Конференцията на страните (СОР) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) приключи в ранните часове на днешния ден след преговори, проточили се повече от 30 часа след формалното приключване на програмата.
Финансирането за развиващите се държави се утроява от 100 до 300 млрд. д. с цел климатичното финансиране да достигне 1,3 трлн. долара. Фондът, известен като Нова колективна количествено определена цел (New Collective Quantified Goal - NCQG), трябваше да бъде одобрен с единодушие по всяка дума текста от страните. Развиващите се страни оценяват нуждите си от финансова и техническа подкрепа за справяне с климатичната криза на 1 трлн. долара годишно.
Новият финансов фонд за климата е застрахователна полица за човечеството, каза изпълнителният секретар на РКООНИК Саймън Стийл. Но както с всяка полица, от застраховката ще има полза, ако обезщетенията се изплащат навреме и в пълен размер, отбеляза той. Спазването на обещанията ще опази живота на милиарди хора, подчерта дипломатът.
Той посочи, че СОР29 е бил конференция, която задвижва и продължава инициативите, чието начало бе положено година по-рано на СОР28 в Дубай. На СОР28 се договорихме да утроим възобновяемите енергоизточници, на СОР29 утроихме климатичното финансиране и страните се договориха да работят, за да мобилизират още финанси, обобщи той.
Не бе постигнато обаче разширяване на базата на страните, задължителни донори за глобалните климатични фондове, като участието на новите големи икономики, които все още официално са в групата на развиващите се държави, остава доброволно.
Еврокомисарят по климатичната политика Вопке Хукстра, който бе главен преговарящ на ЕС, определи постигнатото по отношeние на климатичното финансиране като “амбициозно, необходимо, реалистично и постижимо”.
Предвид мащаба на проблема е хубаво, че увеличаваме базата за финансови приноси на доброволна основа. Всички, които имат възможност за това, могат да го направят, посочи Хукстра в заключителното си обръщение към форума.
Той отбеляза и разширяването на ролята на многостранните банки за развитие, което ще спомогне за привличане на повече капитали от частни източници.
Най-слабо развитите страни, които са и сред най-засегнатите от климатичната криза, определиха постигнатото споразумение като недостатъчно. Представители на малките островни държави и най-слабо развитите страни демонстративно напуснаха преговорните зали в часовете преди оформянето на крайната сделка.
СОР29 постигна и споразумение за разработването на двустранни и глобални пазари за въглеродни кредити, чието създаване бе заложено в Парижкото споразумение за климата. Договореното би трябвало да помогне на компании и държави да изпълнят по-бързо климатичните си планове и да се придвижат към намаляване на емисиите наполовина, както призовават учените, се посочва в заключителните документи на конференцията.
Важни текстове бяха договорени също така за прозрачността в отчитането на климатичните политики и адаптацията, а отделен документ, приет на СОР29, потвърди равноправието на мъжете и жените в климатичната политика, като се предвижда да бъде разработен план за действие в тази сфера, който да бъде приет на СОР30 в Бразилия догодина.
Нито една страна не получи всичко, което искаше, тръгваме си от Баку с планини от работа пред нас, нужно е да се съсредоточим и да удвоим усилията си по пътя към Белем, каза Стийл. В Белем, Бразилия, ще се състои СОР30 през ноември 2025 г.
Страните оставиха за Белем някои решения, които се очакваше да бъдат взети в Баку и с това е свързано част от неудовлетворението от СОР29. Това бе отбелязано и от Стийл, и от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш в неговото обръщение за края на СОР29 в Баку.
Стийл изтъкна като основни очаквания от предстоящия СОР, който да надгради на решенията от Баку, новите климатични планове на страните, които да са съобразени с договорените в Дубай увеличения на възобновяемите източници на енергия, постепенно изоставяне на изкопаемите горива и трансформацията на обществата в по-устойчиви на климатичните промени и прехода. Съпротивата срещу поетапния отказ от изкопаеми горива, договорен в Дубай миналата година, беше осезаем в Баку.
Надявах се на по-амбициозни резултати и за финансирането, и за смекчаването, каза в обръщението си Гутериш. Но споразумението от Баку е база, върху която ще надграждаме, продължи той. Той отбеляза постигнатото в областта на въглеродния пазар и добави, че договореното в Баку трябва да се спазва напълно, според предвидените срокове и обещанията бързо да се превръщат в реални пари за нуждаещите се.
Хукстра също отбеляза, че въпреки договореното остава още много работа.
Макар че консенсусът от Дубай (за отдалечаване от изкопаемите горива – бел. ред.) бе атакуван, успяхме да го запазим и да направим стъпка напред. Това е по-малко, отколкото ни харесва, но е по-добро от това, от което се страхувахме, заяви еврокомисарят.
Гутериш отбеляза, че преговорите на СОР са били сложни и то във времена на несигурност и геополитически разделения. Показахме, че многостранният подход по отношение на Парижкото споразумение може да намери път и при най-трудните проблеми, посочи генералният секретар на ООН. Той също подчерта, че решенията на СОР29 са основа, върху която да се надгражда, и изтъкна значението на бъдещите национални климатични планове, които да са съобразени с целта за запазване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната ера. Гутериш подчерта, че лидери в това отношение трябва да са страните от Г-20, които са най-големите замърсители с въглеродни емисии.
Краят на ерата на изкопаемите горива е икономически неизбежен и националните климатични планове трябва да ускорят прехода и да гарантират справедливостта му, подчерта генералният секретар на ООН.
/АКМ/
news.modal.text
