

Следва интервюто, което Стилиян Деянов даде в пресклуба на БТА в Букурещ, в рамките на събитието “БТА 24/27 ЕС" с пряко включване от 27 държави по повод изборите за Европейски парламент.  

Господин Деянов, имаше ли изненади на изборите за Европейски парламент и местна власт в Румъния или те бяха по-скоро предсказуеми?

Със сигурност бяха предсказуеми, защото бяха организирани много добре от партиите на статуквото - двете най-големи партии в Румъния - Социалдемократическата и Национално-либералната. Единствените партии, които имат толкова силни структури навсякъде в страната. В Румъния, както в България, масовостта на партиите зависи от клиентелистките, семейните и всякакви други феодални мрежи на местно ниво. Обединявайки европейските и местните избори, СДП и НЛП направиха така, че всички тези клиентелистки и семейни мрежи, които така или иначе бяха изкарани от кметовете и общинските съветници да гласуват по места, направиха активността много по-голяма и на европейските избори, и после, в някакъв смисъл, предопределиха и резултата. Тук трябва да се направи уточнението - данните бяха цитирани от политолога Кристиян Първулеску, че СДП и НЛП имат кандидати в 90- 95 процента от населените места в Румъния. За другите партии това съвсем не е така. Например “Алианс за обединение на румънците“ (AUR) има кандидати в 40 процента от населените места и това естествено влияе и на другите избори. 

Важно е да отбележим и че местните избори бяха в един тур. Един тур означава, че този, който има повече, печели. Интересно е да се отбележи, че има стотици места в Румъния, където има един единствен кандидат. Още стотици места, в които има двама - от СДП и НЛП. Това няма как да не повлияе на цялостния резултат. 

Освен това коалицията СДП-НЛП беше вариативна. Имаше обща листа за евроизборите, за другите избори се решаваше според случая. На много места в страната имаха отделни листи, но там, където имаше опасност опозиционната партия “Съюз за спасение на Румъния” (USR) да спечели, те имаха общи кандидати или едните подкрепяха другите. И всъщност така партиите на статуквото, които управляваха последните три години Румъния, направиха много добър стратегически ход. 

От всичко казано дотук за мен лично резултатите не крият големи изненади. Управляващите партии печелят. Така всъщност е било и в началото на 20-и век – почти винаги този, който организира изборите, ги печели. 

На изборите на 9 юни Социалдемократическата партия спечели в много по-голяма степен от Национално-либералната, ако направим разбивка по партии, което потвърждава тенденцията, че от този съюз, който в различни форми е съществувал и в миналото, печеливши излизат социалдемократите. Причините за това са тема на друг, по-дълъг разговор. 

Можем ли да говорим за провал на десницата в Румъния на тези избори?

Много слабият резултат на Алианса на обединената десница - реформистката десница, за която предполагам питате, не беше голяма изненада. “Съюз за спасение на Румъния” (USR) направиха грешката да не се възползват от ролята си на активна реформаторска опозиция, която можеха да изиграят, след като национал-либералите предпочетоха да ги заменят в управлението със социалдемократите през 2021 г. Вместо това “Съюз за спасение на Румъния” се скара с партията на Дачиан Чолош, с която заедно постигна много добър резултат на парламентарните избори през 2020 г. На сегашните избори се коалира с още две партии, които в някакъв смисъл са по-близки до статуквото - партия “Народно движения” (PMP) на Траян Бъсеску, както и със Силата на Десницата на Лудовик Орбан - отделилите се от национал-либералната партия поради несъгласие да се встъпи в коалиция със СДП. Тази колиция дръпна всъщност “Съюз за спасение на Румъния” надолу, а не нагоре на изборите на 9 юни. 

Провалът на десницата се обяснява с две неща - първо те загубиха от реформаторския си профил. В момента този Алианс на обединената десница прилича по-скоро на Реформаторския блок, отколкото на Демократична България, ако си позволим да направим аналогия с България, мутатис мутандис.

Първоначално “Съюз за спасение на Румъния” обединяваше хора, които не бяха нито леви, нито десни. Бяха просто хора от разни неправителствени организации, които защитаваха архитекурното наслество на Букурещ. После към тях се присъединиха хора от средната класа в големите градове, а след това, в един трети етап първоначалната същност на партията почна да се губи след навлизането на разочаровани политици от други партии, с проникването й от хора, за които се казва, че са част от службите. И реформаторският потенциал се загуби. Имаше шанс с Дачиан Чолош преди четири години, когато имаше това общо правителство. Но Дачиан Чолош и РЕПЕР се явиха отделно днес. Мисля, че това беше едната причина за много слабия им резултат. Другата причина е контролът, упражняван от партиите на статуквото върху медии, държавните институции, служби, който направи така, че реформистката десница остана невидима, сблъска се със съдебни дела и прочие. Разбира се, тук не говорим за държава, подчинена изцяло на олигархията, както е в България. Не говорим дори и за сравнение с Румъния по времето на Ливиу Драгня и Виорика Данчила, когато репресията и опитите за използването на държавните институции за лични и партийни цели, бяха много по-силни. Но все пак се забелязва, че коалицията на статуквото (едно много по-малко олигархично статукво от българското), която управлява от три години, нанася удари върху свободното действие на румънската демокрация.

В България цялата кампания беше проведена с помощта на службите, с помощта на държавните институции. Имаме си главен олигарх, две партии, които почти изцяло контролират и прокуратура, и регулаторите, и службите, и всичко останало. В Румъния, благодарение на тези 10 години успешни действия на Националната дирекция за борба с корупцията (грубо – между 2005 и 2015) не е точно така. Продължава да има някаква независимост, в правосъдието, в държавните  и институции..., въпреки постоянните, бих казвал „естествени движения“ към завръщане към старото, към партията-държава. Румънски журналисти цитираха няколко случая в тази кампания, в които Националната дирекция за борба с корупцията изглежда взе участие, например започвайки няколко разследвания срещу хора от “Съюз за спасение на Румъния”. Имаше такива моменти, но пак казвам - не е толкова зле като в България.  

Със засилени или с отслабени позиции излизат от изборната битка националистите? Социологическите проучвания преди вота даваха повече проценти и преднина на “Алианс за обединение на румънците“ (AUR). 

Не можем да кажа точно поради тази структура, тази логика на вота, за която говорихме преди малко – местни избори, които теглят европейските зад себе си. Много зависи от правилата на състезанието. Президентските избори например са в два тура. Тоест ако лидерът на “Алианс за обединение на румънците” Джордже Симион се класира за втори тур, това ще е успех за партията. Естествено, че той няма да го спечели срещу който и да е кандидат, защото всички други ще се обединят, както се е случвало и във Франция с Марин Льо Пен.  Но е рано да даваме прогнози и за президентските избори през септември, и за парламентарните през декември. Тъкмо в следващите дни се очаква основните партии да избистрят стратегиите си за тези избори: дали СДП и НЛП ще се явят заедно, дали ще имат общи или отделни кандидати за президент, дали ще се кандидатира заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана и кои партии ще застанат зад него, каква ще бъде реакцията на реформаторската десница и в какъв формат ще се представят. Въпроси, чиито отговори ще получим през следващите месеци.