Една седмица преди изборите за Европейски парламент

site.btaВойната в Украйна и бъдещето на европейската отбранителна индустрия са в основата на дебата за европарламента в Естония

Войната в Украйна и бъдещето на европейската отбранителна индустрия са в основата на дебата за европарламента в Естония
Войната в Украйна и бъдещето на европейската отбранителна индустрия са в основата на дебата за европарламента в Естония
Военни учения в Естония, 25 май 2023 г. Снимка: АП/Sergei Grits

Войната на Русия в Украйна и бъдещето на европейската отбранителна индустрия са сред водещите в дебата за изборите за Европейски парламент в Естония. На дневен ред стои и въпросът за разширяването на Европейския съюз като гаранция за сигурност. Темите коментираха кандидати за евродепутати от Естония в предаване на естонския телевизионен оператор Eesti Rahvusringhääling (ЕRR). 

Използване на печалбите от замразените руски държавни активи за подпомагане на възстановяването и военната отбрана на Украйна

По-рано този месец държавите членки на Европейския съюз одобриха план за използване на печалбите от замразените руски държавни активи за подпомагане на възстановяването и военната отбрана на Украйна. Този ход ще осигури на Украйна до 3 млрд. евро през тази година, 90% от които ще отидат за украинската армия. 

Според Яак Мадисън от Естонската консервативна национална партия този въпрос може да влезе в сблъсък с конституцията на Естония.

Хано Певкур от Партията за реформа на Естония каза, че активите на Русия трябва да се използват предвид обстоятелството, че тя всеки ден нанася удари срещу Украйна. 

Според Айвар Рейнсалу от Партията на центъра използването на замразени руски активи в разгара на войната би било рационално решение.

„Здравият разум казва, че ако имаме толкова голям ресурс, говорим за 300 милиарда евро, тогава в действителност трябва да го предоставим за използване както за военни цели, така и за възстановяването на Украйна и това просто е рационално решение в разгара на тази война. Естествено, ако става дума за спазване на конституцията, тогава съдилищата вземат своето решение“, каза той. 

Свен Миксер от социалдемократите каза, че въпреки че е морално допустимо Русия да плати за нанесените щети, в ЕС решението трябва да е съобразено с принципите на правовата държава. „210 милиарда руски суверенни средства се съхраняват в Euroclear в Белгия и наистина ЕС вече се съгласи, че 2,5 до 3 милиарда, които идват там като лихва годишно, могат законно да се използват за подкрепа на Украйна и това ще бъде направено, коментира той. 

Олев-Андрес  Тин от „зелените“ отбеляза, че много страни защитават собствените си интереси, както и тези на своите големи компании. В същото време според него руски активи могат да бъдат насочени чрез съдебни решения за компенсиране на щетите, нанесени на гражданите на Украйна.

Калев Стоическу от „Естония 200“ каза, че ЕС трябва да сведе икономическите отношения с Русия до минимум. Той отбеляза, че въпреки че Москва ще отговори реципрочно на решението за използването на замразените й активи, на ЕС не остава нищо друго.

Райнер Сакс от „Десницата“ също така заяви, че Русия определено ще въведе контрамерки, които засягат много европейски компании. В същото време той отбеляза, че тези компании вече са имали повече от две години, за да напуснат Русия. 

Целта е да се помогне на Украйна, а не просто да се отнемат руски активи или да се използват, без да се отрича собствеността на техните собственици. Това е много фундаментален въпрос. Сигурен съм че това също ще повлияе на процеса на вземане на решения от други страни. Но също така е важно, че след като тази война приключи, същият този актив може да бъде използван за помощ и подкрепа на Украйна, докато Русия започне да се държи отговорно, каза Сакс.

Според Урмас Рийсалу от партия „Отечество“ санкциите, наложени на Русия, не работят, а Украйна трябва да бъде подкрепена директно. 

Може ли Европа да изгради конкурентоспособна отбранителна индустрия през следващите години?

Няма обща европейска отбранителна индустрия, има отбранителна индустрия на страните членки. Ако приемем, че всички тези страни ще допринесат за развитието на отбранителната индустрия, тогава е хубаво да се разказват на хората красиви мечти преди изборите, но не мисля, че и тук трябва да култивираме твърде утопичен позитивизъм. Надяваме се страните да допринесат повече, каза Мадисън. 

Рейнсалу каза, че растежът на отбранителната промишленост трябва да бъде цел на Естония и членовете на естонския Европейски парламент. По думите му трябва да се подкрепи  създаването на единен европейски пазар на отбранителната промишленост. Рейнсалу каза, че естонските депутати трябва да подкрепят създаването на рамково споразумение за увеличаване на разходите за отбрана на европейските страни до поне три процента от БВП. Според него това ще допринесе за развитието на отбранителната индустрия.

Стоическу заяви, че страните от ЕС все още се „събуждат, за да стартират своите отбранителни индустрии“. Според него страните трябва да бъдат убедени да увеличат разходите за отбрана.

Според Тин отбранителната индустрия трябва да се подкрепя от държавата.

Според Певкур създаването на поста еврокомисар по отбраната също ще спомогне за насърчаването на отбранителната индустрия. Той добави, че Министерството на отбраната на Естония под негово ръководство в момента работи върху фонда за отбранителна индустрия, планира и премахва бюрокрацията от закона и ще приключи през есента.

