site.btaРолята на големите европейски политически семейства, постигането на мнозинства и политическото лидерство в Европейския парламент бяха във фокуса на дискусия

Ролята на големите европейски политически семейства, постигането на мнозинства и политическото лидерство в Европейския парламент бяха във фокуса на дискусия на тема: „Европейски избори: България в европейския контекст“, организирана от Бюрото на Европейския парламент в България. Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент у нас, посочи, че предстоящите избори за Европейски парламент са много важни за целия ЕС. Той подчерта, че мнозинствата в следващия ЕП очевидно ще са различни по различните европейски теми. Последните проучвания на Евробарометър показват, че европейските граждани съзнават изключителната важност на геополитическия момент и големите предизвикателства пред ЕС. 

В дискусията участваха политолозите  Иван Кръстев и Даниел Смилов, както и Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

Даниел Смилов подчерта, че ролята на политиците и политическото лидерство в процеса по взимане на решения е огромна. Навсякъде големите решения са подготвени и структурирани от политическото лидерство. Затова е важно да имаме лидери, които са не само номинално и проформа „проевропейски“ ориентирани. 

Политологът Иван Кръстев открои различията между настоящите избори за ЕП и тези през 2019 г., като изтъкна, че тези през 2019 г. са преминали изцяло под сянката на Брекзит. Той припомни, че тогава 19 партии от различни страни в ЕС са настоявали за референдум или по отношение на участието на тяхната страна в ЕС, или по отношение на еврото. 

След тези пет години, които в голяма степен бяха повлияни и от ковид кризата и от войната в Украйна, едно от нещата, които стана е, че много от крайните партии изведнъж престанаха да искат да излизат от ЕС. Според него една от най-важните характеристики на предстоящите избори е особената комбинация между фрагментация и поляризация. 

Проблемът с европейските избори е какви консенсуси имаме и какви мнозинства ще има, защото традиционното политическо разделение между социалисти, консерватори, либерали и зелени, включително крайна левица и крайна десница, не са дълбоко разделени вътре в себе си, коментира политологът. По думите му не е ясно как ще гласуват някои от партиите в основните политически семейства, както за избор на председател на Европейската комисия, така и по основни политики. Кога ще бъде избран председател на ЕК не е второстепенен въпрос, кога ще бъде конституиран ЕП не е второстепенен въпрос. 

Европа е в геополитически контекст, който е много различен, коментира политологът. Кръстев посочи, че ЕС е заставен да преосмисли себе си, да преосмисли ролята си, как представя себе си в следващите 10-15 години. Ако въпросът до момента е бил, как ЕС си представя, че променя страните до себе си, сега големият въпрос е как да не позволи другите да го променят по начин, който не иска. 

Весела Чернева постави въпроса за евентуален възход на крайната десница и крайната левица. По думите ѝ предводител на тази фракция дълго време е бил Виктор Орбан, а в момента към него се присъединяват Мари Льопен, Джорджа Мелони и рискът от плаващи коалиции в ЕС. 

Даниел Смилов коментира, че изборите за ЕП са станали избори от втори порядък, предвид националните у нас. За трите големи партии "Обнови Европа", Европейската народна партия (ЕНП) и Партията на европейските социалисти, местата, които се очаква да получат се приближават до границите на мнозинството. Партиите няма да гласуват по семейства, а ще има винаги отлъчили се. Идеята за някакво кохерентно мнозинство започва да се разпада, обясни политологът. По думите на Смилов евроскептични партии могат да се окажат доминиращи в ключови демокрации. Засега ЕС бе в състояние да реагира учудващо кохерентно, коментира той и не изключи възможността някои от най-агресивните евроскептици да се придвижват към центъра като по този начин да променят позицията си към ЕС и вече да не са толкова радикални негови критици. 

ЕС е в дефанзивна ситуация и въпросът е да се запази това, което е постигнато досега. Опасността е, че когато нямаш визия за бъдещето, тази дефанзивна позиция започва да изглежда слаба. По думите му в европейските партийни семейства и търсенето на подкрепа за евентуалните гласувания в новия парламент ще направи мнозинствата трудни, в които всеки глас ще е важен, а ЕС ще загуби трансформативната си сила по отношение на държавите членки. 

По думите на Смилов изборите няма да доведат до драматични размествания в европейските партийни семейства. ЕНП дори може да увеличи присъствието си, либералите също ще увеличат тяхната квота. Социалистите - тяхната квота предполагам, че ще се свие, но това свиване ще бъде компенсирано от растежа на другите две групи, добави политологът. Според него грубо балансите на пръв поглед ще се запазят. Смилов изрази притеснение от факта, че евроскептичният вот при нас преминава към радикализация. 

Смилов обясни, че когато в една система се взимат решения с единодушие, колкото по-голяма е бройката на участниците, толкова в по-голяма степен можем да очакваме решенията да възпроизвеждат статуквото. По думите му тогава статуквото е институционално гарантирано и единственият начин да му се противопоставиш е да станеш антисистемна партия. Ако това мнозинство може само да поддържа статуквото и нищо градивно не може да предложи, то реално само ще радикализира опозицията. С ресурсите, които ЕС разполага той трябва да бъде много по-амбициозен от това той да удържа статуквото, такова каквото е, категоричен бе политологът.