site.btaЖурналистът Генка Иванова разказва за създаването на третата книга на БТА „Събития от архивите 1898-2023“

Журналистът Генка Иванова разказва за създаването на третата книга на БТА „Събития от архивите 1898-2023“
Журналистът Генка Иванова разказва за създаването на третата книга на БТА „Събития от архивите 1898-2023“
На снимката от ляво надясно: Генка Иванова, директор на Дирекция „Вътрешна информация“ в БТА, и Румена Младенова, стажант в Дирекция „Български медии и общности по света“. Снимка: Никола Узунов/БТА

Генка Иванова е един от съставителите на третата книга от поредицата, посветена на 125-годишнината от основаването на Българската телеграфна агенция (БТА). В момента тя оглавява Дирекция „Вътрешна информация“ (ВИНФ).

В интервю за „Школа БТА“ Иванова разказа, че всяка от трите книги има своята значимост, но „тук е събран трудът на всички колеги – и преводачи, и кореспонденти, и репортери, за тези 125 години. Жалко е, че не успяхме да вместим цялото това богатство, което БТА притежава, събития има за още една книга“. 

Третият том е озаглавен „125 години Българска телеграфна агенция. Истинските новини. Събития от архивите 1898-2023“. Всяка от тези 125 години е представена на две страници: с по едно ключово събитие от България и от света. Новините обхващат различни сфери от историята – политика, икономика, спорт, култура. 

Генка Иванова посочи, че идеята за създаването на третата книга е на генералния директор на БТА Кирил Вълчев. Задачата по реализирането е възложена на нея и на Милена Георгиева, старши отговорен редактор в отдел „Справочна“. 

Предговорът е на Панайот Денев. Редактори са проф. Румяна Прешленова и Евгения Друмева. В екип „Архиви и справочна“ по нея са работили Десислава Севова, Милена Георгиева, Пламена Вакареева, Цветанка Дондоровска, Камелия Дакова, Антоанета Янкова, Атанаска Дурчева, Стефка Петрова, а в екип „Фотоархиви“ – Богдана Димитрова, Виолетка Петкова, Маргарита Гергова, Николай Николов. Дизайнът и предпечатът са на Богдана Димитрова. Технически редактор е Анета Паунска, а коректор на изданието – Марта Иванова.

„В началото, когато се захванах с този проект, не очаквах, че ще предизвика такова любопитство в мен. Отне ни цели две години. Мислехме си, че ще се справим по-бързо. Работата се оказа много, но пък изключително интересна. Месеци се ровихме в този стар архив, често до късно през нощта, защото работехме след работа“, сподели Иванова и поясни, че най-старите бюлетини са написани на ръка, а след това и на пишещи машини, но с мастило, което полепва по ръцете, „но това е приятно, когато осъзнаеш, че тези страници са пипани преди повече от 100 години“. 

Тя разказа, че бюлетините в началните години, които са в старателно подвързана книга, били съвсем скромни, но постепенно томовете се увеличавали и е било невъзможно да бъдат изчетени. 

„В самото начало подборът тръгна оттам, че трябваше да се прегледат важните събития във всяка година. Но в някои години имаше повече от едно важно събитие и трябваше да се избира най-подходящото, такова, което да не се повтаря през следващата година, за да бъде интересно, същевременно да не се пропускат наистина значими събития за страната и света“, обясни Иванова. 

Първоначалните предложения за събития се дали от екипите на всяка новинарска дирекция, след което комисия избрала най-подходящите. 

След подбора на събитията започнало издирването на материалите – текстове и снимки. Първите години информацията касаела основно царското семейство, посещенията на царски особи от други държави. След това във времето на войните например екипът трябвало да се спре на един от моментите – начало или край на войната. Иванова сподели, че в хода на събирането на материали са обмисляли дали не трябва някои години, за които материалите са много, да бъдат събрани в повече от една страница. Генералният директор отхвърлил предложението и за финалния вариант на книгата успели да вместят всяко събитие в една страница.

„Снимките са важен елемент от книгата, за тях се погрижиха „Фотоархивите“, Богдана Димитрова, която се занимаваше освен със странирането на книгата и с намирането на фотографии, които да са релевантни към текста, за да станат любопитни материали от гледна точка на историята, да се види как БТА е предала събитията оттогава и в снимки. Николай Николов от отдел „Маркетинг“ съдействаше за получаване на архивни снимки от „Асошиейтед Прес“ (АП)“, каза още директорът на ВИНФ. 