Рийсалу смята, че производството на боеприпаси трябва да бъде задача на държавата. 

Инвестициите в отбранителната индустрия обикновено се считат за рискови и например правилата на Европейската инвестиционна банка досега не позволяваха директно инвестиране в отбранителна продукция, а сега тези правила са донякъде смекчени, добави Миксер.

По думите на Сакс укрепването на европейската отбранителна индустрия се подкрепя от отбранителните планове на НАТО. Според него проблемът е, че някои страни членки на ЕС не внасят достатъчно в бюджеите си си за отбрана.

Емитиране на т.нар. „европейски отбранителни облигации“ за финансиране на военните разходи

Мадисън заяви, че не се съмнява в необходимостта от помощ на Украйна, но смята създаването на европейски облигации за евтин популизъм преди изборите.

„Ако погледнем основните договори на Европейския съюз, за ​​съжаление има много малко общо с отбранителната политика в Европейския съюз като цяло, тъй като той е създаден като  икономически съюз, какъвто трябва да остане. Но когато говорим за помощ на Украйна, никой не се съмнява, че Украйна трябва да бъде подкрепена“, каза той.

По думите му  европейските държави трябва да инвестират много повече в отбранителните си способности от 100 милиарда евро. Истинският проблем е, че самите страни от ЕС не инвестират достатъчно в отбранителни способности, добави той.

Олев-Андрес Тин посочи, че „зелените“ подкрепят помощта за Украйна, но това не трябва да става с теглене на един голям заем. 

Айвар Рейнсалу смята, че Европа не трябва да се ограничава да помага на Украйна с това, което е направено досега, а трябва да допринесе толкова много, че Украйна да спечели войната. 

„Конкретна стъпка трябва да бъде, че точно както успяхме да разрешим кризата с коронавируса, европейският механизъм за стабилност с неговата огнева мощ от близо 400 милиарда евро трябва да бъде поставен в услуга на военна и икономическа помощ за Украйна“, каза той.

Според Свен Миксер Европейският съюз трябва да направи повече, за да помогне на Украйна, отколкото е правил досега. В същото време, по думите му, въпросите в областта на отбраната са от компетентността на страните членки.

„Държавите подкрепят Украйна с оръжия. Това отчасти се компенсира чрез Европейския механизъм за подкрепа за мира. Но при положение, че бюджетът за колективна отбрана на членовете на ЕС в момента възлиза на около 250 млрд. евро, а помощта за Украйна, компенсирана досега чрез този европейски фонд, е била 11 милиарда, тогава е ясно, че тежкият удар ще продължи да пада върху държавите членки. ЕС прави важни неща чрез фонда за мир, чрез фонда за отбрана. Ние сме в средата на бюджетен цикъл, имаме нужда от повече пари , защото този подход на финансиране на всяка нова инициатива чрез канибализиране на предишните просто не е устойчив“, коментира Миксер. 

Хано Певкур отбеляза, че целта на всички страни членки на ЕС е да се борят за мир и демокрация, особено в Европа. Често обаче вътрешнополитическите проблеми на страните засенчват въпросите, свързани с войната. 

„Сега трябва да можем да помогнем максимално на Украйна. Виждаме как руската армия е почти изцяло въвлечена във военните действия в Украйна, така че не трябва да чакаме. Ако говорим за стартиране на европейската отбранителна индустрия и вземане на заеми за това, това е малко по-различна дейност, но основният проблем е, че самите държави членки трябва да инвестират в собствената си отбрана, коментира Райнер Сакс.

Калев Стоическу каза, че призивът на Естония към страните членки на ЕС да дадат 0,25 процента от техния БВП през следващите четири години в подкрепа на Украйна не изисква много. В същото време, според него, Европа също трябва ясно да заяви какво означава победата на Украйна във войната.

Разширяването на ЕС като гаранция за сигурност

Естония ще спечели от разширяването на ЕС, смята Евелин Сеп от партията на „Зелените“. По думите й за малките страни това е гаранция за сигурност и отваря нови възможности.

Мартин Хелме от Естонската консервативна народна партия смята, че Европейският съюз е в напълно грешна посока на развитие. По думите му има няколко негативни аспекта от разширяването, за които не се говори. Според Хелме Естония трябва да се бори, за да не се превърне в "основна плащаща страна" в ЕС. 

Според Маргус Цахкн  от „Естония 200“ разширяването на ЕС е от ключова важност за Естония. „Всички неутрални зони в съседство на Русия означават руска агресия, продължаваща война“, каза той. 

Лавли Перлинг от „Десницата“ казва, че десните подкрепят разширяването на ЕС както от гледна точка на сигурността, така и от гледна точка на икономиката. 

Според Михаил Кьолварт от партия на центъра ЕС се движи в посока, в която единодушието трябва да бъде изоставено, за да се запази способността и скоростта на вземане на решения. „Мисля, че това не е в интерес на Естония“, каза той. 

„Ако Украйна се присъедини към ЕС днес, голяма част, около 70 милиарда, от субсидиите на ЕС за селското стопанство ще бъдат насочени към Украйна“, каза Кьолварт . 

Според Рихо Терас от партия „Отечество“  същите правила, които се прилагат за Естония, трябва да важат и за страните, които се присъединяват към ЕС. Той добави, че разширяването на ЕС е въпрос на сигурност за Естония.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:51 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация