site.btaБТА и ЮЗУ „Неофит Рилски“ с договор за партньорство

Споразумение за партньорство сключиха Българската телеграфна агенция и Югозападния университет „Неофит Рилски“.  Генералния директор на БТА Кирил Вълчев и ректора на висшето училище проф. д-р Борислав Юруков подписаха договор в края на пресконференцията в Националния пресклуб на БТА в Благоевград.

С партньорството се обединяват усилията за осъществяване на съвместна дейност между институциите и се насърчава развитието и популяризиране на различни дейности, инициативи и събития.  В рамките на споразумението БТА ще осигурява условия за стаж на студенти от висшето училище в Благоевград в агенцията. След официалното подписване на договора, генералният директор на БТА Кирил Вълчев връчи на ректора на ЮЗУ "Неофит Рилски" проф. д-р Борислав Юруков юбилейна монета и юбилейна пощенска марка „125 години от първите новини на БТА“, посветени на годишнината на агенцията. 

Българската телеграфна агенция е подписала договори с над петнадесет университета в страната към момента. Някой от тях са Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, Висшето училище по застраховане и финанси, Лесотехническият университет, Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, Русенският университет „Ангел Кънчев“, Университетът за архитектура, строителство и геодезия, Националната художествена академия, Минно – геоложкият институт „Св. Иван Рилски“, Техническият университет – Габрово, Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков", Нов български университет, Националната спортна академия "Васил Левски", Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБит), Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски”, Варненският свободен университет „Черноризец Храбър”. 

230 години от рождението на Неофит Рилски

През тази година Българската православна църква почете 230 години от рождението на Неофит Рилски. Цялата година беше обсипана със събития в чест на Неофитовата годишнина. В честванията се включиха Югозападен университет „Неофит Рилски“, община Банско, както и други общински центрове и институции, обвързани с българския възродител. 

Заместник – деканът на Правно – историческия факултет към Югозападен университет Неофит Рилски проф. Валентин Китанов и директорът на Музеен комплекс Банско Светла Барякова разказаха пред стажанта на БТА Симона Бабалийска моменти от живота на просветителя Неофит Рилски. 

Никола Бенин, както е светското име на Неофит Рилски, е роден в Банско през последното десетилетие на XVIII век. Той е бил най-ученият мъж за своето време, изпреварил е своите съвременници по отношение на наука, духовенство и философия на живота, каза директорът на Музеен комплекс Банско Светла Барякова. Атмосферата, в която живее, и семейството, в което се е родил, развива така или иначе природонадарения духовник, който се оказва изграден лидер в общонационален мащаб. Образът на Неофит Рилски се обрисува и от културното средище Банско, отбеляза Барякова. 

Развитието на Неофит Рилски започва в Банско и продължава към средище на знания, скрито в Рила. Още през юношеските години съдбата го води към Рилския манастир, за да помага в изографисването на църквата „Свети евангелист и апостол Лука“. Постепенно се запознава с манастирския живот, остава там и преминава през всички нива в манастирската йерархия. Не е имало нещо драматично в пътуването му от Банско до манастира, посочи заместник-деканът на Правно – историческия факултет проф. Валентин Китанов. Попадането на духовника в просветлената среда, му помага да развие дарбите, които притежава безспорно по рождение. Ако не е била средата и докосването до съкровищницата от знания в Рилския манастир, едва ли би могъл да извърши тази мисия за обогатяване на българския народ, каза проф. Китанов.  

Рилският манастир е помогнал да се роди гений, една високо духовна, еродирана личност, която се интересува от проблемите на своя народ и се опитва по всякакъв начин чрез дейността си да помага на своите сънародници, споделя зам.-деканът на Правно – историческия факултет към Югозападния университет.  

Неофит Рилски прекарва голяма част от живота си в светата обител. Това му дава възможност да се докосне до голямата съкровищница на Рилския манастир – богатата библиотека и архив, които и до ден днешен изумяват посетителите. Средище, като това през епохата на Възраждането, няма равно на себе си. Неофит открива обемно разнообразие от литература, която го тласка да изучава всичко, което вижда пред себе си, за да предава знанията си в бъдеще. Преди да прекрачи прага на манастира, йеромонахът Неофит получава завидно образование в Банско и Мелник. След това, дългият престой и ангажираност с проблемите на Рилския манастир, насочва още информационни потоци към личността. 

През годините Неофит Рилски се превръща в учителя на учителите, сподели проф. Китанов. Той не само е първият учител, който прилага метода на взаимоучителна метода, наречена още Бел-Ланкастърската метода в Габровското училище, но и създава редица успешни учители и културни деятели, с които е в постоянна връзка. 

Не бива да се забравя, че преди всичко Неофит Рилски е духовник, човек, отдаден на Бога и православната вяра, отбеляза проф. Китанов. В същото време той е и педагог, преводач, историк, идеограф, математик, музиковед, който създава така наречената Рилска певческа школа, допълни деканът на ПИФ. 

Неофит Рилски поставя основи на българското учителство, от които все още се черпи енергия и мотивация. Според проф. Китанов, най-ценното в йеромонаха от Рилския манастир, е огромната жажда за знание и стремеж към познание. Всичко това, в съчетание с вяра и почитание към собствения народ, са трайни и непреклонни фундаменти на всяка една успешна реализация. Той се превръща в човек енциклопедист, заради интереса към различни неща и знанията му в много области, които впечатляват неговите сънародници. 

По време на тези години, нашите предци не са били по-малко образовани от нас днес. В много отношения те са били много по-образовани, каза Светла Барякова. Има много малко, като българския народ, който издига образованието и знанието в култ. Единствено тук, по време на Възраждането, а и преди него, може да се продаде имот, за да се изучи детето, споделя Барякова. Никъде на друго място не се жертва материалното в името на духовното и знанието. Това е част от нашата история и напредък. 

Директорът на Музеен комплекс Банско допълни, че Неофит Рилски не прави изключение от тази всеобща тенденция. Самият той е бил изключително природоинтелигентен и е имал разума, че е трябвало непрекъснато да се обучава, усъвършенства и бунтува срещу тенденция за всеобщата неграмотност.

Йеромонахът от Рилския манастир е получавал молби от негови земляци от Банско да се върне и да извършва просветителска дейност и образователно дело, но няма сведения, че той някога се е върнал в Банско. За сметка на това, Неофит Рилски озарява други български средища –  учителства в Габрово, Самоков, Цариград. Неслучайно е поканен от Цариградския патриарх да преподава в Богословското училище на остров Халки (днешна Гърция), където, ако не познаваш гръцкия език, много трудно може да отидеш през тези години, отбеляза проф. Валентин Китанов. Може би единствените действия, с които не се занимавал през живота си, са революционна и стопанска дейност, каза още проф. Китанов. 

Знанието, което ни завещава Неофит Рилски, остава дълбоко в паметта на народа, убедени са историците. Не поста, който е заемал или потеклото, което е имал, а знанията и умението да го предадеш като опит на останалите след теб, по един гениален начин.