site.btaРЕДАКЦИЯ ПРЕСФОТО НА БТА

Редакция „Пресфото“ на БТА е създадена през 1952 г. Първият главен редактор е фотографът Стефан Петков, който поставя основите на фотоотдела към информационната агенция. Днес тя е разделена на три отдела – „Фоторепортери“, към дирекция „Вътрешна информация“; „Фото и видео архив“, към дирекция „Архиви и справочна“ и „Фото и видео редактори“, към дирекция „Информационни технологии“.

В началото на 1965 г. „Пресфото“ започва да издава списанието „Светът в снимки и карикатури“, предшественик на „Паралели“. Идеята е на тогавашния директор на БТА Лозан Стрелков, а концепцията е възложена на Кръстан Дянков, редактор в „Международна информация“. Целта е максимално да се използва потокът от чуждестранни издания, получавани в БТА. Редакцията издава списанието повече от година, преди Стефан Продев да го оглави. Приходите от продажба на снимки през 1965 г. надхвърлят 20% от общите за агенцията. 56% са от продажбата на четирите издания.

През 70-те години „Пресфото“ е с много добре изграден снимачен екип. Ежедневно се селекционират и обработват над 1700 снимки.

Кадрите за отдела се набират директно от фотографското училище. Въведено е изискването да се наемат фотографи и лаборанти само със специално фотографско образование. Държи се изключително на приемствеността.

„Постъпих в БТА през 1966 г. и попаднах в една изграждаща се модерна фоторедакция“, споделя Евгения Бобева, в интервю за книгата „125 години БТА. Лични свидетелства“. До пенсионирането си, тя заема поста заместник-редактор на „Пресфото“- цели 39 години. Повече от двайсет години отговаря за набирането на фотографи за агенцията, като поддържа контакт с Янка Кюркчиева, дългогодишен преподавател по художествена и приложна фотография, автор на много учебници и монографии в областта на фотографията.

9 октомври 1976 – Фотографите: Димитър Дейнов,
Стефан Тихов, Живко Ангелов, Божидар Тодоров.

Фоторепортерите на БТА са опитни и с желание участват във всички фотоконкурси. Печелят много награди.

Фоторепортерът Стефан Тихов получава през 1972 г. най-голямото световно призвание. Снимка от Виетнам му донася наградата на фотоконкурса World Press Photo - единствената в историята на българската фотожурналистика. Снимката се казва „Свален с ракета“.

Неговият колега Живко Ангелов пък е единственият фоторепортер заснел пленума на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. Показваната често и до днес снимка е от края на управлението на Тодор Живков. Той е и един от първите фотожурналисти, заснели масовото изселване на българските турци през лятото на 1989 г. на българо-турската граница. Оставя хиляди чудесни кадри в архивите на БТА.

Фотографът Росен Маринов, разказва: „През 1987 г. в „Пресфото“ работеха осем фоторепортери. Моят началник беше Божидар Димитров, а заместник му беше Димитър Дайнов. Отделът покриваше всички важни събития и осигуряваше снимки за вестници и списания. Архивът на Пресфото беше огромен. БТА разполагаше и с голяма фотолаборатория, където се занимаваха само с проявяване и копиране.“

През 1997 г. започва дигитализацията на архива на "Пресфото”. Той съдържа над седем милиона фотографии.

Маргарита Гергова, която работи от 40 години в БТА, 27 в дирекция „Дигитален фото архив“, споделя в интервю за бюлетина „Школата БТА“: 

„Работех във фотомагазина на БТА. Снабдявахме със снимки всички вестници. Тогава нямаше други агенции. Всички идваха в БТА. Търсеха се кадри и от многобройните тематични каталози, което изискваше много бързина и опитност. Работата ми се състоеше да намеря търсените кадри, да ги сканирам, обработя и предам на клиента за максимално кратко време.

В момента предимно дигитализирам и описвам кадрите. Всяка снимка в БТА върви с описание, дата, автор. Така е още от началото.“

София (22 юни 1987 г.) Екипът фоторепортери от редакция «Пресфото» при Българска телеграфна агенция. Снимка: Олег Попов

Архивът на „Пресфото“ е изключително богат и ценен. Наред с отразяването на събития от фоторепортерите, редакцията събира и подрежда уникален архив с репродукции от най-важните исторически моменти от края на XIX и началото на XX век. От 70-те години на миналия век се архивират богати подборки от снимките, получени по телефото. Приемат се фотоемисиите на Асошиейтед прес, Ройтерс и ФИ – Фотоинтернационала  (обединение на фоторедакциите на социалистическите агенции, съществувало над 20 години).

През 1987 г. тогавашният генерален секретар на ФИ Иржи Правда от Чехословакия подписва договор с новосъздадената фотоагенция ЕПА за размяна на снимки по телефото. Европейската фотоагенция е създадена през 1984 г.

Още от края на 50-те години на миналия век международният отдел на редакцията осъществява снимков обмен по авиопоща с десетки световни и национални агенции по света. Веднъж в месеца се изпращат репортажи и снимки за тези агенции, без политика. Разнообразни теми от живота, културата, образованиетo, понякога репортажи за изявени български спортисти с подробни уводни текстове на английски език.

Първият фотограф в БТА е назначен през 1940 г. Евгения Бобева разказва за архива от снимки от преди 9 септември 1944 г. „Открили го след 1961 г., когато БТА се премества в новата сграда на бул. „Ленин“ („Цариградско шосе“). Пренесени са от помещенията на агенцията на площад „Народно събрание“ с документите на „Справочна редакция“. Немислимо е било в онези времена да се появят и публикуват снимки от царско време.

Подредени старателно в хартиени пликове и в малки кашони те престояват много години на тавана на БТА. Запазени са и два луксозни кожени албума със снимки от онова време. В началото на 90-години бяха репродуцирани стотина снимки на царското семейство – портрети на цар Борис III, царица Йоанна и децата – Мария Луиза и Симеон, княз Кирил и княгиня Евдокия.

За останалите над 1800 снимки трябваха познание за събитията и много уточнения, тъй като текстовете към снимките бяха много кратки, а и на места липсваха. Тематиката на снимките беше разнообразна и обхващаше периода от 1925 до 1944 г. За мен събитията и образите на тези исторически снимки бяха почти непознати, с изключение на няколко лица, които бях виждала в книги. Прерових много документи в „Справочна редакция“, енциклопедии и книги в библиотеките и постепенно почнах да се ориентирам.“  

През май 1992 г. директорите на БТА съкращават целия снимачен екип. Тези години са  трудни за редакцията. През 1992 г.  работят само Евгения Бобева, Руслан Донев и двама фотографи, които в този момент нямат ангажимент с други вестници и списания. В средата на 1995 г. новите директори назначават Мартин Георгиев, по-късно и Бистра Бошнакова. През пролетта на 1997 г. за главен редактор е назначен журналиста Ивайло Данаилов. Едва през есента на същата година започват работа още трима фоторепортери - Тихомир Пенов, Светлана Бахчеванова и Емануела Захариева, която по-късно оглавява редакцията.  

БТА днес

През 2021 г. фоторепортерите са присъединени към „Вътрешна информация“. Ръководител е Христо Касабов. За агенцията работят общо 12 фотографа. В София са седем, останалите са кореспонденти. Има пет фоторедактора и четирима във фотоархива, към дирекция „Архиви и справочна“. Работата на фоторепортерите е изключително динамична. Отразяват се всички събития, за които БТА пише. Това са спорт, култура, политика и социални събития. Разработват се и свободни теми - снимки от ежедневието на хората, забележителности, сгради, природа и др. Фоторепортерите участват и в проектите на БТА.