Въпреки свободното и състезателно гласуване, вчерашните избори в България бяха помрачени от умората на избирателите и рекордно ниска избирателна активност. Това се посочва в съобщение за оценката на наблюдателите от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).
Едновременните предсрочни парламентарни и европейски избори на 9 юни в България бяха свободни и състезателни, предложиха на избирателите плуралистичен набор от възможности за избор. Въпреки че изборните процедури бяха добре управлявани, избирателната активност отразяваше значителна липса на ентусиазъм, като по-малко от една трета от избирателите участваха в процеса. Това показва нарастваща умора и скептицизъм на избирателите към политическите промени, заключават наблюдателите.
Единадесетчленната делегация, водена от Олексий Гончаренко (Украйна), проследи предсрочните парламентарни избори у нас в продължение на четири дни, с пет екипа, разположени в София, Пловдив, Благоевград, Кюстендил, Плевен, Перник и Брезник. Пълен доклад за наблюдението ще бъде представен на пленарната сесия на ПАСЕ през септември, се отбелязва в съобщението.
Всички скорошни избори в България бяха професионално организирани и добре произведени, коментира Гончаренко. Извън дребните нередности и техническите проблеми с машините за гласуване, тези избори не бяха изключение. Едновременните европейски избори не бяха значително предизвикателство. Българските избиратели са изтощени от гласуването шести път за три години, което води до разочарование от управлението на страната и несигурните перспективи за политическа стабилност може да ги тласнат към крайности. Новоизбраното Народно събрание трябва да се стреми да възвърне доверието на избирателите, добавя той.
Промените в Конституцията от декември 2023 г., предоставили на хората с двойно гражданство правото да бъдат избирани за народни представители и министри, е добре дошло и в съответствие с предишни препоръки на Венецианската комисия и Бюрото по човешките права на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Въпреки това някои други дългогодишни препоръки, особено по отношение на избирателните права на хора под съдебно запрещение или изтърпяващи присъди с лишаване от свобода, остават неразгледани, се допълва в оценката.
Представителите на ПАСЕ са особено загрижени за продължаващите проблеми с купуването на гласове и корпоративния и контролиран вот - очевидни или скрити, твърдения за които често бяха изразявани и бяха потвърдени от служебния министър на вътрешните работи. Тези въпроси се нуждаят от задълбочено проучване, за да се възстанови общественото доверие, допълват наблюдателите.
Тонът на кампаниите беше предимно негативен и не се подобри по време на кампанията. Делегацията на ПАСЕ научи за злоупотреби със съдебни производства на основания за клевета и повтаря отдавнашната си препоръка за приемане на нови законодателни мерки за защита на журналистите.
В деня на изборите гласоподавателите изглеждаха запознати с възможностите за гласуване, като избираха между хартиени бюлетини и машини. Значителен брой избиратели предпочетоха хартиени бюлетини. Процесът в избирателните секции беше донякъде бюрократичен. Въпреки професионализма на членовете на секционните избирателни комисии, това вероятно би довело до забавяне и дълги опашки, ако участието беше по-голямо, се отбелязва в съобщението.
Тайната на вота не беше напълно гарантирана. Прозрачността на машинно отпечатаните бюлетини позволи на другите да могат да виждат съдържанието. Делегацията на ПАСЕ призовава новите български власти да преосмислят използваната сега система за електронно гласуване, за да осигурят надеждност, като използват по най-добрия начин съвременните технологии. Докато е ясно, че новите технологии сами по себе си не могат да възвърнат доверието на българите в изборния процес или да изкоренят корупционните действия, ако бъдат съчетани със законова защита и прозрачни изборни правила, биха могли постепенно да повишат доверието на избирателите, се посочва в оценката.
/ПТА/
news.modal.text
