Дали на 16 години човек е събрал достатъчно житейски опит, обществено-политическа грамотност и аналитично мислене, за да участва в политическия живот? След дълги дебати Германия отговори положително на този въпрос, като понижи минималната възраст за гласуване в изборите за Европейски парламент до 16 години, следвайки примера на Белгия, Малта и Австрия и на федерално ниво, след като повечето провинции на страната вече да допускат 16- и 17-годишни да гласуват в общински и регионални избори.
Така се образува една нова значителна група избиратели, която партиите се опитват да убедят в посланията си - само 16-годишните в Германия са 785 000 при близо 65 милиона души с право на глас в страната. Около две трети от германските избиратели, които гласуват за първи път, възнамеряват да участват в европейските избори. Въпреки това само малка част от тях се чувстват добре информирани за функциите на Европейския парламент, сочат резултатите от представително проучване сред 1000 души на възраст между 16 и 23 години, проведено от F&P Marketingforschung GmbH по поръчка на "Грийнпийс".
Нагласите сред младежите и активността, която те ще проявят във вота, поради това ще бъдат следени внимателно от анализаторите, много от които се опасяват, че най-младите избиратели ще бъдат привлечени от крайната десница. Повод за тези страхове даде публикуваното преди близо месец проучване "Младежта в Германия 2024" (Jugend in Deutschland 2024), обхванало над 2000 души на възраст между 14 и 29 години. Запитани коя партия биха предпочели, 22 процента от участниците в анкетата са посочили Алтернатива за Германия, която развива изключително активна кампания в социалните мрежи и най-вече в "ТикТок". За повечето младежи социалните мрежи са основен източник на информация, но дали те ще бъдат достатъчно убедителни? И дали лайковете ще се окажат достатъчно добър индикатор за политическите възгледи на "поколението Z"?
Осмото проучване "Млада Европа" на Фондация "ТУИ" (TUI Stiftung), публикувано тази седмица, дава малко по-широка представа за начина, по който младите хора възприемат Европа и своето място в нея.
Проучването, проведено от социологическия институт "ЮГав" (YouGov), обхваща 5874 младежи на възраст между 16 и 26 години в Германия, Франция, Испания, Италия, Гърция и Полша.
Младите хора се чувстват европейци и ценят възможността да пътуват свободно в границите на ЕС, но не се чувстват достатъчно добре представени политически, установява анкетата.
Макар да са усвоили постиженията и ценностите на ЕС и демокрацията, младежите все пак отчитат редица слабости и проблеми.
Според проучването мнозинството от тях смятат, че най-големите постижения на ЕС са свободното пътуване в рамките на държавите членки, възможността за работа в други страни и обучението в различни европейски университети. След това се нареждат ценности като мира, демокрацията и правата на човека, които анкетираните също приписват на ЕС. Използването на евтини мобилни услуги в рамките на ЕС е в средата на класацията.
Мнозинството от младите хора се чувстват и европейци
Един от резултатите от проучването е, че в светоусещането на младите хора доминира "хибридната" идентичност. Между 50 и 70 процента от участниците в допитването се възприемат като граждани както на Европа, така и на собствената си страна. Само малка част от тях се възприемат изключително като граждани на родната си страна.
Полша прави изключение, като там делът на младежите, които се чувстват свързани изключително с родината си, е нараснал до 55 процента. Въпреки това 50 процента от анкетираните в Полша също така смятат, че членството в ЕС е нещо добро, 65 процента от анкетираните в Германия са съгласни с това твърдение, а около четирима от всеки десет анкетирани дори смятат, че връзката между страните от ЕС трябва да бъде по-тясна, както и че страните членки трябва да отстъпят повече правомощия на ЕС.
Слаби оценки за политиката
Анкетираните не са обаче особено доволни от европейската политика. Според проучването само 17 процента от участниците в допитването се чувстват "силно" или "много силно" представени от Европейския парламент, като в Германия този дял е малко по-висок – 19 процента. Ситуацията не е много по-добра и на национално ниво: средно само 17 процента от младите хора се чувстват представени от съответния национален парламент. В Германия 23 процента казват, че парламентът ме представлява "силно" или "много силно".
Същевременно те оценяват националните избори като по-важни от европейските - съответно 68 процента спрямо 58 процента.
Освен това около една трета от младите хора имат впечатлението, че в съответните им страни се наблюдава склонност да бъдат вземани под внимание интересите на по-възрастните, като в Германия този отговор дават 40 процента. Повече от половината са склонни да се съгласят с твърдението, че политиците не се интересуват много от мнението на младите хора, а повече от две трети от анкетираните са склонни да смятат, че в политиката се говори твърде много и се действа твърде малко.
По отношение на най-неотложния проблем на ниво ЕС в момента темата за миграцията и предоставянето на убежище заема първото място с 36 процента (46 процента от анкетираните в Германия).
Следват опазването на околната среда и климата, образователната политика и цифровизацията.
Слабо доверие в политическите партии, компаниите и медиите
Според проучването младите хора имат малко доверие в политическите институции, политическите партии, големите компании и медиите. Единствено науката се радва на доверие над средното – 67 процента. Стойностите се различават в зависимост от държавата: в Полша 59 процента заявяват, че имат "пълно" или "донякъде" доверие в тази област, в Италия – 78 процента, докато другите изследвани области се класират значително по-ниско във всички включени държави: полицията се ползва с доверие при 39 процента, институциите на ЕС – при 35 процента, националните съдилища - 30 процента, частните и обществените медии - съответно 21 и 20 процента. След тях се нареждат големите компании и корпорации, националните политически институции и политическите партии.
В Германия, от друга страна, съдилищата и полицията се ползват със сравнително високи нива на доверие - съответно 55 и 54 процента.
Песимистична представа за бъдещето
Около една трета от младите хора са песимистично настроени за своето бъдеще. Само във Франция младежите са по-оптимистично настроени, а в сравнение с предходната година настроенията в Германия остават стабилни – 56 процента са оптимисти за бъдещето.
В Германия изборите за ЕП тази година се възприемат както от партиите, така и от анализаторите като своеобразен тест за парламентарните избори догодина. Тогава обаче 16- и 17-годишните няма да могат да гласуват – клауза за германската конституция поставя 18 г. като възрастов минимум за вота.
/ПТА/
news.modal.text
