Подкрепата за Украйна и сигурността на европейския континент са тема номер едно в предизборната кампания за европейските избори в Естония. Това каза в интервю за БТА Стефано Брагироли, доцент по европейски изследвания и ръководител на магистърската програма „Изследвания на Европейския съюз и Русия (EURUS)“ в Института за политически изследвания „Йохан Скайт“ към университета в Тарту.
Като цяло всички основни партии от страната, участващи в изборите за Европейски парламент смятат това за приоритет и искат да видят повече подкрепа за Киев и по-силен ангажимент на ЕС да се противодейства на Русия, коментира Брагироли. Той отбеляза, че само един кандидат - Айво Питърсън от „Посока към суверенитет“ (KOOS), се застъпва за обратното. По думите му макар вероятно да привлича някои русофилски гласове, той очевидно представлява аутсайдер в естонския контекст.
Сред темите, които стоят на дневен ред са още икономиката, миграцията и зелените политики. Като цяло естонските партии споделят обща либерална нагласа по отношение на икономиката и ролята на държавата, но по време на криза някои от тях като Центристката партия, социалдемократите и Естонската национална консервативна партия отдават по-голямо значение на състоянието на икономиката и поставят акцент върху социалната солидарност. Политиките в областта на миграцията и екологията разделят либералните партии - "Естония200", Партията за реформа и социалдемократите - понастоящем сред управляващите, от нелибералните - Естонската национална консервативна партия, Партията на центъра и партия „Отечество“, които са в опозиция, коментира Брагироли.
По думите му опозицията използва европейските избори, за да натрупа популярност, затова се фокусира и върху националните теми. От друга страна управляващите на национално ниво партии се опитват да изместят фокуса към теми от външната политика като европейската сигурност и ситуацията в Украйна, добави Брагироли.
Характеристики на предизборната кампания за евровота
Кампанията, която се води за предстоящите избори за Европейски парламент е изцяло онлайн. На обществените места има много малко плакати и листовки на партиите. Като цяло мотивацията е доста ниска и не бива да очакваме големи промени в избирателната активност, като се очертава тя да е ниска, каза Брагироли. Той отбеляза, че една от особеностите при провеждането на избори в Естония е онлайн гласуването. По време на последните парламентарни избори мнозинството от избирателите избраха да упражнят правото си на глас по този начин. Ще бъде интересно да се види дали това е така и този път. Освен това ще бъде интересно да се види до каква степен тази форма на гласуване се възприема все повече като неутрален инструмент. Гласуването по електронен път се използва от 2005 г. насам, но през последната година крайната десница все по-често поставя под въпрос неговата легитимност, тъй като това е предпочитаният начин на гласуване сред либералните избиратели - по начин, сравним с гласуването по пощата в САЩ, коментира Брагироли. Според него друг важен фактор е, че този път много малко партийни лидери са решили да се кандидатират за ЕП, знаейки, че няма да заемат място. В момента се кандидатират само лидерите на опозиционните партии. Кая Калас съзнателно реши да не се кандидатира. Въпреки официалния си отказ обаче тя продължава да бъде основен кандидат за високи постове в ЕС – за Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, каза Брагироли.
Прогноза за изхода от вота
В момента водеща сила изглежда е опозиционната консервативна партия „Отечество“, следвана от Партията за реформа на Кая Калас и крайнодясната Естонска национална консервативна партия. Като цяло нелибералните гласове вероятно ще се увеличават - както в Естония, така и в останалата част на ЕС. От 7-те места за ЕП от Естония можем да предположим, че 2 ще отидат при „Отечество“и 2 при Партията за реформа, а останалите ще бъдат разпределени между Партията на центъра, Социалдемократите и Естонската национална консервативна партия, както и либералната "Естония200", каза още Брагироли.
* Стефано Брагироли е доцент по европейски изследвания и ръководител на магистърската програма „Изследвания на Европейския съюз и Русия (EURUS)“ в Института за политически изследвания „Йохан Скайт“ към университета в Тарту. Основната му изследователска област включва европейската политика, партийния популизъм, евроскептицизма и отношенията ЕС-Русия. Притежава докторска степен от Университета в Сиена, Италия.
/ПТА/
news.modal.text