По повод новината за убийството на президента Кенеди тя каза, че са намерили изключително интересен и подробен разказ, който пресъздава репортажно важен ден в историята на САЩ. Във финалния вариант на книгата обаче не е вместен целият разказ. 

Журналистът сподели, че някои от бюлетините са изгубени. Други, от 60-те и 70-те години на миналия век, не давали ясна картина за живота на България, защото там са описани постиженията на земеделците и работниците, което не отразява живота в страната, а само хвалбите. 

След това дошли секретните бюлетини от 1975 до 1989 година с информация за това как чужденците виждат България. От тях екипът също събирал допълнителни материали, които се опитвал да включи. Например в бюлетина на БТА „Преглед на чуждия печат“ на 22 февруари 1936 година е поместена статия от списание „Инглиш Пост“, издавано на английски език в Прага. В статията България е разглеждана като страна на туризма, в която изобилстват „извънредно големи естествени красоти“, става ясно в книгата. „Жителите са изобщо добре разположени към чужденците и са услужливи. Кражбата е много рядко нещо. Климатът има предимствата на една страна със сравнително високо равнище над морето под южни небеса. Времето е много хубаво и планините предлагат голямо разнообразие“, е посочено още в статията на „Инглиш Пост“. 

Директорът на ВИНФ разказа и че са намерили информация за потъването на кораба „Титаник“, която съдържа данни за броя на пътниците и разпределението им по класи. Останала изненадана и когато разбрала, че земетресението в Сан Франциско през 1906 година е усетено от сеизмограф и в София. 

Журналистът сподели, че има много събития, за които съжалява, че не са включени. Такова събитие е големият пожар в университетската библиотека в Торино през 1904 година, когато са разрушени пет зали, между които и залата за ръкописите. Унищожени са много ценни ръкописи, между които колекциите на източните, арабските, коптските и турските ръкописи. Друго събитие, което не е открило място в крайната селекция, е прелитането на дирижабъла „Граф Цепелин“ над Балканите през 1929 година, включително и над България. Но има и забавни истории, като например информация от западната преса по темата на колко години е Тодор Живков, публикувана в Поверително приложение С-3 от 1981 година. 

Друга история, която не е намерила място в книгата, е за полски самолет, паднал в Пирин. Всички местни се впуснали в търсене, за да намерят оцелели, но безуспешно. След това полското правителство изпратило писмо, с което да благодари на България за издирвателната акция, разказа Иванова. 

Тя сподели, че отразяваните събития се променят съобразно обществения интерес. Ако в началото има интерес към царския двор, то след това идват войните; събитията около младотурците; Народният съд, за който има много материали; социализмът. В началото е имало и интерес към събитията в Крит и борбата на критяните срещу османското господство заради идентичната съдба, но информациите описват военните действия детайлно и няма как в една или две страници да се предаде борбата на острова, обясни директорът на ВИНФ. 

В края на разговора тя благодари на целия екип, взел участие в създаването на този труд. 

Представянето на третия том бе част от програмата на 40-ите празници на изкуствата „Аполония“ в Созопол на 30 септември 2024 година. В него взеха участие генералният директор на БТА Кирил Вълчев, бившият директор на Агенцията Панайот Денев, директорът на Дирекция „Архиви и справочна“ в БТА Десислава Севова и председателят на Българската академия на науките Юлиан Ревалски. 

Събитието бе година след излизането на предходните два тома – първия, обединяващ лични свидетелства на десетки представители и служители на Българската телеграфна агенция през годините, и втория, „История на БТА (1898-2023)“, разказана от Панайот Денев. 

Генералният директор Кирил Вълчев разказа повече за идеята за подобен труд. „Установих, че е хубав подарък да подариш новина от годината, в която е роден даден човек. Така тръгна идеята за създаването на такава антология с новини от всяка година“, обясни той на представянето в „Аполония“. 

Томовете, посветени на 125 години от основаването на Българската телеграфна агенция, ще бъдат достъпни не само в печатен формат, но и като pdf файлове в сайта на Агенцията, каза генералният директор. 

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:21 на 17.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация